Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 5554 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Добрич против Решение № 160/ 29.04. 2022 г., постановено по административно дело № 74/ 2022 г. на Административен съд– Добрич (АС Добрич).

Касаторът твърди недопустимост, евентуално - неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърденията за недопустимост се подкрепят, като се посочва, че актът, който се отменя от съда не е индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК, а е акт на орган, който не подлежи на обжалване.

Смята, че е налице нарушение на материалния закон. В тази насока изразява аргумент, че дадените предписания в утвърдения от областния управител Протокол от 14.10. 2020 г. на комисията, назначена със заповед на областния управител за извършване проверка за годността на язовирите, съгласно чл.138а, ал.3- 6 от Закона за водите (ЗВ) са законосъобразни, издадени съгласно изискванията на закона и са обосновани.

Моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на кмета на О. Д. Претендира да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът - О. Д. редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова, моли да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството пред АС - Добрич е образувано по жалба на О. Д. против задължителни предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, обективирани в т. IV на Протокол от 15.10.2020 г. от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир „Ф. Д. 2“, съставен от Комисия, назначена със Заповед № РкД-22-19 от 23.09. 2020г., утвърден от Областен управител на област Добрич. В т. ІV от процесния протокол са направени предписания, които е следвало да бъдат изпълнени от О. Д. в срок до 31.03.2021г.

С Решение № 692 от 27.01. 2022г. по адм. дело № 5330/ 2021г. по описа на ВАС, трето отделение е обезсилено Решение № 98/ 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 615/ 2020 г. по описа на Административен съд– Добрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В мотивите на съдебния акт на ВАС е посочено, че административният акт, който подлежи на оспорване в конкретния случай, е извършеното утвърждаване от областния управител на О. Д. на изготвения от комисията констативен протокол със задължителните предписания. Едва с волеизявлението на административния орган с отметката „утвърдил“, протоколът на помощния орган придобива характера на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК и губи тази на акт по чл. 21, ал. 5 АПК. Предвид правомощията на областния управител и възлагането му със ЗВ на компетентност на орган на власт, именно утвърденият протокол e актът, който има белезите на индивидуален административен акт и който подлежи на съдебен контрол.

Именно в изпълнение на указанията, съдържащи се в цитираното по - горе решение на ВАС, е постановено обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, с което извършеното от областния управител на област Добрич - утвърждаване на протокола на Комисията от 15.10.2020г., е отменено.

За да стигне до този правен резултат, при проверката за законосъобразност, извършена на основание чл.168 от АПК, съдът намерил оспорените предписания за незаконосъобразни, като издадени при съществени нарушения на общите административнопроизводствени правила по АПК, неотговарящи на изискванията за форма на административните актове, постановени в противоречие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

В правния анализ адм. съд е обсъдил приложимата норма на чл.138а, ал.3 от Закона за водите. Счел, че предписанията са издадени от комисия, назначена от областния управител в съответствие с горепосочената разпоредба, но са били утвърдени от него, без да съобрази, че те не отговарят на изискванията за форма на административните актове, издадени са в противоречие с материално - правните разпоредби на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.

АС Добрич преценил, че извършеното утвърждаване на предписания по задачи, които не са възложени на специалната комисия, е в противоречие с акта, въз основа на който е започнало административното производство и в противоречие с материално правните разпоредби на чл.138а, ал.3 и чл.141б, ал.3 от ЗВ.

Адм. съд е заключил, че утвърдените предписания по отношение на техническата документация и определените срокове за изпълнението им са неясни, немотивирани и попадат извън определените от областния управител задачи. Предписанията били немотивирани и от фактическа страна.

Отделно от посоченото е приел, че предписанията са издадени при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на поредността, при която се издават индивидуалните административни актове, тъй като протоколът от проверката е издаден на 14.10.2020 г., а близо месец след това, на 13.11.2020 г. е съставен подробния доклад от констатациите, съдържащ предложения за налагане на мерки/предписания и по този начин, в нарушение на чл. 34 от АПК, не е осигурена възможност на О. Д. да изрази становище.

Според адм. съд с дадените предписания административният орган не е обосновал как е определил еднакъв срок - до 31.03.2021 г., за изпълнение на всички дадени по отношение на процесния воден обект предписания, като не става ясно изпълнението на кои дейности е с приоритет - дали тези, свързани с осигуряването на техническата безопасност на водния обект или тези, свързани с изготвяне на техническа документация.

Съдът е приел, че определеният без участието на жалбоподателя краен срок до 31.03.2021 г. за изпълнение на всички предписания до собственика, одобрени от областния управител, не отговаря на изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК.

Съдебното решение е ПРАВИЛНО, макар и по частично различни от изложените в него доводи.

Предмет на проверка в първоинстанционното производство са утвърдени от областния управител на област Добрич задължителни предписания, дадени в производство по чл.138а, ал.3 от ЗВ.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение поради обстоятелството, че със същото отново се отменя протокол на помощен орган– Комисията, а не надлежния индивидуален административен акт– волеизявлението на областния управител, с което същият одобрява констатациите и предписанията, съдържащи се в същия протокол. Видно от съдържанието на оспореното съдебно решение - мотиви и диспозитив, отменен е надлежният административен акт - утвърдените от областния управител предписания съдържащите се в Протокола от 14.10.2020г. на Комисията, насочени към собственика на язовира– община Добричка.

Не се споделят развитите от административния съд доводи за незаконосъобразност на отмененото утвърждаване на протокола, изразяващи се в това, че издаването на предписания за снабдяване с техническа документация било извън правомощията на назначената Комисия - от една страна, а от друга страна– че актът в частта за утвърдените предписания бил немотивиран.

Предписанията и тяхното съдържание са изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на адм. орган - чл.83, ал.2, чл.169 АПК. Независимо от разписаното в заповедта на областния управител на област Добрич, Комисията, може да преценява всички обстоятелства, които са посочени в чл.138а, ал.3, т.1- 4 от ЗВ, и чл.115, ал.1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата от 28.01. 2020г.) Същата комисия, съобразно констатациите, разполага с правомощията за издаване на предписания до собственика за привеждане на язовирите и съоръженията към тях в готовност за безопасна експлоатация по см. на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, в т. ч. и такива, свързани с изготвяне на техническа документация за целта.

Неоснователни са развитите доводи от съда за незаконосъобразност на административния акт, тъй като предписанията са неясни и немотивирани.

Нормативно е определено какво да бъде изследвано и описано при извършване на проверките на язовирите - чл.115, ал.1 от Наредбата от 28.01. 2020г. В утвърдения от областния управител протокол се съдържа точно описание на техническото състояние на язовира, прилежащите му съоръжения - стена, водохранилище и територии. Посочен е адресата на предписанията и е налице индивидуализация на всяко едно от техническите изисквания/предписания по чл.115, ал.1 от Наредбата от 28.01. 2020г. При наличието на описание на основните елементи от хидротехническото съоръжение и състоянието на неговото оборудване, индивидуалният адм. акт не може да се приеме за немотивиран - чл. 59, ал.2 и чл.146, т.2 АПК.

Правилни обаче са изводите на административния съд за това, че при издаване на адм. акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяната му, като незаконосъобразен.

Обосновано съдът е заключил, че при издаване на административния акт не е спазена предвидената в закона поредност за това– първо е издаден "Протокол"- крайният акт от производството по чл.138а, ал.3, т.6 от ЗВ, а едва около месец след това Комисията е изготвила подробен доклад с фактически констатации и е предложила предприемане на мерки– т. е. посочила е "Заключението за готовността за безопасна експлоатация" и какви "Предписания" да се издадат - чл.138а, ал.3, т.4, т.5 от ЗВ. Подобен извод се налага предвид обстоятелството, че под резолюцията “Утвърдил“ не е положена дата, различна от датата на изготвяне на самия протокол. С това адресатът на акта е бил лишен от възможността да вземе становище или възрази срещу така предложените с доклада мерки- 34, ал.3 и чл.35 от АПК.

Налице е и друго, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо едновременно с това и нарушение на материалния закон - чл.146, т.4 АПК.

В случая е утвърден протокол с предписания до собственика, подписани само от 4 (четирима) от всичките 10 (десет) члена на назначената от областния управител Комисия. Липсват представители на съответната басейнова дирекция и на съответната община. С това не е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.138а, ал.4 ЗВ, която определя представители на кои ведомства, следва да се включат в комисията, която проверява безопасната експлоатация на язовирите.

Видно от разпоредбите на чл.138а, ал.3 от ЗВ и чл.115, ал.2, вр. с ал.4 от Наредбата от 28.01. 2020г., тези протоколи следва да бъдат подписани от всички членове на назначената комисия. Липсата на подписи на 6 (шест) члена от назначената комисия компрометира протокола, като непълен и незавършен.

Предвид гореизложеното съдебното решение е правилно, като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора съдебни разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/ 29.04. 2022г., постановено по административно дело № 74/ 2022 г. на Административен съд - Добрич.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ