Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 5735 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „К. Г. ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, против решение № 877 от 16.02.2022 г. по адм. дело № 5818/2021 г. на Административен съд – София - град.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно поддържаните доводи в жалбата се иска отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „К. Г. ЕООД срещу решение № 1040-21-530 от 20.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу задължителни предписания ЗП № ЗД-1-21-00892103 от 10.03.2021 г. на орган по осигуряването в ТП на НОИ – София град и е присъдил разноски. Съдът е приел, че посочените в предписанията лица не са извършвали трудова дейност и не са имали качеството на „осигурено лице“ по смисъла на Кодекс за социалното осигуряване (КСО) и поради това постановеният административен акт е законосъобразен. Решението е правилно.

От доказателствата по делото е установено, че със Заповед № ЗР – 5 – 21 – 00651817 / 20.09.2019 г. е било възложено да се извърши ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на „К. Г. ЕООД, за период от 15.08.2011 г. до 31.08.2019 г. Заповедта е била връчена на управителя на дружеството при явяването му в ТП на НОИ София – град на 09.10.2019 г. В резултат на проверката е било установено, че за дружеството има данни за подавани годишни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО с декларирани приходи и разходи за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.; няма данни за регистрирани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г.; няма данни за регистрирано фискално устройство и регистриран оборот за периода от 15.08.2011 г. до 29.10.2019 г.; няма данни за подадени справки по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за периода 2017 г. – 2018 г.; има данни за подадени по електронен път декларации образец № 6 и образец № 1; няма данни за регистрирани търговски обекти и/или недвижими имоти; има данни за констатирани данъчно-осигурителни задължения и образувано изпълнително дело от 2015 г. Били са назначени 14 лица от м. 06.2013 г. до м. 06.2017 г. Служителите са били вписани като: „чистач хигиенист“, „технически сътрудник“,„оператор контактен център“, „юрисконсулт“, адвокатски сътрудник“, „асистент офис“ и „счетоводител“. За тях са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистър на осигурените лица за периода м. 06.2013 г. – м. 09.2018 г. включително. Били са изплатени парични обезщетения през 2017 – 2018 г. по представени от „К. Г. ЕООД Приложения № 9 към болнични листове за временна неработоспособност, в общ размер на 5302,38 лева по личните платежни сметки на Т. К., Р. К. и И. А.. Въз основа на горните обстоятелства е бил изготвен констативен протокол № КП–5-21–00892098/10.03.2021 г. Били са издадени задължителни предписания № ЗД–1–21–00892103/10.03.2021 г. С тях е било разпоредено осигурителят да подаде декларация образец № 1 с код „заличаване“ на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за четири лица за периода от 01.2017 г. до м. 09.2018 г., включително с код за вид осигурен „01“ и за 1 лице за периода от м. 01.2018 г. до м. 09.2018 г., включително с код за вид осигурен „10“. Издаденият административен акт е бил оспорен пред горестоящия административен орган. С решение на директора на ТП на НОИ – София – град № 1040–21–530/20.05.2021г., жалбата на „К. Г. ЕООД срещу задължителните предписания е била отхвърлена.

Съгласно 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. С оглед на събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че Т. К. (за периода от м. 01.2017 г. до м. 09.2018 г. включително с код за вид осигурен „01“); Р. К. (за периода от 14.06.2017 г. до 16.08.2017 г. включително с код за вид осигурен „01“); И. А. (за периода от 02.06.2017 г. до 11.05.2018 г., включително с код за вид осигурен „01“); А. М. (за периода от м. 01.2017 г. до м. 08.2017 г., включително с код за вид осигурен „01“) не са извършвали трудова дейност, която да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО., по сключения трудов договор и нямат статута на „осигурено лице” по смисъла на 1, т.3 от ДР на КСО, респ. подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 от КСО подлежа на коригиране. От доказателствата по делото е видно, че фирмата осигурител няма данни за регистрирани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017г. и 2018 г., няма данни за регистрирано фискално устройство и регистриран оборот за период от 15.08.2011 г. до 29.10.2019 г., няма данни за подадени справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за период 2017 г. – 2018 г., няма данни за регистрирани търговски обекти и/или недвижими имоти. Сключването на трудов договор и внасянето на осигурителни вноски не е достатъчно за възникване на осигурително правоотношение съобразно изискването на чл.10, ал.1 във вр. с 1, т.3 от ДР на КСО за реално осъществяване на трудова дейност.

С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване законодателят е разграничил съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни.

Предвид горното настоящият тричленен състав на ВАС намира, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че служителите са били лишени от правото си на участие в административното и съдебното производство. Следва да се отбележи, че задължителните предписания са издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, като служителите по трудови договори не са страни в производството по издаването им. В тях е посочено отговорното длъжностно лице, а именно управителят на дружеството, който единствено разполага с представителна власт и е законово задължен да изпълни издадените предписания, тъй като той е подател на некоректните данни, в това число той е и евентуалният „осигурител“.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева.

Водим от орното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 877 от 16.02.2022 г. по адм. дело № 5818/2021 г. по описа на Административен съд – София - град.

ОСЪЖДА „К. Г. ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ №21, да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА