Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 5654 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ауди-Ники-9 ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Е. П. [улица], подадена чрез пълномощник - адв. Е. М. срещу Решение №422 от 27.04.2022 г. на Административен съд София-област (АССО) по административно дело №912/2021 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по спора и относимата нормативна уредба и сочи, че не е установено твърдяното от органа нарушение. Твърди, че с оспорения пред първата инстанция административен акт са нарушени основни права и свободи на касатора, защитени от Европейското законодателство.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация - София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, в писмен отговор до съда, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави в сила решението на административния съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ауди-Ники-9 ЕООД срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-2182/16.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация - София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с която на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т. 1, буква г от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на специален автомобил М. С. 315 ЦДИ от категория N 1, с peг. № [рег. номер], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Оспорената пред административния съд заповед е издадена за това, че на 15.07.2021 г. , при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата(ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, Г. Н. - инспектор в Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София е установил, че А. С. около 18:00 часа в гр. София, КПП - Враня, изход с посока на движение гр. Ихтиман, като водач на специален автомобил М. С. 315 ЦДИ от категория N1 с peг. № [рег. номер] собственост на А. Н. - 9 ЕООД, адрес гр. Е. П. [улица], извършва репатриране /преместване/ на един брой моторно превозно средство Т. К. с регистрация от К. Н. с [рег. номер] собственост на Staureu от гр. Пирот /Р. С. до гр. Е. П. като извършва следното, нарушение: Водачът е без удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ.

В заповедта е прието, че е налице правно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т. 1, буква г от ЗАвП.

В същата е посочено, че е издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, определен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения за длъжностно лице по реда на чл. 172, ал.1 ЗДвП и от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация по реда на чл. 107, ал.1 ЗАвП, като са взети предвид констатациите, съдържащи се в акт за установяване на административно нарушение(АУАН) Серия А-2020 № 293782 от 15.07.2021 г.

От страна на ответника в първоинстанционното производство са представени доказателства, от които се установява, че с входящ № 46-01-29-292/2308 от 23.08.2021 г. дружество е заявило издаване на удостоверение за вписване в Регистъра на лицата, извършващи пътна помощ на основание чл. 24е, ал.3 ЗАвП, но е постановен отказ от автомобилната администрация за такова вписване, тъй като автомобилът с peг. № [рег. номер] не отговаря на изискванията на чл. 24е, ал-5 от ЗАвП.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, мотивиран е, в хода на производството органът не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, актът е съответен на материалния закон и е съобразен с целта на закона.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на Пътна помощ или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Според 1, т.58 ДР на ЗАвП Пътна помощ е превоз на повредено или аварирало превозно средство с моторно превозно средство, конструирано за тази цел.

По силата на чл.106а, ал.1, т. 1, буква г ЗАвП за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е.

Съгласно чл. 24е ЗАвП пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал. 4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6.

По делото е установено безспорно, че дружеството касатор, не разполага с удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ, както и че на 15.07.2021 г. около 18 часа в гр. София в близост до КПП - Враня е извършвало репатриране на повредено МПС, собственост на друго дружество, като превозът е извършван с МПС, конструирано за тази цел. Т.е. извършваната от касатора дейност попада в дефиницията на пътна помощ, посочена в разпоредбата на 1,т.58 ДР на ЗАвП.

Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т. 1, буква г ЗАвП предвижда временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е. Следователно правилен е изводът на административния съд, че са били налице материалните предпоставки на ЗАвП за прилагане на процесната ПАМ.

Видно от изложеното доводите на касатора за неосъществяване на елементите на фактическия състава на нарушението, заради което е приложена процесната принудителна мярка, е неоснователен.

Без значение е в случая и обстоятелството, че Наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на касатора за същото нарушение е отменено от съда като незаконосъобразно.

Производството по налагане на административно наказание и производството по прилагане на принудителни административни мерки са две отделни и напълно независими производства. Незаконосъобразността на едното производство не влече автоматична и задължителна незаконосъобразност на другото производство. Целта на административните наказания е напълно различна от целта на принудителните административни мерки. Пороците на АУАН, констатирани в производството по обжалване на наказателното производство, не водят до незаконосъобразност на приложената ПАМ, доколкото в административното производство е установен безспорно фактът на извършване на превоз от страна на касатора без удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ, което е напълно достатъчно, за да обоснове наличието на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ.

Неоснователен е доводът, че с приложената ПАМ се нарушават основни права и свободи на движение на касатора, защитени от Европейското законодателство. Дружеството може да извършва пътна помощ или всяка друга дейност при условие, че отговаря на изискванията на закона и разполага с необходимата регистрация. А изискването за надлежна регистрация в случая по никакъв начин не ограничава правото на свободно движение.

Съдът правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното съдебно първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №422 от 27.04.2022 г. на Административен съд София-област по административно дело №912/2021 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА