Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 5585 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. от [населено място], чрез адв. Е. К., срещу Решение №799 от 05.05.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1013/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №ЗД/Д-РВ-РД-002 от 29.03.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Родопи и е осъден да заплати разноските по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да постанови друго по същество на правния спор, с което да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ДСП – Родопи, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.

Ответната страна – С. А. – майка и законен представител на малолетното дете Р. Т., чрез адвокат Ж. Б., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд, като правилно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Пловдив, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е била Заповед № ЗД/Д-РВ-РД-002 от 29.03.2022 г. на директора на ДСП – Родопи, с която на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) е разпоредено временно настаняване на малолетната Р. Т. в семейство на роднини – Р. В., която е нейна баба по майчина линия, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет.

Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че административното производство, по което е издадена заповедта, е започнало с постъпил сигнал от м. септември 2020 г., подаден от Р. В., за предоставяне на социални услуги по отношение на нейната внучка - Р., тъй като отношенията между родителите й, биха поставили в риск живота и здравето на детето.

Установено е в хода на административното производство, че бракът между С. А. – майка на Р. и А. Т. – баща, е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. В последствие и двамата родители трайно се установяват на територията на Федерална република Германия, където съжителстват на семейни начала с други лица, докато за малолетното им дете в България се е грижила баба му по майчина линия.

След образуване на административното производство във връзка с подадения сигнал, компетентните длъжностни лица са оценили рисковете за детето. Резултатите от преценката са обективирани в социален доклад №СЛ/Д-РВ-РД/417-036 от 25.03.2022 година. В него е констатирано, че родителите на Р. са с изключително влошени лични взаимоотношения, конфликтите между тях продължават и след разтрогване на гражданския им брак, не е възможно да полагат грижи за детето си, както и да упражняват пряк и непосредствен, ефективен родителски контрол.

Служителите на ДСП – Родопи за да се обосноват, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет., са се позовали на беседите и с двамата родители, както и на материалите, съдържащи се по гр. дело №1282/2020 г., по описа на Районен съд Пловдив. Направена е всеобхватна оценка от социалните работници на условията, които са най-подходящи за детето, като е преценено, че най-добре с оглед неговото здравословно, психическо и емоционално състояние е то да остане в дома на баба си, която има най-подходящ капацитет да се грижи за него и е декларирала съгласието си по чл. 24, ал. 3 ЗЗДет.

За да отхвърли оспорването срещу процесната заповед съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Във връзка с изтъкнатите възражения в първоинстанционната жалба за материална незаконосъобразност на акта, административният съд мотивирано е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. непълнолетната Р. Т. да бъде изведена от семейството и да бъде настанена в семейство на роднини. Предложената социална мярка за закрила, съдът намира за най – целесъобразна, предвид спазване на принципите, посочени в чл. 3, т.1-т.14 ЗЗдет. и поради това, че детето е в риск, тъй като родителите са в трайна невъзможност да полагат необходимите родителски грижи. Направеният извод се потвърждава и от обстоятелството, че бащата на Р. живее от 2020 г. в Германия, там се намира и нейната майка. Неполагането на грижи от родителите в продължение на повече от две години, без да е налице основателна причина, обосновават временното настаняване на детето при неговата баба в посочената хипотеза.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Оспореното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, поради което същото е допустимо. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с доказване на елементите на фактическия състав на нормата на чл. 25, ал.1, т. 2 ЗЗДет., при наличието на които органът следва да издаде заповед за временно настаняване по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет.

Предприемането на мерките за временно или постоянно настаняване на детето за отглеждане извън семейната среда се обуславя от едни и същи обстоятелства, регламентирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. При издаване на заповед за временно настаняване е необходимо от страна на компетентния административен орган да е направена преценка за наличие на някое от обстоятелствата, посочени в тази норма. В послужилата като правно основание за издаване на процесната заповед, разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет., е уредена хипотезата, при която е предвидена възможността за настаняване на детето извън семейството му - когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето.

Данните по настоящото дело обосновават издаването на процесната заповед на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет., защото въз основа на тях се извеждат причините и обстоятелствата, поради което се е наложило детето временно да бъде настанено за отглеждане в семейството на неговата баба по майчина линия, което е в негов най – добър интерес по смисъла на 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., с оглед физическите, психическите и емоционалните му потребности, възраст и др.

Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответната страна - С. А., за заплащане от страна на касатора, на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, които възлизат на 400 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №799 от 05.05.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1013/2022 година.

ОСЪЖДА А. Т. от [населено място], с [ЕГН] да заплати на С. А. от [населено място], разноски в размер на 400 лева (четиристотин лева) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА