Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 5689 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "М. Т. КОМПАНИЯ" ЕООД, чрез адв. З. Д., срещу решение № 561 от 31.03.2022 г. по адм. дело № 2152/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001620006101-091-001 от 27.04.2021 г., издаден от И. К., началник сектор в Териториална дирекция (ТД) - Пловдив на Национална агенция за приходите (НАП), възложил ревизията, и Е. С., главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 383 от 12.07.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството за м.06.2019 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 83 993,01 лева и 4 384,84 лева лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че по процесните фактури е доказан ВОД и стоките са транспортирани до Р. Г. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е ценил едни доказателства за сметка на други и това е довело до формиране на неправилен извод за законосъобразност на процесния РА. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяната на РА. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П., в писмено становище изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 7717,34 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е бил РА № Р-16001620006101-091-001 от 27.04.2021 г., издаден от И. К., началник сектор в ТД - Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Е. С., главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 383 от 12.07.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "М. Т. КОМПАНИЯ" ЕООД за м.06.2019 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 83 993,01 лева и 4 384,84 лева лихви.

АС - Пловдив е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, като е обсъдил всички доказателства, събрани в рамките на ревизионното и на съдебното производство и е обсъдил приетото и неоспорено от страните заключение по извършената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Приел е, че процесните ВОД не са доказани, тъй като от анализа на доказателствата не се установява по категоричен начин преминаването на стоките по процесните 12 бр. фактури от територията на РБ до територията на Гърция и получаването им там. Направен е извод, че доставката на стоките е извършена на територията на РБ, поради което не е приложима нулевата данъчна ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и се дължи ДДС на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС в определения от приходните органи размер.​

Установените задължения са в резултат на непризнат ВОД на стоки /сложен органичен разтворител „Инса хай тест“/, документирани с 12 бр. фактури, по които получатели са Kara Kataskevastike Mon Ilke, регистрирано за целите на ДДС в Гърция с идентификационен номер по ДДС: EL800974656 ( 8 бр. фактури) и Georgios Poliandis Eteria, регистрирано за целите на ДДС в Гърция с идентификационен номер по ДДС: EL80091539 ( 4 бр. фактури).

За да постанови обжалваното решение въз основа на анализ на всички събрани доказателства, съдът е възприел извода на ревизиращият екип, че от дружеството и транспортните фирми са представени ЧМР за транспорт на стоки, предмет на ВОД, но в тях не са посочени датите на получаване на стоките, регистрационните номера на транспортните средства, липсва подпис на изпращач и/или получател на стоките, както и са налице разлики в представените екземпляри на едни и същи ЧМР. Приел е, че ЧМР нямат доказателствена сила поради липсващи задължителни реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. При тези констатации и несъответствия съдът е приел, че няма безспорни доказателства за действително извършени ВОД на стоките по 12 фактури, издадени от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД към Kara Kataskevastike Mon Ilke с VAT EL800974656 и Georgios Poliandis Eteria с VAT EL800691539, поради което правилно е прието, че не е изпълнено условието на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и ревизираното дружество неправилно е приложило нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция възприема като правилни и обосновани мотивите на първостепенния съд за материална законосъобразност на процесния РА, поради което настоящият съдебен акт препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебния акт и за формиране на извод в нарушение на материалния закон.

Правилно съдът се е концентрирал върху спора относно това дали доставките от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД към гръцките дружества, представлява ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и дали правилно или не ревизираният субект е начислил ДДС с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.

От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена /т. 31 от решението по дело С - 273/11/. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата за процесния период редакция на ДВ изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 Януари 2016г./.

Според чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

В процесния случай обосновано съдът е приел, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, тъй като превозът на стоките е за сметка на ревизираното лице - „МДЖИ търговска компания“ ЕООД. Това означава, че ВОД следва да бъде доказан с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в това число за неправилна оценка на доказателствата по делото. Обосновани на доказателствата и на заключението на експертизата, а и в съответствие с материалния закон, са изводите на съда, че в хода съдебното производство настоящият касационен жалбоподател не се е справил с доказателствената задача да установи и докаже всички кумулативни предпоставки за доказване на ВОД, в това число основаната - преминаване на процесните стоки от територията на Р. Б. до територията на друга държава-членка на ЕС. Правилно в тази връзка в обжалваното решение е прието, че представеният по делото документ за превоза е частен, няма достоверна дата и предвид констатираните от съда несъответствия в приобщените като доказателства, два негови екземпляра и направените вписвания, не се ползва с придадената му от чл. 9, пар. 1 от Конвенцията формална и материална доказателствена сила.

В тази връзка следва да се отбележи, че процесната ревизия е повторна. Видно от отменителното решение на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП по предходната ревизия е дадено указание при новата ревизия да се съберат годни и четливи доказателства. В тази връзка на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001620006101-040-001/12.10.2020г., с което от същото са изискани оригинали на ЧМР. В отговор с вх. № 70-00-10238/12.01.2021г. ревизираното лице посочва, че тъй като към момента срещу него са образувани три ревизионни производства, по всяко от които се иска представяне на ЧМР, дружеството намира за нецелесъобразно да предостави на приходната администрация оригинални документи.

Както правилно е прието от първоинстанционния съд, констатираните от органите по приходите несъответствия между вписванията в ЧМР не са опровергани в хода на съдебното производство по пътя на главното и пълно доказване. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с всички доказателства по делото. В случая доказателствената сила на представения транспортен документ (ЧМР в два различни екземпляра), в частта относно предмета на доставките и получаването на стоките на територията на Гърция, е разколебана след съвкупната оценка на документите, правилно извършена от състава на АС - Пловдив.

Следва да се отбележи, че по отношение на ЧМР към фактури №№ 18/02.06.2019г., 20/07.06.2019г., 21/10.06.2019г., 25/19.06.2019г. и 27/23.06.2019г. се установява несъответствия в приложените екземпляри от ревизираното лице и превозвача „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ ЕООД. В представените копия от превозвача липсва подпис на получател, докато в представените копия от ревизираното лице такъв фигурира. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. С оглед на посочената разпоредба и липсата на обяснения в тази връзка от ревизираното лице, остава неизяснено на какво се дължи тази разлика в представените екземпляри. Неизяснен остава въпросът защо ревизираното лице представя копия на ЧМР във връзка с фактури №№ 18/02.06.2019г., 19/05.06.2019г., 21/10.06.2019г., 22/17.06.2019г., 23/18.06.2019г., 26/23.06.2019г. и 28/30.06.2019г. в екземпляр за получателя. А превозвача представя копия на ЧМР във връзка с фактури №№ 18/02.06.2019г. и 21/10.06.2019г. в екземпляр за изпращача.

Неоснователно е оплакването на касатора, че според съдебното решение вещото лице е установило, че в ЧМР липсват задължителни реквизити, а други са нечетливи, а подобни изводи в заключението липсват. Видно от Приложение № 1 към експертизата първоинстанционният съд правилно е констатирал, че вещото лице е отразило несъответствия и нечетливи документи. Такива се установяват и от настоящата инстанция: представените както от ревизираното лице, така и от превозвача, копия на ЧМР във връзка с фактура № 19/05.06.2019г. са нечетливи. А в представените копия от ЧМР към фактура № 26/23.06.2023г. не се чете печатът на получателя и няма посочен номер на автомобилите, превозили стоката. Установява се, че в представеното ЧМР във връзка с фактура № 24/18.06.2019г. не се чете номерът на автомобилите, превозили стоката. Неясно е защо в клетка 24 в ЧМР по фактура № 22/17.06.2019г. е положен печат на друго лице, вместо посочения получател в кл. 2 Georgios Poliandis Eteria.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е констатирал, че според вещото лице предмет на ВОД са други стоки, различни от закупените. Видно от представеното заключение по ССчЕ стр. 7 и 8 в отговор по т. 1 от задачите във връзка с приложената справка от А. М. вещото лице действително прави констатация, че с оглед описанието на стоките в справката се установява посочване на други стоки, а не процесния разтворител. Изложеното в таблицата на стр. 7 и 8 от заключението се потвърждава и от представените справки в информационната система на А. М. модул „Пътни такси и разрешителен режим“, с който са установени преминавания през ГККП на Територията на Р. Б. в описание на стоката във връзка с ЧМР по фактури № 18/02.06.2019г., 20/07.06.2019г., 22/17.06.2019г. и 29/30.06.2019г. са посочени стоки различни от процесните: строителни материали, други стоки от бита и ежедневието.

Констатираните в хода на ревизията несъответствия и разминавания в приложените по ревизионната преписка товарителници (в два различни екземпляра) не са оборени в съдебното производство. Доказателствената стойност на представените транспортни документи като частни писмени такива е компрометирана, предвид което те не се ползват със задължителна материална доказателствена сила. В този смисъл, правилно е приета от съда за дискредитирана тяхната доказателствена сила предвид безспорните недостатъци във формата на документа, в това число неразяснената причина за констатираната разлика между съдържанието на двата представени екземпляра от документа и другите посочени по - горе несъответствия. Констатираните несъответствия препятстват обвързването на ЧМР с издадените от касационния жалбоподател фактури по ВОД. Доказването на физическото напускане на стоките е разколебано и от данните, събрани в хода на ревизията, относно гръцките дружества и липсата на такива за декларирани ВОП. Установеният начин на плащане също не запълва доказателствените липси във връзка с доказването на процесната ВОД. Ето защо и предвид наличието на несъответствия (дори взаимно изключващи се данни) в представените екземпляри, фактите, за които тези документи свидетелстват, не могат да бъдат приети за доказани. По изложените причини съдът обосновано е приел, че представените по делото ЧМР не удостоверяват релевантния за спора факт относно транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Доколкото превозването на стоките по доставката към чуждестранното дружество се явява недоказано, правилно е прието от съда, че доставката е с място на изпълнение на територията на Р. Б. (чл. 17, ал. 2 ЗДДС).

Правилен и обоснован е крайният извод на АС - Пловдив за материална законосъобразност на РА относно доначисления ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС във връзка с недоказания ВОД по процесните фактури, доколкото се установява, че процесната доставка е с място на изпълнение на територията на страната.

По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 7717,34 лева.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561 от 31.03.2022 г. по адм. дело № 2152/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА "М. Т. КОМПАНИЯ" ЕООД, [ЕИК] да заплати в полза на Националната агенция по приходите разноски в размер на 7717,34 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА