Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Д. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 5586 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравноосигурителна каса Пловдив (РЗОК - Пловдив) против Решение №566/04.04.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1826/2021 година. С решението си съдът отменил по жалба на Университетска болница за активно лечение Пълмед ООД - Пловдив, [ЕИК], Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-524 от 17.06.2021 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, в частта относно т.1.1., касаеща наложена финансова неустойка в размер 200 лева, за неизпълнение на изискванията за хоспитализация на ЗОЛ по КП №[заличен текст], отразена в ИЗ №8920/2020, както и осъдил Национална здравноосигурителна каса да заплати на УМБАЛ Пълмед ООД - Пловдив, разноски по делото в размер на 350 лева (триста и петдесет лева).
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, като съдът се произнесе по същество и отхвърли оспорването срещу издадената заповед.
Ответникът УМБАЛ Пълмед ООД - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на административния съд, като правилно, да се остави в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактите по делото и незаконосъобразно е приложил материалния закон. Пледира за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е била Заповед за налагане на санкция №РД-26-01-524 от 17.06.2021 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, в частта относно т.1.1., с която е установено извършване от страна на лечебното заведение, на нарушение на чл. 292, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 - 2022 година. Същото се изразява в неизпълнено условие на дехоспитализация и определяне на следболничен режим за превеждане на ЗОЛ Д. В. с ИЗ №8920/2020 от КАИЛ/ОАИЛ в съответната клиника/отделение за довършване на лечебния процес и проследяване на установеното основно заболяване, довело до [заличен текст]. Нарушението също касае неизпълнение на сключения между болницата и НЗОК индивидуален договор №162383/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури.
От приетите по делото доказателства, вкл. и от заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че ЗОЛ Василев e хоспитализиран на 18.04.2020 г. и дехоспитализиран на 20.04.2020 г. по КП №[заличен текст], от Приложение №[заличен текст] към НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., с окончателна диагноза: [заличен текст].
Констатира се, че в титулната страница на ИЗ и епикризата на лицето е било документирано превеждането му в неврологично отделение към УМБАЛ Пълмед ООД, но съгласно справка от Администрация на ПИС към НЗОК е видно, че ЗОЛ не е превеждан фактически към неврологичното отделение.
За да отмени обжалваната заповед за налагане на санкции и в частта по т.1.1. от нея, първоинстанционният административен съд е приел, че лечебното заведение е попълнило и издало всички необходими документи за проведения лечебен алгоритъм по КП №114, по която е бил хоспитализиран Д. В., вкл. и необходимите за превеждането на пациента в неврологично отделение документи, както и е издал направление за хоспитализация за амбулаторни процедури №005517/20.04.2020 година. Съдът достига до извод, че осъществяването на алгоритъма за дехоспитализация на лицето по посочената КП формално не е бил довършен от болницата, по причини, независещи от нейна страна, поради което неправилно административният орган приел, че лечебното заведение е извършило посоченото в т.1.1. нарушение на чл. 292, т. 8 от НРД за МД за 2020 - 2022 година.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателни са касационните възражения на директора на РЗОК Пловдив, че при постановяване на решението си административният съд е нарушил материалния закон.
На УМБАЛ Пълмед ООД Пловдив е наложена санкция финансова неустойка, съгласно т.1.1. от Заповед за налагане на санкция №РД-26-01-524 от 17.06.2021 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, за това, че лечебното заведение не е спазило предвиденото в чл. 292, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 -2022 година. Посоченият текст съдържа правило, според което изпълнителят на болнична медицинска помощ следва да изпълнява съответния алгоритъм на клиничната пътека, а в конкретния случай болницата е нарушила условията и реда за оказване на БМП във връзка с дехоспитализацията и определяне на следболничен режим за превеждане на пациента Василев от ОАИЛ в съответното неврологично отделение за довършване на лечебния процес и проследяване на здравословното му състояние, довело да [заличен текст] такова.
Следва да се посочи, че клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, като дехоспитализация при определяне на следболничен режим, при което обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП. В този аспект, от приетото заключение на единичната съдебно-медицинска експертиза, което следва да бъде преценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, безспорно се установява, че не е изпълнен алгоритъмът на КП №[заличен текст], в частта по т. 4 Дехоспитализация и определяне на следболничен режим, изр. четвърто.
Съгласно него, пациентът постъпва в съответната клиника/отделение за лечение на основното заболяване, констатирано в случая като[заличен текст]. По делото има достатъчно доказателства, видно от които ЗОЛ Д. В. не е преведен в неврологично отделение на УМБАЛ Пълмед ООД Пловдив за лечение на основното му заболяване. Ето защо се налага извод, че клиничната пътека №[заличен текст] не е завършена, защото спрямо него не е проведена цялостна дехоспитализация, още повече, че и административният съд заключава, че състоянието на пациента не му позволява сам да напусне лечебното заведение.
Установените фактически констатации, сочещи на неизпълнение на цитираната норма на чл. 292, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г., водят до безпротиворечив правен извод, че лечебното заведение е извършило визираното в заповедта нарушение. Не се споделя правният извод на административния съд, че органът е нарушил чл. 6, ал. 5 АПК при издаване на заповедта, защото едва с изпълнението в цялост на всички изисквания за дехоспитализация на ЗОЛ по КП №[заличен текст], ще се изпълнят и необходимите условия за предоставяне на медицинска помощ по смисъла на чл. 45, ал. 2, т. 4 от Закона за здравното осигуряване.
Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че е установено наличието на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което решението на административния съд, като неправилно, следва да бъде отменено.
Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесната заповед за налагате на санкции в частта по т.1.1.
С оглед изхода на спора, при своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, ответната страна следва да бъде осъдена и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, да заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния, предвиден нормативно размер от 100 лева.
Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №566/04.04.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1826/2021 г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пълмед ООД - Пловдив, [ЕИК] срещу Заповед за налагане на санкция №РД-26-01-524 от 17.06.2021 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, в частта относно т.1.1., касаеща определена финансова неустойка в размер 200 лева (двеста лева).
ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пълмед ООД - Пловдив, [ЕИК] да заплати на Национална здравноосигурителна каса, гр. София разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА