Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 5398 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Тодоров и син 99“ ООД, чрез адв. Г. Д. срещу решение № 402 от 23.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2434/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г. на ТД – Бургас на Националната агенция за приходите (НАП) в частта, в която е потвърден с решение № 127/20.09.2021 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП, в която част на дружеството са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди: от м. април до м. юни 2019 г., от м. септември 2019 г. до м. февруари 2020 г. и м. юни 2020 г. в общ размер на 25 959.01 лв. главница и 4 805.77 лв. лихва и „Тодоров и син 99” ООД е осъдено да заплати на НАП, сумата от 1 453 лв., представляваща разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решеннието е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ), за установяване на последващата реализация на доставените от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД стоки. Твърди, че обжалваното решение е необосновано, защото съдът е формирал вътрешното си убеждение без да се съобрази с правилата на формалната логика. От представените по делото доказателства се установява, че спорните доставки са реални.
Изложени са съображения, че съдът неправилно е отказал право на данъчен кредит във връзка с издадените фактури от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД. Според касатора непредставянето от страна на доставчика на документи, в т. ч. такива за извършен транспорт, както и установяващи неговата кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на процесните доставки, не може да бъде тълкувано в ущърб на ревизираното лице и да постави под въпрос правото му на данъчен кредит по доставките. Иска се отмяна на съдебното решение, като бъде отменен и РА или алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав. В проведеното открито съдебно заседание, аргументите на обжалването се обосновават и в представени писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:
С ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит, поради направен извод за липса на реални доставки, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС, за данъчни периоди от м. април до м. юни 2019 г., от м. септември 2019 г. до м. февруари 2020 г. и м. юни 2020 г. в общ размер на 25 959.01 лв. главница и 4 805.77 лв. лихва за доставки на стоки, документирани с фактури, издадени от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД.
По време на ревизията е установено, че през ревизирания период предметът на дейност на задълженото лице е бил „строителство на жилищни и нежилищни сгради“ и е вписано в Централния професионален регистър на строителя за изпълнение на строежи от високото строителство, прилежащата му инфраструктура, електронни съобщителни мрежи и съоръжения и изпълнение на отделни видове работи-строителство на жилищни и нежилищни сгради, събаряне и разрушаване, земни работи, изграждане на електро и други видове инсталации, полагане на мазилки, монтаж на дограма и дърводелски работи, полагане на облицовки и настилки, боядисване и стъклопоставяне, покривни работи, като притежава лиценз, издаден от Камарата на строителите.
При съвкупната преценка на събраните в ревизионното производство доказателства от приходните органи е прието, че не са извършени доставките по фактурите, издадени от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД, тъй като липсват представени доказателства за изработка на фасадни елементи, какъвто е предметът на фактурираните към „Тодоров и син 99“ ООД продажби. По време на ревизията не е установено къде са изработени фасадните елементи, има ли доставчикът обект, цех или друго място за изработването им, кой реално е извършил изработването на фасадните елементи, както и с оглед на това, че от представените документи от името на доставчика (а и от данъчното досие на дружеството) не се установява да е ползван подизпълнител за изработка на фасадни елементи. Административният орган е приел, че установената липса на кадрова и техническа обезпеченост за изработка на договорените изделия и представянето единствено на фактури за закупени материали и за продажби на готово изделие, не са възприети от ревизорите като доказателства за наличие на работници с необходимата квалификация за изработване на фасадни елементи, нито за наличието на необходимите технически средства за извършване на фактурираните доставки през периодите. В случая липсват каквито и да е данни за вида, количеството и размерите на процесните стоки.
Приходните органи са обсъдили представените доказателства, но са приели, че въз основа на тях не се установява реалното извършване на доставките.
За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.Според съда фактурираните декоративни фасадни елементи не са доставени от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД във фактическата власт на „Тодоров и син 99” ООД, а е налице данъчна измама, за да се използва неправомерно от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по доставките. За да направи този извод съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. По отношение на представения договор са изложени съображения, че същият е оскъден като информация, абстрактен, вътрешно противоречив, с цели слято написани думи на цели редове от него. Съдът е посочил, че има разминаване между договора и фактурите, тъй като договорът е сключен в гр. Несебър, а във фактурите като място на сделката е посочен гр. Пловдив. Съдът е обсъдил подробно клаузите в договора и представените фактури с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“ и е приел, че по делото не са представени никакви доказателства въз основа на които да се определи конкретния вид и характеристики на доставките. По делото не са представени протоколи за предаване на стоките, нито заявки. Не са представени и образци, схеми, скици или каталог на поръчаните и доставени елементи.
Съдът е кредитирал показанията на разпитания свидетел, но е приел, че В. Д. – технически ръководител на обекта, дава подробна информация за начина на получаване на стоките, но от тази информация не може да бъде направен извод, че те са изпратени именно от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД. Съдът е приел, че от дадените показания не се удостоверява със сигурност нито един съществен факт, свързан с механизма на транспортиране, доставяне, разтоварване, приемане и отчитане на декоративните фасадни елементи. От показанията й става ясно, че заявките за доставки Димитрова е правила към своя работодател и от него е получавала (по телефона) информация, че предстои доставка на материали от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД. По делото не са представени никакви доказателства за приемане на декоративните елементи. Съдът е посочил, че показанията на разпитания свидетел противоречат на обясненията на управителя на ревизираното лице, тъй като според Димитрова, дизайнът на получените фасадни елементи е бил дело на нейния „шеф“ (израз, тълкуван от съда като „работодател“), който – от своя страна – самостоятелно е използвал за образец вече съществуващи визуално достъпни декоративни елементи (антични и имитации), а в писменото обяснение, дадено от „Тодоров и син 99“ ООД в хода на ревизията е заявено, че Е. Гючлю, управител на „Фасадни декорации БГ“ ЕООД, е посетил офиса на ревизираното лице и представил „каталог с изделия, които предлага“, а „договарянето… е станало на място“.
Съдът е приел, че от фактурите, издадени от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД, също е невъзможно да се разбере конкретно какви елементи за фасадно декориране са доставени на „Тодоров и син 99“ ООД. Изложени са съображения, че доставените стоки са описани напълно абстрактно, като във всяка отделна фактура е посочен само 1 (един) доставян елемент, но на съвършено различна цена, от което няма как да бъде прието, че предметът на доставките е бил един и същ (стандартизиран) образец, предварително договорен между страните, така че да не са нужни последващи уточнения и изменения на такива обстоятелства.
Според съда, доказателствата за банкови преводи по сметката на доставчика, също не установяват реалността на фактурираните доставки. Съдът е отчел и обстоятелството, че от приложените в преписката извлечения от банковата сметка на доставчика се установява, че веднага (още на същия ден) или много скоро (на следващия ден) преведените парични средства от „Тодоров и син 99“ ООД към доставчика са изтегляни изцяло от АТМ – банкомат или на каса в банков офис, в това число – значителна част - и от град Несебър, в който е седалището на жалбоподателя и където е развивана строителната му дейност. Заплащането на стоката и издаването на фактура, сами по себе си, не обосновават реалността на доставката и това е константната практика та Съда на ЕС, според който правото на данъчен кредит е налице за получателя, ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на който се разменят взаимни престации (в този смисъл решение по дело С-142/11 и С-324/11 на Съда на ЕС).
Исканията за допускане на СТЕ са отхвърлени от административния съд предвид естеството на формулираната задачата – да се установи наличието на конкретни фасадни елементи с определено количество и квадратура върху сградите, по които жалбоподателят е извършвал СМР в ревизирания период.
Решението е правилно.
Неоснователни са оплакванията на касатора, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е допуснал СТЕ, за установяване на последващата реализация на доставените от „Фасадни декорации БГ“ ЕООД стоки.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в проведеното открито съдебно заседание на 18.01.2022 г. на ревизираното лице изрично е указано, че върху него пада доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките.
Съдът правилно не е допуснал назначаването на СТЕ, защото спорът по делото е бил дали изобщо са доставени декоративните фасадни елементи, договорени именно между „Тодоров и син 99“ ООД и „Фасадни декорации БГ“ ЕООД по издадените фактури и налице ли е идентичност между договорените доставки и елементите, действително вложени в строителството на сградите. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила е това, което ако не бе допуснато, би довело до друг резултата при разрешаването на спорните въпроси по делото. В настоящия случай, с назначаването на експертиза не би се изяснил въпроса относно дали фактурираните фасадни елементи са били вложени в сградите. Представения договор и фактури доставките са договорени абстрактно, без да са представени каквито и да било уточнения и характеристики на договорените за изработка и доставка фасадни елементи. Няма възможност, при наличието на тази неяснота в придружаващите фактурите документи да бъде проследена връзката с конкретно вложените елементи. В чл.7.1 и 7.2 от договора изрично е посочено, че стоката следва да се изработи и достави съгласно заявка, каквато не е представена нито по време на ревизията, нито пред съда. Пред съда са представени снимки на фасадите (л.611-л.656), но същите са изготвени след завършване на обекта и са съставени от неизвестно лице. Съдът правилно е приел, че искането да се извърши сравнение между вградените фасадни елементи – от една страна, а от друга - снимки на „ескизи“, създадени от неизвестно лице и снимки, изготвени една седмица преди последното съдебно заседание по делото - много след процесния период на ревизията е неоснователно. Правилно е прието от съда, че искането не допринася по никакъв начин за изясняването на спора по делото. В случая не е спорно, че на фасадата на сградата има декоративни елементи, а от кой са изработени и доставени фасадните декорации. Настоящият състав споделя извода на съда, че любителски (а не технически) нарисуваните елементи (л.657-л.661) не са идентични със сложно орнаментираните декорации, съдържащи се на снимките, представени от процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно заседание.
Пo време на ревизията са представени договор за изработка и доставка на фасадни елементи (л.124), фактура № 0000000003/17.04.2019 г. с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 5 502 лв. и ДДС – 1 10.40 лв. (лист 142); фактура № 0000000004/25.04.2019 г. с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 3 336 лв. и ДДС – 667.20 лв. (лист 143); фактура № 0000000005/30.04.2019 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 23 712.25 лв. и ДДС – 4 742.45 лв. (лист 143 стр. 2); фактура № 0000000006/10.05.2019 година с предмет „аванс за доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 20 833.33 лв. и ДДС – 4 166.67 лв. (лист 144); фактура № 0000000007/31.05.2019 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС – 2 000 лв. (лист 144 стр. 2); фактура № 0000000009/06.06.2019 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи и приспадане на аванс по ф. № 0000000006/10.05.2019 година“, 1 бр., с данъчна основа 16 334.83 лв. и ДДС – 3 266.97 лв. (лист 145); фактура № 0000000010/11.06.2019 година с предмет „аванс за доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 3 333.33 лв. и ДДС – 666.67 лв. (лист 145 стр. 2); фактура № 0000000012/26.06.2019 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“ и приспадане на „аванс“, 1 бр., с данъчна основа 4 666.67 лв. и ДДС – 933.33 лв. (лист 146); фактура № 0000000013/17.07.2019 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 3 848.33 лв. и ДДС – 769.67 лв. (лист 146 стр. 2); фактура № 0000000014/30.09.2019 година с предмет „аванс за доставка на фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 1 666.67 лв. и ДДС – 333.33 лв. (лист 147); фактура № 0000000015/15.10.2019 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“ и „приспадане на аванс по ф.14/30.09.2019 г.“, 1 бр., с данъчна основа 3 376.67 лв. и ДДС – 675.33 лв. (лист 147 стр. 2); фактура № 0000000016/19.11.2019 година с предмет „аванс за доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 4 166.67 лв. и ДДС – 833.33 лв. (лист 148); фактура № 0000000017/20.12.2019 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“ и „приспадане на аванс по ф.16“, 1 бр., с данъчна основа 3 333.33 лв. и ДДС – 666.67 лв. (лист 148 стр. 2); фактура № 0000000018/13.01.2020 година с предмет „аванс“, 1 бр., с данъчна основа 2 500 лв. и ДДС – 500 лв. (лист 149); фактура № 0000000019/31.01.2020 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“ и „приспадане на аванс по ф.№18/13.01.2020“, 1 бр., с данъчна основа 6 587.50 лв. и ДДС – 1 317.50 лв. (лист 149 стр. 2); фактура № 0000000020/12.02.2020 година с предмет „аванс за доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 6 250 лв. и ДДС – 1 250 лв. (лист 150); фактура № 0000000021/28.02.2020 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“ и „приспадане на аванс по ф. № 20/12.02.2020“, 1 бр., с данъчна основа 6 700 лв. и ДДС – 1 340 лв. (лист 150 стр. 2); фактура № 0000000022/16.06.2020 година с предмет „доставка на декоративни фасадни елементи“, 1 бр., с данъчна основа 2 650 лв. и ДДС – 530 лв. (лист 151); снимки на фасадата на сградата и нарисувани изображения на декоративни елементи, представени в последното съдебно заседание (л.611-л.661).
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства, преценени в съвкупност, не се установява реалност на процесните доставки на стоки.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за обосновани фактическите изводи на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за реалността на извършените доставки. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че представеният договор е прекалено общ и не съдържа никакви конкретни параметри на договорените фасадни декорации за изработка и доставка. В чл.7.1 и 7.2 от договора изрично е посочено, че стоката следва да се изработи и достави съгласно заявка, каквато не е представена нито по време на ревизията, нито пред съда. В издадените фактури също липсва каквато и да е конкретика по отношение на фасадните декорации. Настоящият състав намира, че от представените доказателства не може да се установи дали предмета на доставките е стока „фасадни декорации“ или услуга „изработка и доставка на фасадни декорации“. По делото не са представени и доказателства за предаване на фасадните декорации, а от показанията на техническия ръководител на обект „В. Г. в Несебър – В. Д., се установява, че при приемане на доставките, същите не са сверявани както вид, а само като посочено количество от управителя на задълженото лице. Димитрова изрично е заявила, че тя не е контактувала и правила заявки към доставчика, а същите са правени от шефът й. Действително непредставянето от страна на доставчика на документи, в т. ч. такива за извършен транспорт, както и установяващи неговата кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на процесните доставки, не може да бъде тълкувано в ущърб на ревизираното лице и да постави под въпрос правото му на данъчен кредит по доставките. В случая обаче ревизираното лице не е представило никакви проекти, заявки или протоколи, от които да се установят някакви параметри на доставките. Яснота в тази насока не дават и представените снимки пред административния съд. Не е ясно кой е техният автор, а и е посочено, че са заснети преди последното заседание на съда. В случая не е спорно, че на фасадите на сградата има декоративни елементи, а от кой са изработени. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях обосновано е приел, че спорните доставки не е доказано да са реални. Само от наличието на договор и фактури не може да се направи обоснован извод, че конкретните доставки са извършени от издателя на фактурите. Настоящият състав напълно споделя изложените мотиви от административния съд, че в случая не е доказано и плащането по фактурите, поради което не следва да ги повтаря и препраща към тях.
Основната материално – правна данъчна норма, на която ревизираният получател по доставките може да се позове е тази на член 168, б.“а“ от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, която гласи: „Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.“
Посочената разпоредба на вторичното право на ЕС, която има директен ефект, е точно транспонирана с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), съгласно която „Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.“
От тълкуването на нормите следва, че предпоставките във фактическия състав (ФС) на възникване на правото на приспадане на платен ДДС по облагаема доставка са следните: -доставката е реално извършена или предстои да бъде извършена.
-доставката е между данъчно-задължени лица.
-предметът на доставката, получен от претендиращия приспадането, се използва за целите на облагаемите му сделки.
Това тълкуване се потвърждава от задължителното тълкуване на нормите на Директивата за ДДС в точки 30 и 31 от мотивите на Решение на СЕС от 6 декември 2012г. по дело С-285/11, Боник ЕООД, ECLI:EU:C:2012:774, цитирано от СГС и АС : „В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че съответните страни по доставките на разглежданите в главното производство стоки, а именно Боник и неговите доставчици, са данъчнозадължени лица по смисъла на Директива 2006/112. За да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, посочено от Боник, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от Боник за извършването на облагаеми сделки.“
Това тълкуване е потвърдено и в съвсем скорошната практика на Съда на ЕС. Така в Решение на СЕС от 09 декември 2021г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., ECLI:EU:C:2021:989, т.24 Съдът напомня, че „правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 26 и цитираната съдебна практика).
Реалността на доставката е материално-правно изискване по същество за правото на приспадане.
Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т.33 ясно е казано, че „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика)“.
Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици.
Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т.37).
При обоснованите фактически установявания за недоказана реалност на доставките, материалният данъчен закон е тълкуван и приложен правилно от първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище по делото и не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 402 от 23.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2434/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА