Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 5613 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр.Варна, срещу Решение № 526 от 18.04.2022 г. по адм. дело № 2292/2021 г. на Административен съд - Варна, с което по жалба на „Масима 2017“ ЕООД, е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320005631-091-001 от 21.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 162 от 20.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр.Варна, в частта, в която са установени задължения по ЗДДС за дан. период м. 03.2018 г. в размер на 7 549,99 лв. /главница/ и лихви за просрочие в общ размер на 2 154,64 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че за да бъде ДДС изискуем е необходимо към момента на авансовото плащане всички елементи на данъчното събитие да са вече известни и услугите да са точно определени. Счита се, че не се доказва реално извършване на СМР в обекта в гр. Калофер в изпълнение на Договор № 1808-5/27.08.2018 г. Твърди се, че издадените фактури са с точно определен предмет, а конкретната доставка по съответния договор не се е осъществила, поради което не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатената държавна такса за касационното обжалване.

Ответникът - „Масима 2017“ ЕООД в депозирана по делото молба и писмена защита изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт № Р-03000320005631-091-001 от 21.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 162 от 20.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр.Варна, в частта, в която на „Масима 2017“ ЕООД са определени задължения по ЗДДС за дан. период м.03.2018 г. в размер на 7 549,99 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 2 154,64 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури № 122/28.03.2018 г., № 123/29.03.2018 г. и № 124/30.03.2018 г., издадени от „Н. И. ЕООД, с предмет „аванс по договор 1802-4”. За да постанови този резултат съдът е събрал и анализирал всички относими доказателства, въз основа на които е установил предмета на процесните услуги и механизма по който са извършени. По делото е приета като неоспорена от страните ССЕ, от която е установено, че процесните фактури са осчетоводени от дружеството като вземания за предоставени аванси. Констатирано е още, че с фактура 413/01.02.2022 г., приложена по делото на стойност 0 лв. е извършено приспадане на процесните фактури в размер на 15 833 лв. във връзка с извършените СМР, приети с Протокол от 28.01.2022 г. Съдът е изложил мотиви, че данъчното събитие по авансово издадените фактури е настъпило в момента на плащането им, поради което е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за м.03.2018 г., като тези аванси са част от плащанията по облагаема доставка, реално извършена по Договор № 1805-5/27.08.2018 г., сключен с „Н. И. ЕООД. Прието е, че задължението на „Н. И. ЕООД е било ясно очертано в Договор № 1802-4/26.02.2018 г. и е новирано с Договор № 1805-5/27.08.2018 г., след като предходният договор е прекратен. Установено е, че в счетоводството на дружеството е отразена връзката между предмета на фактурите, по които е изплатен аванс и фактурите, издадени след изпълнение на СМР, като авансово изплатените суми са приспаднати с фактура № 413/01.02.2022 г.

Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

От приложените към административната преписка доказателства се доказва по категоричен начин, че не е налице основанието по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за да бъде отказано право на данъчен кредит на дружеството по фактури № 122/28.03.2018 г., № 123/29.03.2018 г. и № 124/30.03.2018 г., издадени от „Н. И. ЕООД с предмет „аванс по договор 1802-4”.

Съгласно, чл. 25, ал. 7 ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В случая е налице авансово извършено плащане по валидно сключен между страните Договор № 1802-4/26.02.2018 г., поради което данъкът е станал изискуем. Видно от доказателствата по делото с цитирания договор е уговорено изграждане на масивна ограда и подпорна стена от бетон, тухли и каменна облицовка в собствения на възложителя имот в гр. Варна. Впоследствие с Договор № 1802-5/27.08.2018 г. страните са променили мястото на извършване на договорените СМР в Договор № 1802-4, като за целта е определен друг имот на дружеството, находящ се в гр. Калофер. Предметът на доставката обаче е останал идентичен, като този в Договор № 1802-4/26.02.2018 г. - изграждане на масивна ограда и подпорна стена от бетон, тухли и каменна облицовка. Видно от Анекс №1 към Договор № 1802-4/26.02.2018 г. страните изрично са се уговорили платените аванси да се считат за преведени по Договор № 1802-5/27.08.2018 г., с оглед на което не може да се приеме тезата на касатора, че се касае за аванс, платен по доставка на услуга, която не е реално извършена, тъй като на уговорения имот в гр. Варна липсват реално извършени СМР. Д. Д. № 1802-4/26.02.2018 г. е бил прекратен и в имота в гр. Варна няма извършени СМР, но възложените по него задължения са залегнали в Договор № 1802-5/27.08.2018 г. и са реално извършени във същия вид и обем на обект на възложителя в гр. Калофер, като платеният аванс по предходния договор е приспаднат. В случая авансовото плащане се е ползвало по реално извършена услуга, поради което е налице право на приспадане на данъчен кредит. Още повече видно от констатациите на вещото лице по приетата ССЕ, с фактура 413/01.02.2022 г. отразените авансови суми са приспаднати, като счетоводно е изразено трансформиране на спорното авансово плащане с придобит дълготраен актив – сграда и е налице съвпадение в посочените стойности, а данъчната основа и ДДС са нулева величина.

Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че предметът на доставката е ясно очертан, като от доказателствата по делото безспорно се установява връзката между предмета на фактурите, по които е изплатен аванс и фактурите, издадени след изпълнение на възложените СМР. Налице са безспорни доказателства, че предметът на доставките е реално извършен, с оглед на което са налице всички законово изискуеми предпоставки, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, отразяващи авансови плащания. Наведеният от касатора довод, че процесните фактури не отговарят на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е неоснователен, тъй като съпътстващите фактурите документи очертават ясно предмета на услугите.

Неоснователно са и твърденията в жалбата, че е следвало да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит в месеца на прекратяване на договора, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 78 ЗДДС и доставката не е развалена с прекратяване на Договор № 1802-4/26.02.2018 г., а предоговорена с Договор № 1805-5/27.08.2018 г., като предметът на доставката е останал същия и е реално извършен, а мястото на престацията е променено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 526 от 18.04.2022 г. по адм. дело № 2292/2021 г. на Административен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА