Р Е Ш Е Н И Е

№ 50011

гр. София, 15.05.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1314 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационните жалби на Н. Т. Л., чрез адв. Ст. Г., срещу въззивните решения № 895 от 25.11.2020 год. и № 331 от 26.08.2021 год., постановени и двете по гр. д. № 2077/2020 год. на Пловдивския окръжен съд в частите, с които е отменено първоинстанционното решение по претенцията на касатора по чл. 30 ЗН и вместо това същата е отхвърлена, както и в частта, с която е изменено първоинстанционното решение относно допускане на делбата между наследниците на Т. Л. на описаните недвижими имоти и същата е допусната между тях при посочените квоти. В тези части с определението по чл. 288 ГПК от 7.11.2022 год. по настоящето дело е допуснато касационното обжалване на горното въззивно решение в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Прието е, че липсата на изложени във въззивното решение съображения по въпроса за начина на възстановяване на запазена част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, относно преценката дали същият може да получи от останалия в наследството на наследодателя чист актив имущество, на каква стойност е то и дали съответства на стойността на запазената му част, обосновава необходимост от проверка за евентуална очевидна неправилност на направения извод за неоснователност на претенцията на основание направената от въззивния съд съпоставка...