Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 5447 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна, чрез мл. експерт Стойков като процесуален представител, срещу решение № 405 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1840/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която е отменена негова заповед № 18-5331/17.06.2020 г. по отношение разпореденото заличаване на сграда с идентификатор 10135.52.266.2 и нанасяне на два броя нови сгради: проектен идентификатор 10135.52.266.4, с площ 64 кв. м, собственост на С. А. и проектен идентификатор 10135.52.266.5, с площ 59 кв. м, собственост на Ф. К. и Ю. Ю.. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Иска се обезсилването му в обжалваната част, а алтернативно - неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването в цялост, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – Ф. А., чрез пълномощника си адв. Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за касационното производство.

Ответниците – С. М., И. Сюлейман, А. А., Г. Мустафа, А. Ахмед, М. Т., А. Т. и А. Т., не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на решението в обжалваната му част.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Ф. А. срещу заповед № 18-5331/17.06.2020 г. на началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, съставляващо заличаване на сграда с идентификатор 10135.52.266.2 и нанасяне на два броя нови сгради с идентификатор 10135.52.266.4, с площ 64 кв. м, собственост на С. А. и с идентификатор 10135.52.266.5, с площ 59 кв. м, собственост на Ф. К. и Ю. Ю.; вписване на С. А. и заличаване на праводателката й М. А. от кадастралния регистър като собственик на имот с идентификатор № 10135.52.266.

С решението в обжалваната част заповедта, по оспорване на Ф. А., е отменена в частта относно одобреното изменение на КККР, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор 10135.52.266.2 и нанасяне на две нови сгради с посочените идентификатори, с отразяване правата на собственост спрямо тях. В останалата част жалбата срещу одобреното изменение в КР по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.52.266, представляващо заличаване на М. А. и вписване на С. А. като съсобственик, е отхвърлена като неоснователна. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отмени частично оспорения акт, съдът приема, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Обосновава извод за незаконосъобразност на извършеното изменение на КККР, с което сграда с идентификатор 10135.52.266.2 е заличена и на нейно място са нанесени две нови с посочените идентификатори. Приема за неправилна констатацията на административния орган, че контурът на сграда с идентификатор 10135.52.266.1, собственост на оспорващата в първоинстанционното производство, не се променя, тъй като това не съответства на действителното положение. Излага съображения, че е налице изместване на очертанието на сградата на северозапад с цел отразяване на пристройка със статут на търпимост по архитектурно заснемане; промяна в очертанията на заличената сграда, респ. в скицата-проект - на новонанесената с идентификатор 10135.52.266.4, която се разширява на североизток между т. т. 6, 7 ,8 и 9, като се включва пристройка с неустановен статут, като над нея и над търпимата пристройка към сграда 10135.52.266.1 има помещение, наречено „навес с оградни стени“, отворено от юг, достъпът до което е по стълбище на оспорващата. С оглед това приема, че в частта между точки 5, 9, 8 и 11 на комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза се констатира промяна в очертанията на двете сгради и на свободното дворно място, като промяна е налице и между т. т. 9 и 10, където сграда 4 накрая се разширява за сметка на незастроената част на имота. Въз основа на тези данни и в съвкупност с възражението на Ф. А. за незаконно строителство в нейните идеални части от имота, обосновава извод, че е налице спор за материално право, който е пречка да се одобри исканото изменение в КККР в тази част до разрешаването му относно статута, собствеността и действителните граници на обектите, липсващи в кадастралната карта и отразени в скицата-проект. Посочва, че въпреки липсата на спор между заявителите С. А. и И. Сюлейман относно границата между индивидуалните им обекти на собственост, доколкото одобреното изменение подлежи на отмяна по отношение заличаването на сграда с идентификатор 10135.52.266.2 и поради взаимовръзката му и нанасянето на сгради с идентификатори 4 и 5 накрая, то заповедта следва да се отмени и в тази част.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е възражението за произнасяне на съда по недопустима жалба с доводи, че одобреното изменение не рефлектира неблагоприятно в правната сфера на оспорващата в първоинстанционното производство Ф. А.. Според 1, т. 13 ДР ЗКИР „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Оспорващата е уведомена в административното производство по реда на чл. 26, ал. 1 АПК за подаденото заявление и скицата-проект към него, като реализира правото си на възражение. Същата е вписана в КР като собственик на сграда с идентификатор 10135.52.266.1 и идеални части от поземления имот, предмет на оспорената заповед, в който се намират заличената и новонанесени сгради, поради което за нея е налице правен интерес да обжалва одобреното изменение на КККР.

В случая съдът се произнася при неизяснена фактическа обстановка. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР в хипотезата на „непълноти и грешки“ по смисъла на 1, т. 16 ДР ЗКИР, съгласно който това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. От приетите доказателства не може еднозначно да се установи дали е налице такова несъответствие, а изводът за наличие на спор за материално право, който съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР е пречка да се одобри заявеното изменение на КККР, е изведен без да са установени относими за изхода на делото обстоятелства.

Със заповед от 14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК - София са одобрени КККР за територията на гр. Варна, като в поземлен имот с идентификатор 10135.52.266 са нанесени три сгради - две жилищни с идентификатори 10135.52.266.1, собственост на оспорващата в първата инстанция и 10135.52.266.2, с обща граници в северната им част, както и селскостопанска с идентификатор 10135.52.266.3. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сграда с идентификатор 10135.52.266.2 не съществува на място с конфигурацията по одобрената КК.

От съда не е изяснено по категоричен начин, че в действителност в имота освен обекта на Ф. А. са налице две отделни, долепени една до друга (съгласно скицата-проект и обяснителната записка) сгради по смисъла на чл. 23, т. 2 във вр. с 1, т. 1б ДР ЗКИР, а не една такава с различна конфигурация и с по-голяма застроена площ от нанесената в КК с идентификатор 10135.52.266.2, която се заличава с оспорената заповед. Според вещото лице едната част от съществуващата сграда е едноетажна, разположена на ъгъла на двете улици, а другата представлява масивна жилищна сграда на един етаж с използваем подпокривен етаж, като към източната й част има едноетажна пристройка, над която е вдигната стена от бетонови блокчета, затваряща помещение - навес с оградни стени, отворено на юг. Експертът изрично посочва, че е допуснат да влезе само в източната част на имота, но измервания на тази сграда не са извършвани. Липсва заключение, че всъщност се касае за два отделни обекта. Не е изяснено също дали новонанесените сгради са по съществуващите на място граници и какво е действителното им положение, респ. съответстват ли на титулите на собственост на заявителите. При тези данни по делото не е установено по безспорен начин съществуването в имота към момента на одобряване на кадастралната карта на две жилищни еднофамилни сгради на мястото на заличената така, както са отразени в скицата-проект и в оспорената заповед. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за спора, тъй като само в случай, че отговарят на действителното фактическо положение е налице основание да бъдат нанесени в кадастъра, при съобразяване с изискванията на 1, т. 1 (в относимата към датата на издаване на заповедта редакция) от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Според вещото лице освен отразяването на сградите на заявителите като два отделни обекта, е налице промяна в очертанията на сграда с идентификатор 10135.52.266.2, респ. на новонанесената сграда с идентификатор 10135.52.266.4, която се разширява на североизток в частта между т. т. 6, 7, 8 и 9, като е включена съществуваща на място пристройка, както и в частта между т. т. 9 и 10 съгласно изготвената към заключението комбинирана скица. При сравняване на конфигурацията на заличената сграда спрямо новонанесените е видно, че от сграда с идентификатор 10135.52.266.4 се изключва площта на обект, който според представеното от оспорващата пред първата инстанция удостоверение за търпимост № 6/07.02.2019 г. и архитектурно заснемане към него, представлява пристройка към сграда с идентификатор 10135.52.266.1, нейна собственост. Това обаче не означава, че е налице изместване на очертанието на същата в посока северозапад, както приема съдът. Неотразяването на тази пристройка в очертанията на новонанесената сграда с идентификатор 10135.52.266.4, която преди изменението е част от заличената сграда, всъщност съобразява собственическите права на Ф. А. спрямо нея. В административното производство от същата е представен нот. акт № 177, том. 1, рег. № 2644, дело № 193 от 26.06.2017 г., с който закупува 15/20 идеални части от имот с идентификатор 10135.52.266 и жилищна сграда с идентификатор 10135.52.266.1, с площ 81 кв. м. По отношение на тази сграда липсват данни да е променена като конфигурация и параметри в резултат на одобреното изменение. От съда са описани, но не са обсъдени представените по делото титули за собственост от страните, нито е извършвана преценка налице ли са противопоставими права по отношение на процесните новонанесени обекти.

Разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри регламентират, че наличието на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта. Съгласно 1, т. 16 ДР от подзаконовия нормативен акт, „спор за материално право“ е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая твърдения за засягане на сградата, собственост на оспорващата пред първата инстанция, не се излагат във възражението й до административния орган и в подадената до съда жалба. Тезата си за нарушено право на собственост същата обосновава единствено с аргументи за незаконност на обектите на заявителите, както и за построяването им върху нейните идеални части от имота, като не претендира, че е техен собственик. Следва да се има предвид, че КК няма конститутивно действие, а само констативно такова - отразява съществуващото фактическо състояние. В тази връзка доводите за незаконност на сградите са ирелевантни, поради което не могат да обосноват извод за наличие на спор за материално право като пречка за изменение на кадастралната карта. Отделно от това споровете относно ползването на съсобствения имот подлежат на разрешаване по друг процесуален ред.

Предвид изложеното от първоинстанционния съд не са установени релевантните за спора факти. За целта е следвало да се използват специални знания, като се поставят допълнителни задачи на вещото лице с оглед установяване на фактическото положение на обектите на място, което не е направено. Без изясняване на посочените обстоятелства е невъзможно произнасянето по законосъобразността на оспорената заповед относно разпореденото с нея заличаване на сграда с идентификатор 10135.52.266.2, респ. нанасянето на две нови сгради и съответно установяването дали действително е налице спор за материално право.

Ето защо с оглед изясняването на посочените въпроси, решението в отменителната му част, както и относно присъдените в тежест на АГКК разноски следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна, съобразно дадените по-горе указания.

По исканията за присъждане на разноски за тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 405 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1840/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която е отменена заповед № 18-5331/17.06.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна по отношение одобреното изменение на КККР на гр. Варна, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор № 10135.52.266.2 и нанасяне на два нови обекта – сграда с идентификатор 10135.52.266.4, с площ 64 кв. м, собственост на С. А. и сграда с идентификатор 10135.52.266.5, с площ 59 кв. м, собственост на Ф. Ю. и Ю. Ю., както и в частта, в която Агенцията по геодезия, картография и кадастър е осъдена да заплати на Ф. А. разноски в размер на 600 лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ