1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50140
гр. София, 10.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2954/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.64, ал.2 и сл. ГПК.
Постъпила е молба от М. Г.-Д. за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на определение № 50023/06.02.2023г., постановено по настоящето дело, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 50171/04.10.2022г. по гр. д. № 2954/2022г. в частта за разноските.
Ответникът по молбата КЧСИ оспорва като неоснователно искането за възстановяване на срок.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира подадената молба за допустима, но неоснователна по следните съображения:
С определение № 50023/06.02.2023г. по настоящето дело е оставена без уважение молбата на Г. за изменение на определение № 50171/04.10.2022г. по същото дело в частта за разноските, присъдени в нейна тежест. Молителката е уведомена за определението на съда на 13.02.2023г. като съобщението е получено от съпруга й М. Д., който е и неин процесуален представител в производството (удостоверение за сключен гр. брак на л.63, пълномощно на л.62).
Изтъкваните от молителката обстоятелства, непозволили й своевременно да подаде жалба срещу определението № 50023/06.02.2023г. са свързани с травматично увреждане, настъпило на 19.01.2023г. - преди да е получила съобщението за изготвяне на определението, тоест преди началото на срока за обжалването му. Заедно с молбата е представена епикриза от УМБАЛСП „Пирогов“, според която на 19.01.2023г. Г. е контузила левия си горен крайник; в лечебното заведение е извършено стерилно почистване и обезболяване на зоната, както и мануална репозиция на фрактурата и поставяне на мека имобилизация; пациентката е изписана без сетивни и циркулационни смущения и е препоръчано домашно лечение. Представени са два броя болнични листи за времена неработоспособност за периода от 19.01.2023г. до 19.03.2023г.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Основателността на молбата за възстановяване на срока предпоставя да са възникнали внезапни, непредвидени обстоятелства както за страната по делото, така и за процесуалния й представител (в този смисъл е определение № 437/11.07.2011 г. по ч. гр. дело № 235/2011г. на ІV ГО). Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие - да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока - определение № 26/ 21.01.2012г. по ч. гр. д. № 611/2011г. на I ГО; определение № 11/05.01. 2012г. по ч. гр. д. № 719/2011г. на IV ГО; определение № 9/12.01.2011г. по ч. гр. д. № 518/2010г. на II ГО; определение № 2/01.02.2012г. по ч. т.д. № 928/2011г. на II ТО. Дали тези обстоятелства са налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо.
В случая полученият от съпруга на молителката и неин процесуален представител препис от определението на ВКС е редовно и е произвело правни последици съобразно прякото действие на принципа в чл. 7, ал. 2 ГПК. Липсват медицински удостоверявания или други доказателства, въз основа на които да се направи извод, че процесуалният представител на Г. е бил възпрепятстван да подготви и подаде от името на съпругата си частна жалба против определението на ВКС. От друга страна представените епикриза и болнични листове за периода от 19.01.2023г. до 19.03.2023г. са за общо заболяване на молителката при домашен амбулаторен режим, поради което не могат да докажат, че пропускането на срока за обжалване се дължи на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Искането за възстановяване на срока за обжалване на определението на ВКС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е неоснователно и поради неспазване на изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК - с молбата си Г. не е подала частна жалба срещу определението на ВКС.
По изложените съображения молбата за възстановяване на срок се явява неоснователна.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.64, ал.2 ГПК на М. А. Г.-Д. за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на определение № 50023/06.02.2023г., постановено по гр. дело № 2954/2022г. на ВКС, ІV ГО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: