Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: ТАНЯ КУ. Ц. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Й. Ц. по административно дело № 5557 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Д. подадена чрез адв. Г. Н., срещу Решение № 21 от 27.04.2022 г., постановено по адм. д. № 317/2021 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отменен индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № 61.00-90/12.08.2021 г., подписано от Кмета на О. Д. с който едностранно е прекратен договор рег. № 72/28.06.2011 г. за предоставяне на Народно читалище „Надежда-1925“ с . Туркинча, О. Д. безвъзмездно правото на ползване върху част от имот – публична общинска собственост, съгласно АОС 1695/10.05.2011 г. Със същото решение е осъдена О. Д. с адрес: гр. Дряново, [улица], [ЕИК], да заплати на Народно читалище „Надежда-1925“, със седалище и адрес на управление [населено място], О. Д. [улица], [ЕИК], направените разноски общо в размер на 510 лв.
Касаторът сочи, че решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, алтернативно твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по изложените в жалбата съображения. В заключение иска обезсилване на обжалваното решение и прекратяване производството по делото, алтернативно иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, вкл. присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на касатора адв. Г. Н., с което се иска даване ход на делото, поддържа се касационната жалба, както и искането за присъждане на разноски по делото за двете инстанции.
Ответникът, Народно читалище „Надежда-1925“ [населено място], О. Д. в писмен отговор, чрез адв. Д. Р., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, допустимост и правилност на обжалваното решение, като излага подробни съображения в писмения отговор. Отделно ответникът сочи практика на ВАС, включително по идентичен спор между същите страни и със сходен предмет. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. Постъпило е писмено становище от ответника, с което се поддържа писмения отговор на касационната жалба, отново се акцентира на обстоятелството, че е налице влязло в сила предходно решение между същите страни, по подобен спор – Решение № 8698 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2359/2017 г. на ВАС, като се поддържа и искането за разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Габрово е образувано по жалба на Народно читалище „Надежда-1925“ с . Туркинча, О. Д. представлявано от М. П., срещу писмо изх. № 61.00-90/12.08.2021 г., подписано от Кмета на О. Д. с което едностранно е прекратен договор рег. № 72/28.06.2011 г. за предоставяне на Народно читалище „Надежда-1925“ с . Туркинча, О. Д. безвъзмездно правото на ползване върху част от имот – публична общинска собственост, съгласно АОС 1695/10.05.2011 г.
Между страните няма спор, а и е служебно известно на настоящия състав на съда, че с – Решение № 8698 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2359/2017 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 118 от 09.12.2016 г., постановено по адм. д. № 129/2016 г. по описа на Административен съд –Габрово, развило се между същите страни, със сходен предмет на настоящия. В предходното производство е обжалван индивидуален административен акт – Заповед № 366/28.06.2016 г. на Кмета на О. Д. с която е наредено разваляне на договор от 28.06.2011 г., с който О. Д. е предоставила на Народно читалище „Надежда-1925“ с . Туркинча, О. Д. имот - публична общинска собственост за безвъзмездно ползване.
Обжалваният пред Административен съд – Габрово в производството по адм. д. № 317/2021 г. по описа на Административен съд – Габрово индивидуален административен акт е обективиран в писмо изх. № 61.00-90/12.08.2021 г., подписано от Кмета на О. Д. но адресатът и разпоредителната част на двата индивидуални административни акта /предмет на обжалваното в настоящото производство решение по адм. д. № 317/2021 г. по описа на Административен съд – Габрово и на адм. д. № 129/2016 г. по описа на Административен съд –Габрово/ са сходни, като разликата е единствено в наименованието на акта и дата на неговото издаване.
С обжалваното в настоящото производство решение по адм. д. № 317/2021 г. по описа на Административен съд – Габрово, административният съд е приел, че жалбата е допустима, че обжалваното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт, че наименованието и липсата на някои от реквизитите по чл. 59 от АПК не променя същността на акта.
По същество съдът е приел, че в обжалваното писмо липсват фактически основания – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, както и че е допуснато нарушение на материалния закон - 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно се твърди в касационната жалба недопустимост на оспорването на писмо изх. № 61.00-90/12.08.2021 г., подписано от Кмета на О. Д. водеща според касационния жалбоподател и до недопустимост на обжалваното решение. Оспореното писмо е акт по управление на имот публична общинска собственост и като такъв подлежи на оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, т. е. по реда на АПК, с оглед на посоченото в чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА.
Оспореното в първоинстанционното производство в писмо изх. № 61.00-90/12.08.2021 г., подписано от Кмета на О. Д. притежава белезите на индивидуален административен акт, както правилно е приел административният съд, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно е прието от административния съд, че обжалваното писмо не съдържа мотиви, като липсват каквито и да било фактически основания за издаване на обжалвания индивидуален административен акт, освен препращане към Решение № 349 по протокол № 38/28.06.2021 г. на Общински съвет – Дряново, което от друга страна препраща единствено към пункт 16.4 от Договор № 72/28.06.2011 г. за безвъзмездно право на ползване, а самото решение на Общински съвет – Дряново съдържа единствено даване на съгласие да се прекрати Договор № 72/28.06.2011 г. за безвъзмездно право на ползване върху имот общинска собственост, с който О. Д. е предоставила на Народно читалище „Надежда-1925“ с . Туркинча, О. Д. безвъзмездно ползване върху следните помещения: читалищен салон, библиотека и помещения на първи етаж, находящи се в имот, публична общинска собственост. Ето защо правилно е прието от първоинстанционния съд, че липсват мотиви, т. к. мотиви не се съдържат и в административната преписка, поради което налице е отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В допълнение следва да се посочи, че изложените единствено в предложението на кмета на общината до общинския съвет с вх. № 6100-71/21.06.2021 г. мотиви /на л. 25-26 от делото на административния съд/ са неотносими и касаят единствено това, че: „читалищната сграда не се ползва по предназначение и не се стопанисва и управлява с грижата добър стопанин“, както и че: „общината не може да ползва трите помещения на втория етаж, нито да ги предостави за ползване на друго лице, поради категорично несъгласие от страна на председателя на читалището“.
Правилно е прието от административния съд, че оспорващото читалище ползва процесните помещения на основание 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ.
Между страните няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд.
По отношение на правното основание за ползване на основание 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ е налице влязло в сила Решение № 8698 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2359/2017 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 118 от 09.12.2016 г., постановено по адм. д. № 129/2016 г. по описа на Административен съд –Габрово.
В хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК.
Установено е по делото, че с решение от 26.04.2011 г. Общинският съвет – Дряново, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и 4, ал. 1, и ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ, е дал съгласие да се предостави за безвъзмездно ползване част от общински имот – публична общинска собственост на Народно читалище „Надежда-1925“ с . Туркинча, О. Д. а именно читалищния салон, библиотеката, помещения на първи етаж /на л. 17 от делото на административния съд/.
Въз основа на това решение на Общински съвет – Дряново е издадена Заповед № 274 от 26.05.2011 г. на Кмета на О. Д. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗНЧ, като Кметът на О. Д. е наредил да се сключи договор с читалището за безвъзмездно ползване на определената с решението на общинския съвет част от общинския имот /на л. 19 от делото на административния съд/. Договор № 72 за безвъзмездно право на ползване върху имот - общинска собственост между О. Д. и Народно читалище „Надежда-1925“ с . Туркинча, О. Д. е сключен на 28.06.2011 г. /на л. 21-24 от делото на административния съд/.
Съгласно разпоредбата на 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ, на народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. Именно на това основание е предоставено и безвъзмездно право на ползване на Народно читалище „Надежда-1925“ [населено място], О. Д. видно от всички писмени доказателства на л. 17-24 от делото на административния съд.
Това право на ползване, съгласно 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ, се погасява с прекратяване на читалището, която законова предпоставка в случая не е налице. Специалният закон не предвижда други основания за отнемане на предоставеното по този ред право на ползване, изхождайки от характера на субекта, комуто е предоставено, с оглед възложените му от закона цели. Извеждайки други, непредвидени от закона основания за прекратяване на сключения договор, основаващи отричане правото на ползване, предоставено при условията на 4 от ПЗР на ЗНЧ, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Правилно съдът в обжалваното решение, установявайки незаконосъобразността му, го е отменил.
Доводите в касационната жалба, че не са били налице предпоставките на ЗНЧ за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на ответника по касационната жалба са неотносими към спора по настоящото производство. Това право е предоставено по установения в закона ред, като законосъобразността на актовете, въз основа на които това е станало, не подлежи на контрол в настоящото производство.
В същия смисъл е константната практика на Върховния административен съд: Решение № 8698 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2359/2017 г. по описа на ВАС, Решение № 1077 от 26.01.2017 г., постановено по адм. д. № 27/2016 г. по описа на ВАС, Решение № 6666 от 05.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1408/2015 г. по описа на ВАС, Решение № 5946 от 30.04.2014 г., постановено по адм. д. № 15333/2013 г. по описа на ВАС и др.
В изпълнение на задължението си по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България за еднакво приложение на законите, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде споделена цитираната по-горе практика на Върховния административен съд.
При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е основателно. Същото е заявено своевременно и доказано, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 21 от настоящото дело. Поради това следва да бъде осъдена О. Д. да заплати на ответника сумата от 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 27.04.2022 г., постановено по адм. д. № 317/2021 г. по описа на Административен съд – Габрово.
ОСЪЖДА О. Д. с адрес: гр. Дряново, [улица], [ЕИК], да заплати на Народно читалище „Надежда-1925“, със седалище и адрес на управление [населено място], О. Д. [улица], [ЕИК], сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ Т. К. п/ ЙОНИТА ЦАНКОВА