2

№ 50230/2022 г.

гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВпри участието на секретаря Д. А. като разгледа гр. д. № 2315 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Р. Л., А. К. и Г. К., чрез адв. А. М., против решение № 120 от 6 април 2021 г., постановено по в. гр. д. № 954/2020 г. по описа на Окръжен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 816 от 27 ноември 2020 г., постановено по гр. д. № 1796/2020 г. по описа на Районен съд В. Т. за приемане за установено по отношение на дружеството, че П. Б. К., с адрес в [населено място], не дължи сумата от 5306,47 лева, представляваща цена за коригирано количество електрическа енергия за периода 23.11.2017 г.-02.04.2020 г. по фактура № .... от 28.07.2020 г., издадена по партида с клиентски № ..... за обект с № ....., намиращ се в [населено място], общ. В. Т. дом № ...., и в тежест на касатора са присъдени разноски.

С определение № 520 от 23 юни 2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато до касационно обжалване по въпросите: подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване, допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, както и причините за това.

По първия въпрос трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Правилото регулира разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 ГПК предписание, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите по предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Чл. 129, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ГПК задължават съда да предприеме действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба и в случаите, когато е налице нередовност, изразяваща се в неясно или неточно посочване на фактите определящи основанието на иска. Съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК, в първото съдебно заседание, след разрешаване на предварителните въпроси, съдът е длъжен да пристъпи към изясняването на фактическата страна на спора, след което, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът трябва да отрази в доклада си обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и задължения, а също така и кои от тях не се нуждаят от доказване – чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти – чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК. Наред с посоченото, по силата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Целта е страните да се ориентират относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Затова и настъпването на преклузията за посочване на доказателства се свърза с изпълнението на тези задължения от страна на съда. Страната не е длъжна да доказва други факти, извън тези, които са й указани от съда. Затова правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е приложимо само по отношение на посочените от съда като подлежащи на доказване факти, а не по отношение на тези, които не са посочени като такива. Предвид изложеното, съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на същите, без да даде възможност на страните да изразят становище и съответно да ангажират доказателства за тях. Ето защо не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, и въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. В случай, че това бъде направено, е налице процесуално нарушение, което може да доведе до неправилност на постановеното по делото решение.

По втория въпрос е налице константна съдебна практика, според която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт, доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт, е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която, като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти, действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова, да бъде реализирано чрез косвени доказателства.

По третия въпрос разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От граматическото тълкуване на разпоредбата следва, че отговорността по този текст на ПИКЕЕ е обективна и за преизчисляването е достатъчно само установяването на наличието на измерени в невизуализирания регистър на електромера количества електрическа енергия; не е отдадено правно значение на причините, довели до наличието на измерени количества електроенергия в невизуализирания регистър на електромера, като се приема, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през средството за търговско измерване и са реално потребени. В този случай без значение е обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й по реда на чл. 56 ПИКЕЕ се прави по цени за покриване на технологични разходи. От логическото тълкуване обаче следва, че хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ съдържа в себе си и изискването електромерът да е технически изправен като цяло, като измерва цялата преминала през него електроенергия в рамките на допустимите грешки. В този случай техническата повреда трябва да засяга само начина, по който електромерът отчита преминалата през него електроенергия в различните тарифи, но не и другите му функции. Затова преизчисляването по реда на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ не може да бъде извършвано, когато се установи, че показанията в невизуализирания регистър се дължат на такава техническа повреда, при която електромерът не работи в рамките на допустимото, или измерените в невизуализирания регистър количества електроенергия не са реално преминали през електромера, а са само неточно отразени в паметта му. Във всички случаи, когато основанието за начисляване на сумите по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ е налице, потребителят може да бъде задължен само за тази част от отчетената в невизуализирания регистър на електромера електрическа енергия, която е измерена след монтажа му на обекта на това лице, като доказването на действителния размер на тази част е в тежест на лицето, което извършва начислението.

Предвид отговорите на правните въпроси следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно.

Въззивният съд е приел, че не е спорно, а и от обясненията на страните се установявало, че касаторът доставя електроенергия в имота на ищцата К.; не е спорно заплащането на електроенергия, отчетена от служители на дружеството за исковия период; не е спорно, че в тарифа 3 на електромера е отразено показание 27 164.650 kWh, като въз основа на това показание дружеството начислило процесната сума. Счетено е, че липсват доказателства на какво се дължат показанията в съответната тарифа, по какъв начин и по кое време са възникнали – според експертизата по делото тези спорни факти не могат да бъдат установени, поради което съдът приема, че дружеството няма право на исковата сума, а твърдението за доставка на електроенергия на исковата стойност е голословно. В тази връзка е посочено, че констативният протокол, на който дружеството се позовава като доказателство за начислението, не установява доставка на електроенергия, а твърдение за отчитане в невизуализиран регистър на електромера; протоколът по чл. 49 ПИКЕЕ е частен документ и изявленията по него имат процедурната стойност на писмени твърдения, подлежащи на доказване на общо основание – чл. 154 ГПК; доводите на дружеството за изправност на електромера и нулеви стойности на показателите му при монтирането на уреда също са голословни – законът не съдържа презумпция в тази насока, а позитивни доказателства за тези факти не са събрани При липса на доказателства за изпълнение на контролните ангажименти на дружеството по чл. 48 ПИКЕЕ, позоваването на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ е неоснователно, а и режимът за начисления по въпросния текст не важи за периода преди април 2019 година. Претендираното от дружеството не е доказано по основание, и при това положение се изключва дори приложението на чл. 162 ГПК.

Според констативен протокол № 5500577/02.04.2020 г. на дружеството, на посочената в него дата негови служители са извършили проверка на електромер, монтиран в обект в [населено място], [община], дом № 584, собственост на П. Б. К.. При тази проверка е установено, че в тарифа 3 на електромера, която не се визуализира на дисплея, има показания за преминали 27 164.650 kWh електроенергия; електромерът е бил заменен с нов и предаден за експертиза в Българския институт по метрология. Според констативен протокол № 304/03.07.2020 година на БИМ, (имащ характеристиките на официален документ), при извършената експертиза не е установена видима външна намеса или видима повреда с схемата на електромера, не са установени механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на същия, не се установява повреда на пломбите против неправомерен достъп, като при работа без натоварване електромерът няма самоход, а при натоварване измерва в рамките на допустимите грешки. Направен е извод, че електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическата енергия, но с оглед констатираните в тарифа 3 – 27 164.650 kWh, не съответства на техническите изисквания. Наличието на тези показатели е посочено и в заключението на изслушаната по делото техническа експертиза. Експертът сочи, че не е възможно и не са установени данни за това кога и по какъв начин са възникнали показанията в тарифа № 3; електромерът е бил монтиран на обекта в [населено място] на 22.11.2017 г. според протокол № 15174938 от същата дата на „Енерго-П. М. АД [населено място]. При монтирането си електромерът не е бил нов, тъй като в протокола са посочени показания за тарифа 1 и тарифа 2, но липсва отбелязване за тарифа 3. Същевременно се установява, че преди монтирането си на обекта на П. К. електромерът е преминал последваща метрологична проверка на 05.06.2017 г., документирана в протокол № 13788р-А-8/05.06.2017 година на „ЕЛЛАБ България“ ООД [населено място], при която е констатирано, че отговаря на техническите изисквания. В този протокол са посочени показания на първа и втора тарифа, които отговарят на посочените в протокола за монтажа от 22.11.2017 г., но липсват данни да е била извършвана проверка на тарифа 3 и какви са били нейните показатели; няма данни и за сумарна тарифа, поради което е невъзможно от показанията й, преценени с данните от останалите тарифи, да бъде направен извод, че показанията на тарифа 3 са били нулеви.

От посоченото се установява, че електромерът е технически изправен, което е заявено и от вещото лице Н. пред съда в проведеното на 30.10.2020 година открито съдебно заседание. Затова не може да бъде направен извод, че данните за преминала през тарифа 3 електроенергия се дължат на техническа неизправност. Другата възможност за наличието на показатели в тази тарифа е софтуерна промяна в параметрите на отчитане на електромера. Предвид това по делото е доказано, че отчетените по тарифа 3 - 27 164.650 kWh са вследствие на софтуерна промяна в схемата на отчитане на електромера. Това от своя страна означава, че съответното количество електроенергия е преминало през електромера и е било доставено на потребителя, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Неправилни са изводите на въззивния съд, че тази разпоредба е приложима само от април 2019 г. занапред, но не и за период преди това. Изводът е в противоречие с § 2 ПЗР ПИКЕЕ, установяващ, че за процедурите по констативните протоколи, съставени до влизането в сила на тези правила, се прилага отменения ред, което означава, че за процедурите по констативните протоколи, съставени след влизането в сила на правилата (какъвто е настоящият случай), се прилага новият ред. По този начин е придадено обратно действие на действащите към настоящия момент ПИКЕЕ, които намират приложени и за заварени към момента на влизането им в сила правоотношения. В конкретният случай въззивният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ, доколкото преди монтирането на електромера в обекта на К. е извършен последващ метрологичен контрол и след него електромерът не е бил ползват от друг потребител освен от нея. Дори съдът да е имал предвид установеното с чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ задължение за извършването на обслужването на измервателните системи най-малко веднъж на три месеца, което включва и проверка на същите и при констатирани неизправности съставяне на протокол по чл. 49 ПИКЕЕ, изводът му за освобождаване от отговорност на съответния потребител е неправилен. С решение № 7843, постановено по адм. д. № 12 199/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е потвърдено решение № 10003, постановено на адм. д. № 7772/2009 г. по описа на ВАС, VІ отд., с което разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ е отменена като противоречаща с действащата към момента законова уредба, която не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация на реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване. Затова посочената разпоредба не следва да се прилага от момента на влизането на ПИКЕЕ в сила, а и тя не предвижда имуществени размествания между страните, които да водят до уреждане на отношения между тях, възникнали вследствие на отмяната на разпоредбата. Евентуалното неизпълнение на задълженията по чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ не може да освободи потребителя от задължението му по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ да заплати вече потребената електроенергия, а може само да ограничи периода, през който тя се е натрупвала в невизуализирания регистър. То би могло да доведе до отговорност за вреди, причинени на потребителя от оператора на мрежата или крайния доставчик, което обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Ето защо, дори и хипотетично да се приеме, че правилото на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ е намирало приложение между страните в производството, то неизпълнението на установеното с нея задължение не би било основание за освобождаването на К. от отговорност.

За да бъде приложена хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ обаче софтуерната намеса в схемата за отчитане на електромера трябва да е налице към момента на извършване на проверката, а не да е съществувала в един предшестващ момент (преди монтирането на електромера в съответния обект), но в впоследствие (към момента на това монтиране) вече да е била отстранена и да е възстановено първоначалното положение. Този факт не е проверяван както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. По тази причина обжалваното решение следва да бъде отменено, като след отмяната му делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който ще следва да постави допълнителна задача на вещото лице по допуснатата по делото техническа експертиза, като бъде извършена проверка за това как електромерът отчита преминаващата през него електроенергия през различните часове от денонощието и преминава ли в този случай електроенергия през тарифа 3, и ако да – в кой времеви период, като тази проверка бъде надлежно документирана чрез посочване на начина на отчитане на електроенергията. С оглед предназначението на електроснабдения обект на К. в [населено място] и инсталираните в него мощности към момента на проверката на дружеството – 02.04.2020 г. (ако има данни за това), следва да се даде заключение за какъв период от време, считано назад от датата на проверката, е възможно да бъде потребено отчетеното в тарифа 3 на електромера количество електроенергия от 27 164.650 kWh с оглед на тези мощности, а също така се изработи и втори вариант при липса на данни за инсталираните мощности, с оглед обичайното потребление за обекти с такова предназначение, като ако само част от електроенергията е могла да бъде потребена за периода 23.11.2017 г.- 02.04.2020 г. да се посочи каква е тази част и се определи нейната стойност, като се вземе предвид действащите за съответния период цени за преизчисляване на задължението, и се посочи възможно ли е преминаването на отчетеното в трите тарифи количество електроенергия за процесния период с оглед начина на свързване и техническите характеристики на мрежата.

По претенциите за разноски ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 120 от 6 април 2021 г., постановено по в. гр. д. № 954/2020 г. по описа на Окръжен съд В. Т.

ВРЪЩА делото на въззивния Окръжен съд В. Т. за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: