Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 5527 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Сокорт“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица]срещу Решение № 724 от 09.02.2022 г. по адм. дело № 5520/2021 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РД-16-2016 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Посоченото съдебно решение се обжалва с частна жалба от „Сокорт“ ООД и в частта, в която има характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу акт № 26-С-49 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и производството по делото е прекратено в тази част.

Касационният жалбоподател възпроизвежда доводите за незаконосъобразност на оспорения акт от първоначалната жалба, с която е сезирал съда – нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и неправилно произнасяне по въпроси, решени с влязъл в сила индивидуален административен акт. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество, като касационната инстанция отмени административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа също така подадената частна жалба, като моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за решаване по същество. В подкрепа излага аргументи, че обжалваният акт има характер на индивидуален административен акт и жалбата не е лишена от предмет.

Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като при новото разглеждане на делото съдът е спазил задължителните указания на касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: 1. По касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Сокорт“ ООД срещу Решение № РД-16-2016 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., с което на „Сокорт“ ООД: 1. е отказана верификация на разходи в размер на 197 387,76 лв.; 2. е определено, че верифицираната сума в размер на 44 528,48 лв. не покрива изплатеното авансово плащане, поради което се приспада от дължимата за възстановяване; 3. е предявена банковата гаранция в размер на 155 003,76 лв. и 4. е определен срок за доброволно плащане на сума в размер на 50 518,50 лв.

Актът е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕФСУ. Обоснован е с констатация, че предявените разходи за верификация не са заплатени от бенефициера на доставчиците в допустимия срок до 30.09.2019 г., което в е противоречие с т. 14.1, подточка 5 от Условията за кандидатстване, а именно – разходите да са действително платени (т. е. да е платена цялата стойност на представените фактури или други първични счетоводни документи, включително стойността по ДДС) по банков път или в брой, не по-късно от датата на подаване на междинния/финалния отчет по проекта от страна на бенефициера.

Обжалваното съдебно решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с Решение № 6460 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 13591/2020 г. на ВАС със задължителни указания за проверка на акта на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. При извършената проверка съдът е потвърдил констатациите на органа от фактическа и правна страна.

Решението е неправилно.

За да върне делото за ново разглеждане, касационната инстанция е приела, че актът съдържа мотиви, поради което съдът дължи проверка за съответствието на установените по делото факти и приложения от органа материален закон. В случая няма спор по фактите такива, каквито са описани от органа – от бенефициера са предявени за верификация разходи, по които няма плащане към доставчиците в допустимия срок до 30.09.2019 г. Спорен е въпросът дали при тази фактическа установеност е налице соченото от органа основание за недопустимост на разходите.

В случая органът сочи като правно основание за издаване на акта в неговата цялост чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕФСУ, т. е. несъответствие с две императивни изисквания на закона, без да конкретизира коя от двете хипотези към коя част от акта е приложима и дали за определени части двете хипотези са налице кумулативно. Двете хипотези имат същностно различие помежду си. Изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ в приложимата редакция е разходите да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ в приложимата редакция е разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, като в този случай не е достатъчно само да се цитира т. 4, а е необходимо органът да обоснове конкретни нарушения на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, каквото в случая не е сторено.

Относно т. 2 от административния акт следва да се добави, че са основателни оплакванията на касационния жалбоподател, че органът е извършил преразглеждане на влезли в сила благоприятни актове по предходни искания за верификация. По делото няма данни обаче нито за спазване на административнопроизводствените правила за възобновяване на производството по реда на чл. 99 и сл. АПК, нито в самия акт се сочи коя хипотеза от изчерпателно изброените в чл. 99 АПК е налице.

Относно останалите две точки от акта – т. 3 и 4, те засягат акцесорни въпроси спрямо главния спор, поради което актът е незаконосъобразен и в тази част.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на акта в неговата цялост и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне, при което ясно и точно да съотнесе релевантните факти и обстоятелства към приложимия закон.

2. По частната жалба.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

По същество е основателна.

С обжалваното решение в частта му, която има характер на определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Сокорт“ ООД срещу акт № 26-С-49 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и е прекратил производството по делото в тази част на основание чл. 159, т. 1 АПК.

Определението е неправилно.

С Решение № 6460 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 13591/2020 г. на ВАС делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на жалбата в нейната цялост, т. е. срещу двата акта, срещу които е подадена – не само срещу Решение № РД-16-2016 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., но и срещу акт № 26-С-49 от 23.12.2019 г. на същия административен орган, с който 1. е отказана верификация на 91 780,00 лв. и на 105 607,76 лв., отчетени с финален отчет на „Сокорт“ ООД по договор за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.002-0184-С01 от 31.07.2017 г. по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.002 „Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия“; 2. бенефициерът е уведомен, че верифицираната сума в размер на 44 528,48 лв. не покрива изплатеното авансово плащане, поради което се приспада от дължимата за възстановяване; 3. е определен срок за доброволно плащане на сума в размер на 50 518,50 лв.

Следователно касационната инстанция е извършила преценка за допустимост на решението, като е приела, че и двата акта, срещу които е подадена жалбата, подлежат на обжалване. Задължителните указания на касационната инстанция за проверка на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК при новото разглеждане на делото касаят и двата акта, а не само Решение № РД-16-2016 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.

По изложените съображения решението в частта с характер на определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Сокорт“ ООД срещу акт № 26-С-49 от 23.12.2019 г. ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.

С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 18 883,10 лв., от които 1 700 лв. държавна такса за първата инстанция, 6 084 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 1 579,10 лв. държавна такса за касационната инстанция, 5 520 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция за новото разглеждане на делото. По претенцията за присъждане на разноски за платена държавна такса за частната жалба следва да се произнесе първоинстанционния съд – чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 724 от 09.02.2022 г. по адм. дело № 5520/2021 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Сокорт“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица]срещу Решение № РД-16-2016 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № РД-16-2016 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТМЕНЯ Решение № 724 от 09.02.2022 г. по адм. дело № 5520/2021 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Сокорт“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица]срещу акт № 26-С-49 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Сокорт“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица]срещу акт № 26-С-49 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.

ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа да заплати в полза на „Сокорт“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица]разноските по водене на делото в размер на 18 883,10 лв. (осемнадесет хиляди осемстотин осемдесет и три лева и десет стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА