О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5873

София, 16.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3771/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6275/26.06.2025 г., допълнена с частна касационна жалба, приложена към молба вх. № 7152 от 21.07.2025 г., на Т. И. К., приподписана чрез адвокат С. С., срещу въззивно определение № 185 от 24.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 123/2025 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 429/12.02.2025 г. по гр. д. № 1196/2024 г. на Окръжен съд - Бургас. С последното е върната исковата молба на Т. К. на основание чл. 130 ГПК и е прекратено производството по делото.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност поради необоснованост и незаконосъобразност на въззивното определение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения; 2. Допустим ли е и предоставя ли необходимата правна защита искът по чл. 440 ГПК, предявен от собственик на имот, придобит чрез първа успешно приключила публична продан по изпълнително дело, станал такъв по силата на чл. 496, ал. 1 и ал. 3 ГПК, тогава, когато за този имот незаконно е била проведена повторна публична продан и е насрочен въвод във владение на купувач по нея; 3. Има ли законна сила решение на окръжен съд, издадено по жалба с основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, спрямо влязло в законна сила преди него постановление за възлагане, в качеството му на необжалвано от лицата по чл. 496, ал. 3 ГПК? Ако решението няма законна сила, то законосъобразни ли се явяват актът, с който ЧСИ самоотменя влязлото си в законна сила постановление за възлагане, и последващи изпълнителни действия върху имота, предмет на това постановление за възлагане; 4. Представлява ли законно основание за самоотмяна от ЧСИ на издадено от него постановление за възлагане решението на окръжен съд по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, тогава, когато решението е било издадено след влизането в законна сила на издаденото от него постановление за възлагане; 5. Ако решение на окръжен съд, издадено по жалба с основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК е с дата, последваща датата на влизане в законна сила на издадено от ЧСИ постановление за възлагане, което не е било обжалвано и като такова е влязло в сила с изтичането на 14-дневния срок от съобщаването му на насрещната страна, т. е. ако решението не предоставя законно основание на ЧСИ за самоотмяна на издадено от него постановление за възлагане, то законосъобразни, незаконосъобразни, или нищожни, са последващите, извършени от ЧСИ изпълнителни действия върху имота, предмет на това ПВ? Предоставя ли защита нормата на чл. 440 ГПК на притежателя на това ПВ, тогава, когато срещу имота за който то се отнася се извършват незаконосъобразни изпълнителни действия; 6. Законен или незаконен е собственикът на имот, придобит от повторно проведена за него публична продан при наличието на друг негов собственик – купувач от успешно проведена за него първа публична продан, съответно законен или незаконен документ е издаденото му от ЧСИ постановление за възлагане, съответно законно или незаконно е изпълнението, проведено от ЧСИ за принудително му въвеждане във владение на основание такъв документ; 7. Представлява ли непарично вземане изпълнението на принудителен въвод във владение на купувач от проведена публична продан и законно ли е то тогава, когато обект на изпълнението по паричното вземане на взискателя е бил имот – несобственост на длъжника и без връзка с паричното вземане на взискателя? В случай на незаконност на изпълнението – и по паричното вземане, и по непаричното вземане (въвод във владение), то искът по чл. 440 ГПК допустим ли се явява или не; 8. Доколкото предмет на нормата на чл. 440 ГПК е установяване на прост факт – дали недвижим имот е собственост на длъжника по изпълнителното дело или не, то не следва ли правният интерес от иска да е изразен в искането на ищеца да бъде установен фактът на неговата собственост върху имота, предмет на изпълнението, и доказателството за това да определя допустимостта на иска му, а не фактът дали е приключило, или не изпълнението на парично вземане; 9. Въводът във владение изпълнително действие ли е срещу спорното имущество, или не; 10. Опорочен ли е изпълнителният процес от разпореждането на ЧСИ с имоти – несобственост на длъжника и без връзка с паричното вземане на взискателя, и ако да, то това представлява ли правен интерес и законно основание техният реален собственик да защити с иск по чл. 440 ГПК конституционното си право на собственост и ползването от нея - чрез установяването на този факт, и съответно – да иска отмяната по съдебен ред на извършеното незаконосъобразно изпълнение; 11. Представлява ли основание за допускане до касационно обжалване определение на въззивен съд, в което съдът е игнорирал обективно съществуващи факти и доказателства по делото, водещи до очевидна неправилност на изводите му, с цел същите да бъдат отменени.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното:

С въззивното определение е потвърдено определение № 429 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 1196/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на завения иск.

Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстаниционния съд е образувано иск по чл. 440 ГПК от Т. И. К. против К. Н. Б., Л. П. П. и М. Г. К. – П., за приемане за установено, че ответниците не са собственици на процесните имоти, индивидуализирани в исковата молба. Съдът е посочил, че пред ЧСИ С. Н. е образувано и висящо изпълнително дело №630/2021 г. с взискател К. Б. и длъжници Л. и М. К.-П.. В хода на удовлетворяване вземането на Б. принудителното изпълнение е насочено към процесните два имота. С протокол от 16.12.2021 г. ищцата Т. К. е обявена за купувач на имотите. Издаденото постановление за възлагане от 05.01.2022 г. е отменено с разпореждане на ЧСИ Н., тъй като с решение № 73/25.01.2022 г. по в. гр. д. № 2159/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменен отказът на ЧСИ за извършване на повторна експертна оценка по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК на изнесените на публична продан недвижими имоти в [населено място] и в [населено място], а изпълнителното дело е върнато за извършване на повторното оценяване. Отмяната на постановлението за възлагане от 05.01.2022 г. е обжалвано от К., но с влязло в сила определение на Окръжен съд – Бургас жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. С определение от 07.12.2023 г. по в. ч.гр. д. № 408/2023 г. на Апелативен съд - Бургас е оставена без уважение частна жалба на ищцата К. срещу определение от 30.05.2023 г. по в. гр. д. № 560/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са оставени без разглеждане въззивната жалба на К. против насрочването на повторна публична продан на процесните имоти и искането по чл. 438 ГПК за спиране на насрочената за 15.03.2023 г. публична продан. Съдът е посочил, че съобразно т. 4 на ТР №3/2015 г., ОСГТК на ВКС, условие за допустимостта на иска по чл. 440 ГПК е предприетите изпълнителни действия върху имуществото, предмет на принудително изпълнение, да не са приключили. От приложеното към исковата молба съобщение за насрочен въвод във владение е прието, че действието е основано на влязло в сила на 17.01.2024 г. постановление за възлагане на недвижим имот. С влизане в сила на постановлението за възлагане изпълнението върху недвижимия имот е приключило. В заключение е направен извод, че предявеният иск е безпредметен, тъй като целта му е прекратяване на изпълнението върху спорното имущество, съответно след осъществяване на изпълнението липсва на правен интерес от водене на процеса.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

По първия поставен въпрос относно задължението на въззивния съд при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните, не е налице противоречие с практиката на ВКС. В случая въззивният съд съобразил приетото в ТР № 6/2017 г., ОСГТК, като е обсъдил всички релевантни факти и доводи на жалбоподателя. Изложил е свои мотиви, с които подробно е обосновал извода си за липсата на правен интерес от предявяването на иска по чл. 440 ГПК. Произнесъл се е по предмета на производството, без да се ограничава само от изложените в частната жалба оплаквания. Ето защо не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос също не предпоставя допускане на касационно обжалване. Той е свързан с предпоставките за допустимост на иска по чл. 440 ГПК. В установената съдебна практика на ВКС /ТР № 3/2015 ОСГТК, както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК - № 534/21.08.2024 г. по гр. д. № 1401/2023 г., II г. о., решение № 23/27.05.2020 г. по гр. д. № 3368/2019 г., II г. о./ се приема, че искът по чл. 440, ал.1 ГПК е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Оттук следва, че във всички случаи правният интерес от провеждане на иска по чл. 440 ГПК е отпаднал, ако изпълнението върху имуществото, предмет на иска, е приключило, като въпросът дали законосъобразно е проведен изпълнителният способ, не може да обоснове произнасяне по същество по вече процесуално недопустим иск.

Така поставени, въпросите от трети до седми, както и девети и десети, не са разглеждани от въззивния съд и са изцяло неотносими към решаващите правни изводи, свързани с липсата на висящо принудително изпълнение върху процесните имоти. Всички тези въпроси по съществото си отразят оплаквания против произнасяния на съдилищата в други производства относно валидността на предприетите от съдебния изпълнител действия във връзка с осъществените публични продани по изп. д. №630/2021 г. по описа на ЧСИ С. Н.. Следва да се отбележи и приетото в цитираната по-горе практика, че действителният собственик на имот, продаден на публична продан няма правен интерес да установява правата си чрез иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, а чрез ревандикационен (когато купувачът е въведен в имота) или положителен установителен иск (когато въвод не е проведен).

Осмият въпрос също не предпоставя допускане на касационно обжалване, тъй като съобразно задължителното за съдилищата ТР №3/2017 г., ОСГТК на ВКС искът по чл. 440 ГПК предоставя защита на трето лице в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на това лице. Правният интерес от този иск произтича от твърдението на ищеца - трето лице по изпълнението, че негово право е засегнато от предприетите изпълнителни действия. Наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл.440,ал.1 ГПК е процесуална предпоставка за допустимостта на процеса. Отпадането на правния интерес от предявяване на иска настъпва в момента, в който принудителното изпълнение е приключило. Лицето, което твърди, че е действителен собственик на имот, продаден на публична продан, няма правен интерес да установява правата си чрез отрицателен установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК, а чрез ревандикационен или положителен установителен иск /решение №534/2024г., по гр. д.№1401/2023г., ІІг. о./.

Единадесетия въпрос касаторът е поставил във връзка с поддържаната от него очевидна неправилност на въззивното определение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушние на закона или явна необоснованост. Определението не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон /нарушение, което да доведе до приложение на закона в неговия противоположен смисъл, или да е приложена несъществуваща правна норма/, не е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Ето защо не може да се приеме за очевидно неправилно.

Предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл.280, ал. 2, предл. трето ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 185/24.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 123/2025 г. на Апелативен съд - Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: