Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 5506 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. А. чрез юрк. С. против решение № №641 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело №2898/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът Д. Салим, чрез адв. Г., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Д. Салим заповед № РД-08-943/06.12.2021 г. на кмета на О. А. с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл.225, ал.2,т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "дървен навес“ върху обособена площадка пред търговски обект в общински поземлен имот №200,кв.13 по плана на [населено място], общ. Айтос.

Прието е, че от събраните по делото доказателства и неоспорената от страните съдебно-техническата експертиза се установява липсата на строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, който да сочи на приложимост на основанието по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като процесният навес отговаря на изискванията за преместваем обект по §1, т.80 от ДР на ЗУТ - дървен едноскатен покрив, който стъпва на дървени колони, захванати за съществуващата бетонова площадка с метални планки и болтове, несвързани с други конструкции и инсталации.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка.

Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт №4/25.11.2021г. и пресъздадени в процесната заповед досежно характеристиките на разпоредения за премахване навес са оборени в съдебното производство, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че се касае за нетрайно прикрепен върху съществуваща тераса дървен навес, отговарящ изцяло на дефиницията на преместваем обект по т.80 на §1 от ДР на ЗУТ.

Доводите по касационната жалба за приложимост при преценката за наличие на преместваем обект на нормата на чл.56 , ал.1 ЗУТ са основателни, но не влиаят на крайния резултат.

Водещият разграничителен критерий между строеж и преместваем обект, при безспорно установените му характеристики по т.80 на §1 от ДР на ЗУТ е неговото предназначение, което следва да е в обхвата на чл.56, ал.1 ЗУТ. Съгласно т.80 -"Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж“. В конкретният казус обекта на премахване по оспорената заповед изцяло отговаря на визираната дефиниция, тъй като бетоновия постамент е съществуващ, т. е. не се променя субстанцията на земята. Освен това процесния навес е изграден от дървена конструкция, която е скрепена с безпроблемно разглобяеми елементи, и може да бъде преместен и ползван на друго място без да губи индивидуализацията си.

Безспорно е по делото и предназначението на процесния навес по т. 2, ал.1, чл.56 ЗУТ – „преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности“.

Следователно, както правилно е приел административният съд, разпореденият за премахване с процесната заповед дървен навес не съставлява строеж, а преместваем обект, както по конструктивните си характеристики, така и по предназначението си и не попада в приложното поле на режима за премахване по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл.225, ал.2,т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед № РД-08-943/06.12.2021 г. на кмета на Община Айтос

С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника Д. Салим, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. в.ие в минимален размер от 900 лв по приложения Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2022г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № №641 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело №2898/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА О. А. да заплати на Д. Салим сумата 900лв /деветстотин лева/,разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА