Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Ч. Членове:

ГЕОРГИ КОЛЕВВИОЛЕТА ГЛАВИНОВАСТЕФКА К. Д. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията В. Г. по административно дело № 5386 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите срещу Решение № 3427/12.04.2022г., постановено по адм. дело № 8695/2021г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което са отменени разпоредбите на чл. 31, ал. 3, изречение второ и чл.31, ал. 9, изр. първо в частта „ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието“ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът достига до неправилен извод, че отменените разпоредби от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) са приети при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до нарушение на материалния закон. Твърдението на касатора е аргументирано с подробно изложение на проведената процедура при приемане на подзаконовия административен акт, което не е обсъдено задълбочено и коректно в мотивите на обжалваното решение. На следващо място, касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на решаващия съд, основани на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Посочва, че в писмените бележки от 18.03.2022г. от упълномощените от министъра на финансите процесуални представители по делото излагат съображения, че експертизата е компютърно-техническа, поради което неправилно са обсъждани и кредитирани от първоинстанционния съд заключенията на вещото лице по данъчни въпроси.

На последно място, касационният жалбоподател счита, че тричленният състав на ВАС, Шесто отделение не обсъжда относимите към спора доказателства, което води до неправилен извод за основателност на жалбата на „Метро кеш енд К. Б. ЕООД и нейното уважаване с обжалваното решение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от държавен експерт Сивев и юрк. Ю., които поддържат касационната жалба на изложените в нея основания и претендират разноските по водене на делото.

Ответникът - „Метро кеш енд К. Б. ЕООД чрез процесуалния си представител адв. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия приема, че касационната жалба на заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите е процесуална допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, от процесуално легитимирана страна, която участва в първоинстанционното производство и за която решението е неблагоприятно и при спазване на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото на касационната жалба:

Обжалваното решение, с което са отменени разпоредбите на чл. 31, ал. 3, изречение второ и чл. 31, ал. 9, изр. първо в частта „ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието“ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК.

Съдебният акт е постановен в производство по реда на чл. 185 и следв. от АПК с предмет оспорване законосъобразността на подзаконов нормативен акт. Обхватът на съдебна проверка в случаите на оспорване на подзаконов нормативен акт следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 196 от АПК, предвиждаща, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Видно от обстоятелствената част и петитума на жалбата предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС са разпоредбите на чл. 31, ал. 3, изречение второ и чл. 31, ал. 9, изречение първо от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в сегашната им редакция, което означава към Държавен вестник, бр. 68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г. (Наредба № Н-18). В оспорването са изложени подробни съображения относно допуснатите нарушения на административната процедура при изготвяне и приемане на атакуваните разпоредби от подзаконовия акт, за материалната му незаконосъобразност, както и за негативния ефект върху осъществяваната търговска дейност от търговците на едро, какъвто е и жалбоподателят.

Наредба № Н-18 е нормативен административен акт, който от приемането си до приключване на устните състезания в първоинстанционното съдебно производство претърпява няколко изменения, включително и в частта на оспорените разпоредби. Това налага преценката за наличие на мотиви на издателя на акта да бъде извършена от съда при отчитане спазването на изискването за мотивиране по отношение на действащата към датата на приключване на устните състезания редакция на разпоредбите, а именно към Държавен вестник, бр. 68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г.

Видно от мотивите на решението, съдът приема, че предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 31, ал. 3, изречение второ-Не се допуска извършване на сторно операция при недостатъчна наличност, с изключение на случаите на сторно операция при операторска грешка, включително по отношение начина на плащане и на чл. 31, ал. 9, изречение първо в частта „ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието“-в редакцията им към ДВ, бр. 68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г. Същевременно обаче съдът анализира единствено мотивите и доклада за изменение и допълнение на наредбата, включително в частта на оспорените разпоредби към проекта за изменение и допълнение на нормативния административен акт от м. септември 2018г. По делото са представени и доказателства за процедурата и мотивите на компетентния административен орган и за последващите изменения на Наредба Н-18, включително и за действащата към датата на приключване на устните състезания редакция на разпоредбите, а именно към Държавен вестник, бр. 68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г., които обаче не са обсъдени от тричленния състав на Шесто отделение в мотивите на обжалваното решение.

При това положение, настоящият касационен състав намира, че решаващият състав допуска съществени по своя характер нарушения на процесуалното правило на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 196 от АПК, тъй като не проследява проведените процедури на последващите изменения и допълнение на оспорените разпоредби, и не излага мотиви в решението относно законосъобразността им за действащата към датата на приключване на устните състезания редакция на разпоредбите, а именно към Държавен вестник, бр. 68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г., като не обсъжда в цялост оплакванията на жалбоподателя.

Решението следва да бъде отменено като неправилно поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно настоящите указания.

При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши проверка на обжалваните разпоредби на всички основания, посочени от жалбоподателя, както и да извърши проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 215, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3427/12.04.2022г., постановено по адм. дело № 8695/2021г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Г. К. п/ В. Г. п/ С. К. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ