Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 5349 / 2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Д. И., притежаваща [ЕГН] и адрес за кореспонденция гр. Пловдив, [адрес], подадена чрез адвокат пълномощник, срещу Решение №567/04.04.2022 г. на Административен съд Пловдив, I отделение, XIV състав, постановено по адм. д. № 1409 по описа за 2021 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Д. И. против РА № Р 16001620003915 091 001/17.02.2021 г., издаден от П. С. началник сектор, възложил ревизията и от М. попова старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с Решение № 222/15.04.2021 г. на директора на Д ОДОП Пловдив и с който на Д. И. са определени допълнителни данъчни задължения, както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1972,53 лева и лихва от 561,12 лева; данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 10372,28 лева и лихва от 1898,86 лева; вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 4049,33 лева и лихва от 1151,90 лева; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 4666,09 лева и лихва от 854, 22 лева; вноски за здравно осигуряване за 2017 г. в размер на 1820,02 лева и лихва от 367,31 лева; вноски за ДЗПО УПФ за 2017 г. в размер на 1170,33 лева и лихва от 332,92 лева; вноски за ДЗПО за 2018 г. в размер на 1274,88 лева и лихва от 233,39 лева. В полза на Националната агенция по приходите е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1527,48 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В много подробна касационна жалба той твърди, че съдът трябвало да даде вяра на гласните и писмените доказателства, както и на заключението по ССчЕ. Със събраните по делото извлечения от Косена - Джи ЕООД се установяват началното и крайното салда. Аргументира се с данните, съдържащи се в сметка каса, че дружеството е разполагало с възможността да предостави в заем на Д. И. съответните суми. Процесните суми не са осигурителен доход за 2017 г. и за 2018 година. Позовава се на практика на ВАС, цитирана в КЖ. Моли чрез адвокат пълномощника за пререшаване на делото и присъждане направените разноски съгласно приложен списък. С КЖ е представени протокол № П 16001622053714 073 001/23.09.2022 г. за насрещната проверка на Е. К., протокол № П 16001619075060 141 001/07.05.2019 г. от проверката на същото лице.

Ответната страна директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от гл. юрисконсулт, е оспорила КЖ с подробни доводи, изложени в писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност възражението на насрещната страна.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

По делото е установено следното: Процесната ревизия е втора по ред, като е установено, че Д. И. е упражнявала дейност в качеството си на едлоничен собственик на капитала на Аситония ЕООД, Асетония ЕООД, Косена - Джи ЕООД. След анализ на събраните при ревизията доказателства е счетено, че има несъответствие между разходите, направени от РЛ и декларираните и/или получените приходи/доходи за 2017 г. и за 2018 година, съответно в размер на 28270,19 лева, 113471,05 лева. Преценено е, че РЛ е реализирало доходи, които не са декларирани по законовия ред, по който начин са прикрити разходи на лицето. Направен е извод за наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, на РЛ е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от този кодекс. При ревизията е счетено, че не са събрани доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на извършените разходи през ревизираните периоди. Върху установения нов размер на осигурителен доход на ЗЛ, на основание чл.124а ДОПК вр. с чл.6, ал.9 КСО и чл. 40, ал.1, т.2 ЗЗО приходните органи са определили задължения за ЗОВ касателно ревизирания период и съответните лихви, на основание чл.113 КСО и чл.107 ЗЗО.

В съдебното производство е изслушано зключение по ССчЕ и са снети показанията на свидетелите Е. К., Н. Л., А. И., М. Л., С. П., С. З., В. Т.. Вещото лице е изследвало дейността и финансовото състояние на К. Д. ЕООД гр. Пловдив, през периода 2015 г. 2018 година и е предложило варианти за наличните финансови средства и за имущественото състояние на РЛ. Съдът е обсъдил гласните доказателства и частично ги е кредитирал. Приел е, че за периода 2012 г. 2013 г. Д. И. е получила суми в размер на 1500 лева, съгласно разписка от 18.11.2012 г. и сумата в размер на 6100 лева половината от продажбата на наследствен имот. Мотивирал се е, че предвид отдалечеността във времето на получаване, цитираните средства до момента на ревизирания период, необходимостта от средства за живот и неособено големия размер на сумите, същите в общ размер на 7600 лева, не са съществували към 01.01.2017 година. Като недоказани са преценени доводите на Д. И. за получаването по наследство от нейния баща на сумата в размер на 60000 лева. Не са кредитирани показанията на Боспачиева, че е подпомогнала жалбоподателката със 7 8 хиляди долара през 2012 година. Относно спестените пари в размер на 23000 лева и наследените в размер на 30000 лева от Г. Б., с когото е живеела Д. И., съдът е посочил в решението си, че не са събрани категорични доказателства за размера на средствата.

С възражението срещу РД при първоначалната ревизия е депозирано споразумение от 20.02.2012 г., сключено между Суанс лейк ООД и Д. И., в което е записано, че на 03.12.2010 г. дружеството заемател е сключило договор с Г. Б. заемател, за сумата в размер на 40903 евро/80000 лева. След смъртта на Г. Б. от когото Д. И. е родила две деца през времето на съвместното им съжителство, заемателят се е съгласил, че цялата сума от заема ще остане на разположение на Д. И.. Заемателят е заявил, че няма да има претенции за връщане на парите, за лихви и неустойки по договора, по който е починало лицето. Съдът обаче е приел, че липсва информация за начина на получаване на сумата, за целта на заема и за евентуалните погасителни вноски, които обстоятелства да могат впоследствие да бъдат проверени. Поради това не са кредитирани и показанията на св. Лебедева управител на Суанс лейк ООД. Съдът не е дал вяра на показанията на св. Панева и св. Толева, сестри на Г. Б. за съхранението на суми в размер на 100 000 лева в личен сейф на Г. Б..

Събрани са доказателства от Барс ЕАД, че на лицето Е. К. е разпределен дивидент, но според съда договора за заем е съставен за целите на ревизията. Счетено е, че св. С. З. не е могла да предостави средства в заем. При предходната ревизия не били декларирани заеми, предоставени от К. Д. ЕООД. Съдът се е аргументирал относно договорите за заем и РКО от 2017 г. и от 2018 г., че са частни свидетелстващи документи, ползващи се единствено с формална доказателствена сила. В съвкупна преценка с останалите доказателства, съдът не е ценил заключението на изслушаната по делото ССчЕ. Съдът се е позовал на презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК за да отхвърли жалбата и срещу РА касателно установените задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО УПФ.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради което трябва да бъде отменено, предвид на следните съображения: Първият спорен въпрос по делото е дали е установено основанието по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на кодекса. В РА е констатирано, че декларираните и/или получени от Д. И. приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездното финансиране стопанската дейност на РЛ, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. По този повод органите по приходите са отказали да съобразят като приход заявените при ревизията налични парични средства към м. декември 2012 г., спестени от съвместния живот със съпруга Г. Б. на стойност 23000 лв., наследените средства от него в размер на 30000 лева, разполагаемите парични средства към 2013 г. в размер на 60000 лева. Основателен е довода на касатора обаче, че още в началото на проверката и при първата ревизия, сумите в размер на 23 000 лева, на 30 000 лева, разполагаемите средства в размер на 60 000 лева са посочени от РЛ с конкретни размери, така, че тези твърдения не са въведени в процеса за неговите цели, без реалното настъпване на фактите от които те са произтекли. Д. И. е подала възражение срещу РД в което е заявила, че при наличието на данни за дружествата в които е работил нейният баща И. И., ревизиращите органи е следвало да констатират какво месечно трудово възнаграждение е получавал Иванов, (л. 872). По този начин РЛ е направило доказателствено искане за изясняване на спорния въпрос по делото, но органите на НАП не са събрали данните за възнаграждението на Иванов, макар да са били наясно къде е работило лицето.

Приложени са обяснения от И. И., в които е отбелязано, че при откриване наследството на И. И., той е оставил спестени средства в размер на 30000 лева, получени от Д. И.. Недекларирането им от получателят е свързано с друг вид юридическа отговорност, но само по себе си не изключва обясненията от доказателствата, които съдът трябва да обсъди. С. Б. пък е обяснила, че на 07.08.2012 г. Иванов е предал сума на дъщеря си Д. с уговорката, че остатъка до 13000 лв. да бъде предадена на жалбоподателката до края на 2012 година. Цитираните уговорки са постигнати в тази устна форма предвид качествата на договарящите, които са били роднини от най близък кръг. Свидетелят А. И. е майка на Д. И., а свидетелят И. И. е сестра на жалбоподателката. Двамата свидетелиса категорични в показанията си, че всички суми, останали в наследство от бащата, са получени от Д. И.. При преценка на показанията на близките роднини на РЛ, съдът е трябвало да съобрази както евентуалната им заинтересованост, така и съответствието им с останалите събрани доказателства. Потвърждавайки факта, че съгласно волята на И. И. сумите от наследството са получени единствено от Д. И., свидетелите А. И. и И. И. са дали показания за факт, неизгоден за тях в качеството им на приобретатели по наследство. Освен това показанията се подкрепят от съдържанието на споразумението между Д. И. и И. И. от 2013 година, приложено по делото на л.756. Доказано е и, че на 12.09.2013 г. купувачът И. Б. е превела сумата в размер на 12 203 лева по сметка на РЛ в банка ДСК ЕАД, клон Асеновград. Логичен е довода на касатора, че щом ревизиращите органи не са констатирали несъответствие между разполагаемите и разходваните в повече средства, то не може да се твърди по безспорен начин, че получените от предишен период суми са разходвани, респективно не са съществували към началото на 2017 година. Процесната ревизия е възложена на ФЛ, което не е имало законово задължение да води счетоводна отчетност касателно получените средства и направените от него разходи.

Договорът за дарение на парични средства не изисква писмена форма за валидност, обикновено тя се използва като форма за доказване на договора. В случаят дарението на сумата в размер на 7 8 хиляди долара е било направено между близки роднини, което обяснява неналичието на писмен акт. За доказване на неговите клаузи съдът е разпитал като свидетел Боспачиева. Дарителят е потвърдил дарението, обяснявайки, че по този начин е подпомогнал дареното лице с парични средства. Установено е по делото, че Д. И. е живяла съвместно с Г. Б. до момента на неговата смърт. П. Б. е развивал свой бизнес от който е реализирал добри финансови средства, разполагал е със спестявания и е ползвал личен сейф в Х. Б. В последващ момент е съхранявал паричните си средства в каса, поставена в неговия дом. Тези факти се потвърждават чрез показанията на свидетелите Панева и Толева, които са сестри на лицето. Настоящият касационен състав кредитира техните показания, макар да се касае за показания на близки родственици, т. к. са свидетелствали за личните си възприятия от обстоятелствата, а Толева е била и служител във фирмата на Г. Б.. Обезпечаването на значителните финансови средства от Балников, свидетелите са разяснили пред съда с намерението на Балников да разшири бизнеса си, което е било стопирано поради инфаркта на Балников. На 03.12.2010 г. Суанс лейк ООД е предоставило в заем на Г. Б. сумата в размер на 40903 евро, като договорът не е приложен по делото, т. к. РЛ не е страна по него и не е могло да го съхранява до момента на ревизията. Съществуването на такъв заемен договор обаче и на неговите клаузи се потвърждава от съдържанието му, възпроизведено в друг писмен документ, какъвто е споразумението от 20.02.2012 г., сключено между Суанс лейк ООД и Д. И.. Споразумението е представено от жалбоподателката още с възражението против РД. От изложеното по горе става ясно, че Д. И. е била в състояние да спести по време на съвместното си съжителство с Г. Б. сумата от 23 000 лева, а така също, че е наследила от него впоследствие 30 000 лева.

Свидетелят Е. К. е казал при разпита си в съдебно заседание, че е собственик и е управител на 6 юридически лица капиталови дружества, извършващи различни търговски дейности: строителство, ремонти, нощувки, счетоводна кантора, по който начин е потвърдил способността си да предостави в заем сумата в размер на 9750 лева. Публичната информация, съдържаща се в ТР и в подадените ГФО за отделните години, потвърждава показанията на свидетеля. Кандилов е заявил, че е предал сумите от договора за заем в кв. Беломорски. Получавал е доходи от платен дивидент, съставени са протоколи за дивидентите и за платените данъци. Протоколите са представени в касационното производство. Свидетелката Св. Забелеевич е казала в показанията си, че на 17.12.2018 г. е сключила писмен договор по силата на който е предоставила в заем сумата в размер на 5000 лева на Д. И.. Установено е предаване на сумата в деня на подписване на договора и пред хора, работещи в офиса. В потвърждение на тези показания е разписката, доказваща, че сумата в размер на 5000 лева е върната на заемодателя в края на 2019 година. По време на ревизията са депозирани извлечения от сметки на К. Д. ЕООД, доказващи липсата на дефицит на парични средства у заемодателят. Сумите са признати като предоставени в заем на Д. И. при ревизията на К. Д. ЕООД, видно от писмените документи, включително записаните РКО.

Решението на административният съд е постановено в нарушение на материалния закон, същото трябва да бъде отменено, след което да се отмени и РА.

Разноски: В първоинстанционното производство Д. И. е направила разноски общо в размер на 2040 лева, а в касационното производство разноски в размер на 1796 лева. Разноските са доказани с писмени документи и не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение №567/04.04.2022 г. на Административен съд Пловдив, I отделение, XIV състав, постановено по адм. д. № 1409 по описа за 2021 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразен и необоснован РА № Р 16001620003915 091 001/17.02.2021 г., издаден от П. С. началник сектор, възложил ревизията и от М. попова старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с Решение № 222/15.04.2021 г. на директора на Д ОДОП Пловдив и с който на Д. И., притежаваща [ЕГН] са определени допълнителни данъчни задължения, както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1972,53 лева и лихва от 561,12 лева; данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 10372,28 лева и лихва от 1898,86 лева; вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 4049,33 лева и лихва от 1151,90 лева; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 4666,09 лева и лихва от 854, 22 лева; вноски за здравно осигуряване за 2017 г. в размер на 1820,02 лева и лихва от 367,31 лева; вноски за ДЗПО УПФ за 2017 г. в размер на 1170,33 лева и лихва от 332,92 лева; вноски за ДЗПО за 2018 г. в размер на 1274,88 лева и лихва от 233,39 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите гр. София да заплати на Д. И. с [ЕГН] и адрес за кореспонденция гр. Пловдив, [адрес] сумата в размер на 2040 лева - разноски за първоинстанционното производство и в размер на 1796 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ