О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5829

гр.София, 15.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 4718/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. П. срещу определение на Софийски градски съд /СГС/ № 18474 от 01.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 10506/ 2025 г., с която е потвърдено определение на Софийски районен съд /СРС/ от 18.07.2025 г. по гр. д.№ 37786/ 2025 г. и по този начин е прекратено производството по предявените от касатора срещу Институт по философия и социология искове за отмяна на заповед № РД-15-122/ 20.02.2023 г. на директора на Института и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 80 810,14 лв.

Жалбоподателят счита за неправилни изводите на въззивния съд, че заведеното дело е идентично с друго такова между същите страни, на същото основание и със същото искане /гр. д. № 19052/ 2023 г. на СРС/. Исковата молба по едното дело се позовавала на чл.344 ал.1 КТ, а тази по другото - на чл.73 и 74 ал.1 ЗЗДискр. Искането не само се основавало на различни закони, но ставало дума за две несъотносими съдопроизводства – гражданско, по КТ и ГПК, и административно, по ЗЗДискр и АПК. Основанията в двете искови молби били напълно различни, различен бил и размерът на претендираните обезщетения в двете производства. Не можело да се приеме, че са налице условията по чл.126 ал.1 ГПК, защото увеличаването на размера на претендираното обезщетение в осъдителния иск по настоящето производство съставлявало дело за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече...