№ 50088

[населено място], 18.04.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 1140 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. против решение № 14/01.02.2022 г. по гр. д.№ 731/2021 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260076/05.08.2021 г. по гр. д.№ 360/2019 г. на Каварненски районен съд, в частта, в която е уважен предявеният от „ Банка ДСК „ ЕАД срещу касатора иск по чл. 422 ал.1 ГПК и в частите, в които същият е осъден да заплати на банката разноски по исковото и заповедното производство. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди непроизнасяне от съда по всички доводи на страните и несъобразяване на всички доказателства по делото, вкл. липса на мотиви защо една част от доказателствата са предпочетени пред останалите. Страната се позовава и на вътрешно противоречиви мотиви, каквото противоречие съзира в обстоятелството, че от една страна съдът приема спорните клаузи да не са индивидуално уговорени, но въпреки това не ги приема за неравноправни, по смисъла на чл.143 ЗЗП. Изразява несъгласие със съображението на съда, че уговорката за едностранна промяна на размера на възнаградителната лихва от страна на банката е без значение, след като лихвата е реално начислявана при първоначално договорения или при по-нисък процент. Поддържа довода си, че клаузите за формиране на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите не са ясни и разбираеми – липсва яснота относно изчислителната процедура /...