Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 5471 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г. Н., чрез адв.Т. Р., срещу Решение № 464/27.01.2022 г., постановено по адм. дело № 5344/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-21-123/11.05.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/26 от 30.03.2018 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ (ПО), с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Г. Н..

В касационната жалба са наведени възражения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила-касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Подчертава се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочно определение по оспорването по чл.193 от ГПК, нито е посочил в диспозитива на решението, че признава документите за неистински по реда на чл.194, ал.3 от ГПК. Възраженията в касационната жалба са по-скоро за неправилност разпореждането от 30.03.2018 г. на пенсионния орган, което е било предмет на административен контрол, като не се излагат никакви доводи и възражения по повод Решение №2153-21-123/11.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София град, което е предмет на съдебния контрол. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу издадения административен акт. В условията на алтернативност, делото да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд предвид допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - София град, чрез процесуален представител началник сектор „Правно обслужване“ Е. В., в съдебно заседание и писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-21-123/11.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане [номер]/26 от 30.03.2018 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Н., на основание чл. 68, ал.1 и 2 от КСО, поради липса на изискуемия осигурителен стаж от 38 години и 04 месеца и възраст 64 години за 2017 година.

Спорът се свежда до това законосъобразно ли не е бил зачетен осигурителен стаж от първа категория труд по представените от жалбоподателя документи за осигурителен стаж, издадени от ЖПЗ „Г. Д.“ и ДФ „Строймашинженеринг ", във връзка със заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО.

Първоинстанционният административен съд е установил следната фактическа обстановка:

Г. Н. е подал заявление с вх. № 2113-21-10313 от 22.11.2017 г. пред ТП НОИ - София - град, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хода на образуваното административно производство е изискано от контролните органи на ТП на НОИ - София град да извършат проверка на фирма ЕТ „Г. Н." с оглед удостоверяване на осигурителни периоди като самоосигуряващо се лице. Установено е след проверка в информационната система и осигурителното досие, което се съхранява в ТП на НОИ - София град, че Г. Н. е декларирал начало на осигуряване от 01.05.1996 г. като самоосигуряващо се лице, чрез ЕТ „Г. Н.", избирайки да се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Постъпили са данни за прекратяване на осигуряването от 01.01.2005 г. В информационната система на НОИ са установени данни за Г. Н. за декларирано начало на осигуряване от 01.01.2005 г. като самоосигуряващо се лице чрез „Гесоки" ЕООД, Булстат 131436420, за осигурителните рискове „общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт“.

При извършена проверка в осигурителното досие на дружеството, съхранявано в ТП на НОИ - София град е установено, че има подадена декларация от Нанов, на 17.06.2006 г., с която е заявено, че дружеството не е започвало дейност. В Регистъра на осигурените лица (РОЛ) се установяват подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода 01.01.2005 г. - 31.01.2006 г., с осигурителен доход 220,00 лева чрез ЕТ „Г. Н.", а предвид обстоятелството, че има данни за прекратяване на осигуряването от 01.01.2005 г. чрез ЕТ „Г. Н.", осигурителният стаж и доход на жалбоподателя за периода от 01.01.2005 г. до 31.01.2006 г. не се зачита и не се издава служебна бележка. За лицето има подадени данни в РОЛ за периода от 01.04.2009 г. до 31.12.2009 г. и от 01.01.2010 г. до 31.10.2010 г., чрез „Гесоки" ЕООД, но поради некоректно декларирано начало на осигуряване от 01.01.2005 г. като самоосигуряващо се лице, осигурителен стаж и доход за цитираните периоди не е зачетен и не се издава служебна бележка. С оглед констатациите при извършените проверки относно периодите на самоосигуряване е издадена служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващото се лице за периодите от 01.01.1998г. до 31.01.1998 г. и от 01.01.2000 г. до 30.11.2004 г. като ЕТ „Г. Н.".

Изискано извършване на проверка в Обединения осигурителен архив при ТП на НОИ -Кюстендил по приетите платежни ведомости на ДФ „Строймашинженеринг" с оглед представените документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, издадени от ДФ „Строймашинженеринг" - СМИ „Строймашремонт", за които след 01.01.1997 г. липсват данни в РОЛ. От извършената проверка на разплащателната документация на ДФ „Строймашинженеринг” е установено, че липсват данни за лицето за периода от м.09.1992 г. до м. 12.1999 г.

След извършена преценка, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало разпореждане [номер]/26 от 30.03.2018 г., с което е отказано отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето с оглед недоказване наличието на изискуемия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия. Същото е оспорено, като с Решение № 2153-21-123 от 11.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София град е потвърдено.

Съдът е счел, че органът е прав в изводите си, че исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО не може да бъде отпусната, тъй като Г. Н. няма изискуемия сбор за осигурителен стаж и възраст от 100 точки.

Съдът изложил подробни аргументи по отношение зачитането на осигурителния стаж за периодите, както следва: 01.06.1979 г. - 01.10.1980 г. на длъжност „ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех" и 24.10.1982 г. - 31.12.1991 г. на длъжност „ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех" в Железопътен завод "Г. Д. - София, както и времето 01.01.1992 г. - 02.09.1996 г. и 01.09.1997 г. - 31.12.1999 г. на длъжност „ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех" в ДФ "Строймашинженеринг" - СМИ „Строймашремонт".

По повод възражението на касатора относно откритото производство по чл.193 ГПК, вр. с чл.144 АПК за оспорване истинността на писмени документи, следва да се отбележи, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като действително първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочно определение, като не е длъжен да постановява и изричен диспозитив в решението, а единствено да развие съображения в мотивите на решението, което е и сторил. Освен това съдържанието на документите не се нуждае от оспорване, тъй като съответствието на данните в тях с обективната действителност се преценява от съда свободно и съобразно всички доказателства по делото. Доколкото оспорването по чл. 193 и сл. ГПК има характер на инцидентен установителен иск, то изискването за интерес от въвеждането му в спор по делото е въпрос по допустимостта, а не по основателността му, поради което документите са ценени като доказателства в относимост с останалия доказателствен материал. Съдебната практика нееднократно е изтъквала, че съществено е единствено нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до такова нарушение. Съдът детайлно е разгледал изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за пороци на акта, и на производството, като е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства.

Предвид обстоятелството, че се касае за съдебно производство по чл.118 от КСО, в което се осъществява контрол за законосъобразност на решение на ръководителя на ТП на НОИ, е достатъчно оспорването на същото да бъде отхвърлено, с което се потвърждава законосъобразността му. Неизпълнението на хипотезиса на чл.194 от ГПК приетите за неистински от съда документи да бъдат изрично изключени от доказателствата по делото и да се изпратят на прокурора, не може да се определи като пропуск, който да представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първоинстанционното решение не се наблюдава липса на собствени и съществени мотиви, с което да се наруши правото на защита на страните и да се препятства ефективния касационен контрол; не е налице и отказ на първоинстанционния съд да допусне допустими и относими доказателства и доказателствени средства от съществено значение за изясняване на спора от фактическа страна, което да доведе до приключване на делото с различен резултат. Всичко изложено опровергава тезата на касатора за наличието на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По отношение на изводите, направени в първоинстанционното съдебно решение, настоящият състав се солидаризира изцяло с тях и не смята да ги преповтаря, но само подчертав, че съгласно представените по делото документи за правоприемство и преобразуване през годините на държавните обединения се установява, че в трудовата книжка, за времето на стажа от 1979 г. до 1991 г. не са отразени хронологично промените на правноорганизационната форма на предприятието, което съдът е изследвал задълбочено.

По този начин правилно служителите на НОИ и съдът са приели, че е оборена доказателствената сила на издадения образец УП-30 № Х1У-7/05.01.1992 г., издаден от „Железопътен завод - София“, по това време вече с друга правноорганизационна форма, което обосновава извода за антидатирането му.

Верни са изводите относно нередовността на положените печати при заверяването на спорния трудов стаж, тъй като съгласно чл. 4 от приложимия Указ за печатите, формата и съдържанието на обикновените печати и щемпели се установява от учрежденията, предприятията и организациите, които ги използват, т. е. печатът следва да отразява актуалната правноорганизационна форма на предприятието, тъй като последното, именно в това си правно битие, го използва и е нелогично да се подпечатват документи с печати, в които са вписани правноорганизационни форми, които вече не съществуват в правния мир. В този смисъл, по силата на закона, предприятието следва да изготви печат съобразно новата си правноорганизационна структура и не следва да използва печат, относим за предишен период, както е в настоящия случай.

Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в трудовата книжка трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното.

В Трудова книжка №1290/ 01.06.1979 г„ издадена от ЖПЗ „Г. Д." №303/12.12.1979 г., са налице редица несъответствия относно данни, периоди, печати и др., които не съответстват на останалия събран доказателствен материал и нейната доказателствена сила е сериозно разколебана.

Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. Предвид изложеното административният орган законосъобразно е отказал да зачете осигурителния стаж на Г. Н. в посочените периоди. В същия смисъл е и практика на Върховния административен съд по сходни казуси: Решение № 11012 от 02.11.2021 г. по адм. дело № 6585/2021 г., Решение № 13152/22.12.2021 г. по адм. дело 8525/2021 г., Решение № 4803/18.05.2022 г. по адм. дело № 749/2022 г., Решение № 6727/06.07.2022 г. по адм. дело № 1246/2022 г. и др., всички по описа на ВАС, шесто отделение.

Следва да се отбележи, че в мотивите на проверявания съдебен акт са изложени подробно аргументирани съображения, от които могат да бъдат направени изводи, идентични с тези на административния орган за отсъствие на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Г. Н..

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, основателна се явява акцесорната претенция за разноски на касационния ответник, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се дължат разноски от касатора в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 464 от 27.01.2022 г., постановено по административно дело № 5344/2021 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Г. Н. да заплати в полза на ТП на НОИ - София - град сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА