Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 5682 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 2740 от 21.04.2022 г. по адм. д. № 9651/2021 г. Административен съд - София – град (АССГ), е отменил ревизионен акт (РА) № Р-22221020006594-091-001/08.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1329/26.08.2021 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на „К. Е. ЕООД, [ЕИК], са установени задължения по ЗДДС в размер на 18 093, 89 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. К.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество „К. Е. ЕООД, чрез своя процесуален представител адвокат Г. К. от САК, взема становище писмен отговор за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ в производство по чл. 226 АПК е бил РА № Р-22221020006594-091-001/08.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1329/26.08.2021 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на „К. Е. ЕООД за данъчните периоди м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 6/9 и чл. 25 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ в размер на 18 093, 89 лв. и са начислени лихви в размер на 628,98 лв. по 18 фактури с предмет „доставка и монтаж на камък“, „доставка и монтаж камък, вата, конструкция“, „доставка и монтаж на камък“, издадени от „ГИ СТОУН“ ЕООД,

За да откажат право на данъчен кредит по доставките по 18 фактури, издадени от „ГИ СТОУН“ ЕООД (Данните за фактурите - номер, дата, предмет, данъчна основа и данък върху добавената стойност - са отразени в таблици на стр. 5 и 6 от РД), органите по приходите са приели, че в случая е налице изпълнение на съответните строително-ремонтни дейности на обекта на „К. Е. ЕООД, но липсват доказателства, че изпълнителят на същите е „ГИ СТОУН“ ЕООД. Прието е наличието на фиктивно съставени счетоводни записи и оформени счетоводни документи, без да са налице реално извършени доставки и с така оформените документи е създадена правна привидност, зад която не стои осъществена доставка. Според ревизиращите органи, целта на документите е относителна привидност на доставки, единствено и само с цел покриване на приходи и неправомерно ползване на ДДС, поради което за ревизираното лице не е налице право за упражняване на данъчен кредит по процесните фактури и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка чл. 6/9 и чл. 25 от ЗДДС, на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 093, 89 лв.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит по процесните фактури.

Според фактическите установявания на първоинстанционния съд ревизираното дружество, „К. Е. ЕООД извършва строителна дейност върху собствен имот, придобит по силата на апортна вноска при неговата регистрация, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Д. Б. № 24, с площ 576 кв. м., като проектът е в процес на строителство и представлява жилищна сграда с подземни гаражи. Не се спори, че към края на ревизирания период - 30.11.2020 г., строежът е на завършен етап - груб строеж, за който е представен подписан акт 14 за приемане на конструкцията от 22.11.2018 г., като ревизиращият екип при извършване на проверка на обекта (Протокол № 1734004/05.04.2021 г.) е установил извършването на довършителни работи, свързани с хидроизолации, полагане на мазилка, изграждане на инсталации, окачени фасади и окабеляване, изграждане на външни връзки, както и доставки на оборудване.

Според АССГ липсват основания да се приеме, че не са представени надлежни доказателства за наличието на материален и кадрови ресурс за изпълнение на договорените услуги от „ГИ СТОУН“ ЕООД. След като е анализирал фактите и доказателствата по процесните доставки и е посочил относимата практика на СЕС, решаващият съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорения РА и основателност на жалбата.

Предвид нормата на чл. 154 от ГПК, във вр. с 2 от ДР на ДОПК относно разпределяне на доказателствената тежест в процеса е направен краен извод, че „К. Е. ЕООД е провел пълно главно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства, поради което жалбата се явява основателна, а издаденият ревизионен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен по отношение непризнатото право на данъчен кредит от трите доставчика.

Като краен извод е прието, че отказвайки правото на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка чл. 6/9 и чл. 25 от ЗДДС, приходният орган е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В нея на практика се преповтарят констатациите в Решението на директора на Д"ОДОП"-гр. София, с което се потвърждава РА. Излагат се аргументи, че в хода на съдебното оспорване на РА не са се събрали доказателства и не са ангажирани доказателствени средства, които да установят различна фактическа обстановка от тази, установена при ревизията.

Направените оплаквания са неоснователни.

Решаващият съд след излагане на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства е направил верни изводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Правилно на отделен ред е очертано значението на реалността на доставката като кумулативно условие за възникване на правота на данъчен кредит, както и е посочено какви точно обстоятелства следва да бъдат установени предвид предмета на доставка. В случая не е спорно обстоятелство, че при извършва строителна дейност върху собствен имот, „К. Е. ЕООД е сключило Договор от 23.07.2020 г. с „ГИ СТОУН“ ЕООД (л. 72-78 от делото) за възлагането на строителни работи по част „Фасада“, а именно „доставка и полагане на каменна облицовка от „Врачански“ варовик (шлайфан) – селекция „Върбешница“, съгласно одобрен архитектурен проект, подробно описан в Приложение. При извършената насрещна проверка от „ГИ СТОУН“ ЕООД са представени копия от процесните фактури; банкови извлечения за извършване на плащания от „К. Е. ЕООД, договор между „ГИ СТОУН“ ЕООД и „МОС ПРО 7“ ЕООД за извършване на каменна облицовка с включени материали; фактури, издадени от „МОС ПРО 7“ ЕООД за извършване на СМР, придружени с касови бонове; фактури с предмет конструкция за сух монтаж по спецификация, варовик, втвърдител, издадени от „ДЕФИ ИНТ ТРЕЙД“ ЕООД с приложени фискални бонове; хронологичен дневник на сметка „411 Клиенти“. Представени са актове от № 10 до № 17, издадени за периода от 07.10.2020 г. до 26.11.2020 г. за установяване и извършване на натурални видове работа – доставка и монтаж на метална конструкция; вата; доставка и монтаж на камък с конструкция; обръщане на камък; ъглова обработка; изрязване на отвори; доставка и монтаж на вата; изрязване на отвори за комини; ъглова обработка герунд. Не се спори, че „К. Е. ЕООД е извършвало плащанията по банкова сметка, която е посочена в самите фактури. Обстоятелството, че при извършената проверка в база данни на НАП е констатирано, че на името на „ГИ СТОУН“ ЕООД има открити три банкови сметки, а сметката, по която е извършено плащането, не е декларирана в НАП като такава на доставчика, не изключва принципа на чл. 73 - чл. 75 от ЗЗД за плащане с погасителен ефект за дружеството-доставчик.

В решението на Директора на Дирекция "ОДОП" еднозначно е посочено, че между страните не е спорно извършването на процесните СМР на обекта, а е спорно дали те са осъществени от издателя на процесните фактури В тази хипотеза, в решението на СЕС по дело С- 18/13 е разяснено, че претендираното от получателя данъчно предимство може да се откаже само при наличието на обективни данни, че сделките са белязани с измама. В този контекст релевантна е недобросъвестността на получателя, обусловена от преценката доколко той е знаел или е бил длъжен да знае, че спорните фактури са издадени формално с цел злоупотреба с право. При извършените плащания по всички фактури по банков път, сключен договор за извършване на СМР между страните, както и установеност на изпълнението на СМР на място не може да се приеме, че са налице обективни данни, че ревизираният е знаел, че доставките са белязани с измама. От значение е и фактът, че „К. Е. ЕООД не е сключвал подобни договори за същата услуга с други лица, а „ГИ СТОУН“ ЕООД е единствен доставчик на тази услуга. При проверка на място се е установило несъмнено, че услугите са извършени - сградата е с каменна облицовка, а това само по себе си, след като същата е заведена като материален актив, ще води и до последваща доставка и нейното облагане.

По отношение произхода на вложените материали (врачански варовик), решаващият съд е приел, макар това да не е измежду изискванията за признаване на данъчен кредит, че същият се явява доказан в производството. „ПМГ Стоун“ ЕООД, закупило вложения на строежа материал през 2018 г., е доставчик на „ГИ СТОУН“ ЕООД, като фактура № 6303/28.12.2018 г. за доставка на детайли и изработка на стойност 14 458 лв. е представена в ревизионното производство. Липсата на информация за съхранение на материалите в склад на „ГИ СТОУН“ ЕООД или информация за транспорт, както и че тази фактура е издадена преди да бъде сключен договора от 23.07.2020 г. между „К. Е. ЕООД и „ГИ СТОУН“ ЕООД е без значение за признаването на данъчен кредит доколкото няма спор, че услугата е извършена и резултатът от нея е наличен при ревизираното лице.

Доводите в касационната жалба, свързани с кадровия потенциал за осъществяване на посочените услуги – доставка и монтаж на каменни облицовки, също са неоснователни. В тази насока АССГ е изложил подробни мотиви за неоспорените писмени доказателства - копие от книгата за инструктаж за безопасност и здраве при работа - стр. 17-18, която е представена на ревизиращите органи при проверката на място на строежа на адрес: гр. София, ул. „Д. Б. № 24, в която се потвърждава проведения инструктаж на обекта на лицата И. Б. и Ч. Б. от „ГИ СТОУН“ ЕООД на дата 27.07.2020 г. По отношение на фактическото изпълнение на услугите още в ревизионното производство при извършените насрещни проверки и представените писмени доказателства се установява, че И. Б. и Ч. Б. са имали правоотношения с „М. П. 07“ ЕООД, което дружество е издало на „ГИ СТОУН“ ЕООД фактури за спорните доставки. Изцяло ирелевантно за дължимата преценка по приложението на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е какви са реалните отношения на посочените физически лица с „М. П. 07“ ЕООД и дали същите са полагали труд по трудов или граждански договор. Към изложеното следва да се добави наред с гореизложеното, че отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на услугата от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдени в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. София и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2740 от 21.04.2022 г. по адм. д. № 9651/2021 г. на Административен съд - София – град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ