РЕШЕНИЕ

№ 551

гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Красимира Медарова

Членове: Даниел Луков

Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена Пелова

в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов

като разгледа докладваното от Д. Л. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200943 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба от повереника на частния тъжител Р. С. срещу въззивно решение № 129 от 21.08.2025г. на Окръжен съд - София, постановено по внчхд № 111/2025г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се претендира с доводи за неправилност на извода за изтекла давност, тъй като въззивният съд не бил отчел правилно прекъсването и спирането на давността за наказателно преследване. Неправилен се явявал извода на съда, че изтичането на давността за наказателно преследване водело автоматично до прекратяване на наказателното производство. Също така съдът не се бил произнесъл със своя акт по предявените граждански искове.

Заявеното касационно основание за нарушен материален закон не е аргументирано с доводи в негова подкрепа.

Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за частично основателна в частта й относно липсата на произнасяне от въззивния съд по предявените граждански искове.

Частната тъжителка не се явява, редовно уведомена, като от същата е постъпила молба с искане да не бъде осъждана да плаща разноски по делото.

Не взема становище дали поддържа подадената от нейния повереник касационна жалба.

Повереникът й адв. Д. М. с нарочна молба поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения, като не се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция.

Подсъдимият П. се явява лично и със защитника си адв. Ч.. Поддържат отговора си против подадената касационна жалба от адв. М. и считат, че решението следва да бъде оставено в сила. Претендират за направените пред ВКС разноски.

Подсъдимата Н. не се явява, редовно уведомена. За нея се явява адв. К., като претендира жалбата да се остави без уважение и намира решението да правилно и законосъобразно. Също претендира сторените от тях разноски пред ВКС.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 15 от 11.10.2023г., постановена по н. ч.х. д. № 272/2021г. по описа на Районен съд – Сливница, подсъдимите П. и Н. са били признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за причиняване на Р. С. на лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и охлузване по гърба на дясната ръка; кръвонасядане на дясната мишница; контузия на дясната половина на гърба, с кръвонасядания в горната част на дясната контактова област и в долната дясна част на гърба и контузии по предната повърхност на гръдния кош, довели общо до разстройство на здравето неопасно за живота.

С присъдата са били изцяло отхвърлени гражданските искове от тъжителката Р. С. против двамата подсъдими, всеки за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

По въззивна жалба от повереника на частната тъжителка - адв. Д. М., с решение № 129 от 21.08.2025г. на Окръжен съд - София, постановено по внчхд № 111/2025г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била отменена н частта, в която подсъдимите са били признати за невинни и оправдани по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е било прекратено наказателното производство, водено срещу двамата подсъдими за това престъпление поради изтичане на предвидената в закона давност.

В останалата й част – относно разноските, присъдата на първата инстанция е била потвърдена.

Съдът се е произнесъл и относно сторените пред него разноски.

Касационната жалба е подадена в срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна в частта й, с която се обжалва прекратяването на наказателното производство, а в останалата си част се явява недопустима.

Макар и съвсем лаконично, в жалбата се оспорва прекратяването на наказателното производство по делото, извършено от въззивния съд, като се твърди, че давностния срок бил изчислен неправилно и не били отчетени моментите, в които е имало спиране и прекъсване на давността, както и че изтичането на давността не води автоматично до прекратяване на производството.

Тези съждения не могат да бъдат споделени. В контролирания съдебен акт окръжният съд е обсъдил наличието на основанията по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, ръководейки се от изложените в тъжбата твърдения, че деянието, за което двамата подсъдими са били предадени на съд от частната тъжителка, е било осъществено от тях на 16.12.2017г. Обсъдил е и престъплението, за което те са били предадени на съд, а именно такова по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е съобразил размера на предвиденото за това престъпление наказание, което в случая е лишаване от свобода до две години или пробация. Вярно и в съответствие с наказателния закон е било прието, че в тези случаи давността за наказателно преследване е пет години, след който срок се прегражда възможността за търсене на наказателна отговорност от едно лице.

Лишено от основание се явява твърдението в касационната жалба, че съдът не бил изчислил правилно моментите, в които е налице спиране и прекъсване на тази преследвателска давност. Същото не държи сметка за разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден (в конкретната хипотеза) в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК (т. нар. абсолютна давност). Въззивният съд правилно е преценил, че този срок от седем години и шест месеца е изтекъл на 16.06.2025г., поради което и е прекратил наказателното производство по делото в съответствие с материалния закон, разбира се, като е отчел и направеното от двамата подсъдими изявление, че желаят производството по делото да бъде прекратено поради изтичане на предвидената давност за наказателно преследване. При това положение не са били налице изключенията по чл. 24, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК за продължаване на наказателното производство против двамата подсъдими и правилно контролираният съд е достигнал до извода, че единственият възможен изход на воденото наказателно производство е неговото прекратяване поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

При липсата на заявени каквито и да било други доводи в подкрепа на заявеното касационно основание за нарушен материален закон, ВКС е изправен пред невъзможност да даде какъвто и да било отговор.

Изложеното дава основание обжалваното решение в тази му част да бъде оставено в сила.

Относно обжалването на решението в частта му, в която се претендира допуснато процесуално нарушение от въззивния съд предвид липсата на произнасяне по предявените и приети за разглеждане от първата инстанция граждански искове, жалбата се явява недопустима.

Основанието за образуване на настоящото касационно производство е чл. 346, т. 4 от НПК. В тази норма е предвидена процесуална възможност за упражняване на касационен контрол върху решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за пръв път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. В случая обаче се претендира ревизиране на решението на въззивната инстанция в частта относно гражданските искове, по които липсва произнасяне. На касационна проверка съгласно чл. 346, т. 4 от НПК подлежи единствено решението в частта му, с която се прегражда пътят на наказателното производство. Решението в частта му относно произнасянето/непроизнасянето по гражданските искове е извън обхвата на касационния контрол, поради което настоящата инстанция няма процесуална възможност да се произнесе по същество относно неговата законосъобразност.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че липсва постановен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тази й част, а образуваното касационно производство в тази му част подлежи на прекратяване.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, претенцията на подсъдимите за заплащане на сторените пред ВКС разноски се явява основателна.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 02.10.25г. за осъщественото процесуално представителство пред ВКС подсъдимият П. е заплатил на адв. Ч. сумата от 2000лв., което възнаграждение, съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, следва да бъде присъдено в тежест на частната тъжителка С..

От своя страна подсъдимата Н., видно от представения договор за правна защита и съдействие от 13.10.25г. за осъщественото процесуално представителство пред ВКС е заплатила на адв. Т. сумата от 1000лв., което възнаграждение, съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, също следва да бъде присъдено в тежест на частната тъжителка С.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, както и по аргумент от чл. 346, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 129 от 21.08.2025г. на Окръжен съд - София, постановено по внчхд № 111/2025г. по описа на същия съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от адв. Д. М. – процесуален представител на частния тъжител и граждански ищец Р. С., срещу въззивно решение № 129 от 21.08.2025г. на Окръжен съд - София, постановено по внчхд № 111/2025г. по описа на същия съд в частта му относно гражданските искове и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази му част.

ОСЪЖДА частната тъжителка Р. С., ЕГН ********** да заплати на Г. И. Н., ЕГН ********** сумата от 1000/хиляда/лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

ОСЪЖДА частната тъжителка Р. С., ЕГН ********** да заплати на П. А. П., ЕГН ********** сумата от 2000/две хиляди/лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.