О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50188

София, 18.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3223 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца С. А. К. срещу решение № 465 от 09.03.2022 г. по в. гр. д. № 12516/2021 г. на Софийски градски съд (СГС), втори а въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20145125 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 30273/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Карго Партнер“ ЕООД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 29/08.04.2020 г. на управителя на ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор административни длъжности“ и за заплащане на сумата 24 443. 25 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 11.05.2020 г. – 11.10.2020 г..

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички негови възражения и доводи, относими към предмета на спора. Поддържа, че е неправилен изведеният извод, че длъжността на С. К. е била ръководна по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ, тъй като последният не е вземал самостоятелни решения, без да съгласува действията си с конкретни служители от...