О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50103

София, 02.05.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1321 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 501264 от 28.02.2023 г. от А. Н. А., чрез пълномощника адв. Кр. М., за изменение на постановеното по делото определение № 50031 от 26.01.2023 г. в частта му за разноските. Поддържа се, че искането за разноски на насрещните страни е неоснователно, тъй като липсват доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение. Евентуално се иска намаляване на присъдените разноски до определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер за касационното производство, поради прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по молбата М. Н. Д. и Б. К. Д., чрез процесуален представител адв. В. Д., в който се поддържа, че не е налице основание за изменение на постановеното определение в частта за разноските.

Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разглеждана по същество молбата е основателна.

С постановеното в настоящото производство определение № 50031 от 26.01.2023 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1786 от 30.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2492/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 262397 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 15478/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от А. Н. А. против М. Н. Д. и Б. К. Д. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № .., том ., дело № ...г. от 27.12.1994 г. до размера на 1/12 ид. ч. от апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], бл. ., вх. ., ет. ., с площ 85,61 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-.. г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с избено помещение № .. с площ 11,41 кв. м. и таванско помещение № ..с площ 5,78 кв. м., ведно с 1,2165 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот и до 1/6 ид. ч. от гараж № .., находящ се в сградата в [населено място], [улица], бл. .., представляващ самостоятелен обект за търговска дейност с идентификатор № ... по КККР на [населено място], с площ от 21,60 кв. м., ведно с 0,2179 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, поради пълно неизпълнение на задълженията за полагане на грижи и предоставяне на издръжка на прехвърлителите от ответниците и А. Н. А. е осъден да заплати на ответните страни в производството по чл. 288 ГПК М. Н. Д. и Б. К. Д. сумата 1400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответниците по касационната жалба са депозирали писмен отговор, с който изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Към отговора са представили договор за правна защита и съдействие с адвокат Д. от 07.03.2022 г., имащ характер на разписка за платената сума от 1400 лв. Производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК в закрито заседание, с което не е допуснато касационно обжалване на решението. Съгласно приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, без да е обвързан от ограничението за трикратния му размер. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е основателно, с оглед неголямата фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки и предмета му пред касационната инстанция – произнасяне по допускането на касационно обжалване. Цената на предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, възлиза на 15 533,63 лв. /сбора на данъчните оценки на имотите, съответно 8855,75 лв. за 1/12 ид. ч. от апартамента и 6677,88 лв. за 1/6 ид. ч. от гаража/. С оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото и обема на съществената от адвоката защита присъденото адвокатското възнаграждение на ответниците по касационната жалба, следва да се намали до поискания в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК минимален предвиден размер по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната Наредба в действащата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, а именно до сумата 747,01 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ определение № 50031 от 26.01.2023 г. по гр. д. № 1321/2022 г. по описа на ВКС, III г. о. в частта за разноските, както следва:

НАМАЛЯВА присъдените в полза на М. Н. Д. и Б. К. Д. разноски по делото, дължими от А. Н. А., от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ на 747,01 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и една стотинка/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: