Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 5406 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Н. Н. чрез адвокат М. К. обжалва решение № 46/07.04.2022 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. дело № 414/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК № 21-1270-1/29.06.2021 г. на главен експерт в дирекция Местни данъци и такси при община Перник, потвърден с решение № 21/ММО-2689-1/05.08.2021 г. на директора на дирекция Местни данъци и такси при община Перник.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът не е проверил процедурата по издаване на оспорения акт. Счита, че липсва валиден административен акт, тъй като е издаден по реда на ДОПК, а не по реда на АПК. Поддържа доводи за липса на фактически и правни основания за издаване на акта и нарушение на принципа за законност.

Първоинстанционният съд не е обсъдил доводите за нищожност на акта. Решението е необосновано и неправилно, поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 62 ЗМДТ, чл. 67, ал. 4 и 5 ЗМДТ. По делото липсват доказателства за реално предоставени услуги за поддържане чистотата в община Перник. Твърди, че предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ не е доказано.

Искането е за отмяна на решението. Съображения в подкрепа на касационните основания са изложени в представена по делото писмена защита на адв. М. К..

Ответникът директор на дирекция Местни данъци и такси, при община Перник чрез адвокат Р. К. в представен по делото писмен отговор моли да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд Перник е бил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК № 21-1270-1/29.06.2021 г. на главен експерт в ДМДТ при община Перник, потвърден с решение № 21/ММО-2689-1/05.08.2021 г. на директора на дирекция Местни данъци и такси при община Перник, с който на Н. Н. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2016 г. 2020 г. в общ размер на 363.56 лева и лихви от 94.59 лева и такса за битови отпадъци за периода 2017 г. 2020 г. в общ размер на 1 042.60 лева и лихви от 342.85 лева в качеството й на собственик на 3/4 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда, търговски обект, находящ се в град Перник, [улица], [номер]

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че жалбоподателката е собственик на 3/4 идеални части от недвижим имот първи етаж от масивна жилищна сграда, построена в парцел ІV-ти, пл. № 5487, в кв. 228 по плана на град Перник централна градска част. От представените по делото писмени доказателства нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на съдебно решение по чл. 288, ал.2 ГПК, № 151, том ІІІ, дело № 1643/94 и удостоверение за наследници от 22.02.2022 г., съдът е установил, че правото на собственост върху имота е придобито на 17.05.1994 г. в режим на съпружеска имуществена общност и по наследяване по закон от К. Н., починал на 12.12.2017 г. От наследниците е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 14.06.2018 г. за имота, с декларирано местонахождение на имота в гр. Перник, [улица], [номер] и съсобственици М. Д. с 1/4 идеална част и Н. Н. с 3/4 идеални части от правото на собственост.

От документите за собственост и показанията на св. Г. А., съдът е приел за установено, че имотът се намира на адрес град Перник, [улица]. От декларацията по чл. 14, приложение № 1, част І, т. 2 Общо описание на имота, т. 2.1. Местонахождение е приел, че при изписване на адреса на имота в оспорения акт - град Перник, [улица], вместо № 6 се касае за фактическа грешка. При извършена съпоставка на служебно попълнените от общинската администрация данни за имота кадастрален номер 5487, кв. 228, парцел ІV, по плана, одобрен от 1993 г. и документа за собственост, съдът е установил, че е налице идентичност на имота, за който са определени задълженията и този собственост на Н. Н..

Според съда при определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци от административния орган е отчетено, че имотът е деклариран от наследодателя К. Н. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 31.05.1998 г., както и че предназначението му е променено с разрешение за ползване от 30.08.2000 г. и за процесните периоди е търговски обект с РЗП 80.00 кв. м., мазе 20 кв. м и таван 40, построен през 1931 г., конструкция М1 /масивен, без или с частични стоманобетонни елементи или от сглобяеми плоскости/. При издаването на акта са съобразени различията в декларираните данни за имота, а неплатените задължения по партидата на наследодателя П № 3110083887001 са прехвърлени по партида № 6404Н42386.

Съдът е приел, че актът е издаден в писмена форма, съгласно изискванията за съдържание по чл. 59 АПК и от компетентен орган по приходите по чл. 4, ал.1 във връзка чл. 9б от ЗМДТ, определен със заповед № 24/08.01.2021 г. на кмета на община Перник. Констатирал е, че в акта не са посочени отделните компоненти, участващи във формирането на таксата за битови отпадъци, но е определил допуснатото нарушение като несъществено и обосновал извод за липса на основания по чл. 146, т.1, 2 и 3 АПК за отмяна на акта.

По материалната законосъобразност на установените задължения за данък върху недвижимите имот, съдът е изложил съображения, че обект на облагане е самостоятелен обект в сграда търговски обект, построен и въведен в експлоатация 1931 г., който е облагаем съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ. Не попада в изключенията по чл.10, ал.1, 2, 3 и 4 от ЗМДТ и чл. 24 ЗМДТ.

Приел е, че като съсобственик на 3/4 идеални части от имота, Николова е задължено лице за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци съгласно чл. 11, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗМДТ.

От представените в съдебното производство справки е приел, че размерът на данъка - 81.81 лева за 2017 г. и 2018 г. и 78.51 лева за 2019 г. и 2020 г. е определен законосъобразно съгласно чл.15 Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Перник и чл. 22 ЗМДТ при ставка от 2 на хиляда върху данъчната оценка на притежаваните от лицето идеални части от правото на собственост върху името. За 2016, 2017 г. и 2018 г. е установил, че данъчната оценка на целия имот е в размер на 54 540.30 лева, а данъчната оценка на притежаваните от жалбоподателката 3/4 ид. части е в размер на 40 905.23 лева. За 2019 г. и 2020 г. данъчната оценка на целия имот е в размер на 52 336.70 лева, а за идеалните части на Николова 39 252.53 лева.

По отношение на данъка за 2016 г. съдът е констатирал, че е определен в размер на 42.92 лева, който е по-нисък от дължимия от 81.81 лева. С оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя в гражданския процес е приел, че актът не следва да се изменя във вреда на задълженото лице.

С тези мотиви е обоснован краен извод за законосъобразност на установените задължения за данък върху недвижимите имоти, които не са платени и са дължими заедно със законната лихва забава, определена в съответствие с чл. 175 ДОПК, чл. 28, ал. 1 ЗМДТ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

По материалната законосъобразност на определените задължения за такса битови отпадъци (ТБО), съдът е приел, че имотът на Н. Н. се намира в границите на град Перник и за него е дължима таксата. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване.

Съдът е установил, че границите на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозване са определени със заповеди на кмета на общината за всеки от процесните периоди. В тези заповеди са посочени изрично и изчерпателно районите, в които се извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За процесния имот, съдът е посочил, че се намира в центъра на гр. Перник и не попада в изключенията. Имотът е предназначен за нежилищни нужди.

За услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, съдът е приел, че таксата е дължима, тъй като имотът се намира на територията на град Перник, където тази услуга се извършва и в размера, определен в акта. От допълнително предоставената справка на органа по приходите съдът е приел, че от задълженото лице и неговия наследодател не са подавани декларации за определяне на ТБО според количеството отпадъци и декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване.

По отношение на другите две услуги по чл. 62 ЗМДТ съдът е посочил, че на територията на община Перник е изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци и се извършва услугата по почистване на териториите за обществено ползване по отношение на населените места, в това число и гр. Перник.

Относно размера на таксата за битови отпадъци съдът е посочил, че е 3 промила за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, 1 промил за обезвреждане на отпадъци в депа и 2.5 промила за чистотата на териториите за обществено ползване общо 6.5 промила за трите вида услуги съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Перник и решение № 415/22.12.2016 г. на Общински съвет Перник. За нежилищните имоти на гражданите таксата се определя върху по-високата от отчетната стойност на имотите и данъчната им оценка. От извършената проверка съдът е установил, че определения в оспорения акт размер на задълженията за ТБО е за трите вида услуги върху данъчната оценка за 3/4 идеални части от имота, съответно в размер на 40 905.23 лева за 2017 г. и 2018 г. и в размер на 39 252.53 лева за 2019 г. и 2020 г. Предвид липсата на доказателства за плащане на задълженията, е обосновал краен извод за законосъобразност на акта и в тази част.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на административния съд, по отношение на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, при надлежно упражнено право на жалба от легитимирана страна адресат на акта и след задължителното му оспорване по административен ред. Доводите в касационната жалба за недопустимост на решението са неоснователни.

Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установените задължения за такса за битови отпадъци за периода 2017 2020 г. Основателно е оплакването в касационната жалба, че по делото не е доказано извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело на неизясняване на фактите, релевантни за дължимост на таксата.

С определение от 16.02.2022 г. първоинстанционният съд е констатирал, че спорът относно изпълнението на услугите, за които е определена таксата битови отпадъци, не е изяснен от фактическа страна и е дал указания на ответника, чиято е доказателствената тежест по чл. 170, ал.1 АПК да представи доказателства договори за третиране на битови отпадъци, договори за съществуването на общинско депо и за оператора на депото за битови отпадъци, доказателства за поддържане чистотата на обществените територии ( зимно и лятно почистване), информация за подадени молби декларации за определяне на таксата според количеството битови отпадъци и молби декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване.

В изпълнение на тези указания с молба от 28.02.2022 г. по делото са представени договори, сключени от община Перник с предмет услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на община Перник, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия на урбанизираните територии на община Перник в това число снегопочистване, сключени с ДЗЗД П. К. ЗМДГ АД, разрешение за ползване № СТ-05-2612/29.12.2015 г. на строеж Регионално депо на неопасни отпадъци гр. Перник в землището на [населено място], местност Чокладиновец; договор сключен с регионално депо Перник 2915 ДЗЗД с предмет експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в регион Перник за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън, включваща клетка № 1 на депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително сепариране на отпадъци и инсталации за компостиране, договори от 2016 г., 2017 г. и 2019 г. за поддържане на общински озеленени площи на територията на град Перник, сключени с Озеленяване и паркоустройство ООД и Е. Г. П. ДЗЗД и справка за фактурирано по дейност 623 - Чистота.

От тези писмени доказателства е установено, че общината разполага с депо, за което е дължима такса битови отпадъци в размер 1 на хиляда. По делото е останало неизяснено изпълнението на представените от община Перник договори за сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистота на териториите за обществено ползване, зимно и лятно почистване, поддържане на озелени площи на територията на град Перник, което обстоятелство е релевантно за предоставянето на тези услуги.

В молбата от 28.02.2022 г. директорът на дирекция Местни данъци и такси при община Перник е посочил, че за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. общината разполага с документи констативни протоколи за количествата извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, месечен констативен протокол за дейностите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, фактури за извършени дейности по зимно почистване, месечни актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане дейности в община Перник, както и фактури за извършените услуги, но тези доказателства не са събрани по делото.

Това налага отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против установените в акта задължения за такса битови отпадъци за периода 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 1042.60 лева и съответните лихви от 248.26 лева и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на посочените от ответника доказателства за изпълнение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и изясняване на спора фактическа страна в тази част.

Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата срещу установените задължения за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 363.56 лева и лихви от 94.59 лева, е правилно постановено. Съдът е изяснил фактите, релевантни за облагането с този вид местен данък и е приложил правилно материалния закон.

При извършената проверка за законосъобразност съдът правилно е приел, че обект на облагане е самостоятелен обект в сграда по смисъла на чл. 10, ал.1 ЗМДТ, с предназначение търговски обект/нежилищен имот. Съдът е изяснил спора относно местонахождението на недвижимия имот, посочен в акта и декларацията по чл. 14 ЗМДТ и законосъобразно е приел, че е идентичен с имота, собственост на Н. Н..

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за невалидност на акта, поради нарушение на процедурата по установяване на задълженията по реда на чл. 107 ДОПК. Доводите на касатора, че задълженията за местни данъци и такси се установяват по реда на АПК, са в противоречие с чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, които норми предвиждат, че установяването на тези задължения се извършва по реда на ДОПК. Изводът, че актът е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал.1 ЗМДТ се подкрепя от доказателствата по делото. Неоснователни са и възраженията за липса на фактически и правни основания за издаването на акта. В акта не е посочена данъчната оценка на имота за съответния период, но съдът, въз основа на изложените мотиви и допълнително събраните доказателства за размера на данъчната оценка, е извършил дължимата проверка за законосъобразност на определения размер на задълженията.

С оглед на изложеното, крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорения акт в частта на определените задължения за данък върху недвижимите имот се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Решението в тази част следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски, за сумата над 52.40 лева.

За касационното производство разноски не следва да се присъждат, тъй като ответникът не е представил доказателства за направени разноски, а от касационния жалбоподател не е направено искане по разноските. По останалите разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 46/07.04.2022 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. дело № 414/2021 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н. Н. срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК № 21-1270-1/29.06.2021 г. на главен експерт в дирекция Местни данъци и такси при община Перник относно установените задължения за такса за битови отпадъци за периода 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 1042.60 лева и съответните лихви от 248.26 лева, както и в частта на присъдените в полза на община Перник разноски за сумата над 52.40 лева

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА