Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 5744 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез адв. Г., срещу решение №3313/16.05.2022 година на Административен съд - София-град по адм. д. № 12687/2021 година, с което е отменена приложена на 16.12.2021 година принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил маркd "Лексус" с рег. №[рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип "скоба". Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. С отказа за допускане на разпит на свидетел съдът ограничил доказване на фактическата обстановка по спора. Изводите на съда от фактическа и правна страна не съответствали на действителната фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на И. Г. срещу приложена на 16.12.2021 година принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марак "Лексус" с рег. №[рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип "скоба". Претендира разноски по делото.

Ответникът, И. Г., чрез адв. К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Искането за допускане на разпит на свидетел не било мотивирано с оглед на това какви факти и обстоятелства ще установява (по аргумент от чл. 156, ал.2 ГПК във връзка с чл.144 АПК). Процедурата, по която работи екипът и заплащането на таксата за платено паркиране били обстоятелства, които не следвало да се установяват чрез гласни доказателствени средства. Като цитира т.III, 4 от Инструкцията за работа на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в сектор "Принудително задържане от отдел "Паркиране" на дирекция "Паркиране и мобилност" ответникът анализира като правилни изводите на съда, че към часа на проверката от служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД (12:41:51) е било налице валидно плащане на такса за платено паркиране в зелена зона, поради което прилагането на мярката е без основание. Претендира разноски за касационна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служелна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. Г. срещу приложена на 16.12.2021 година от служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка "Лексус" с рег. №[рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип "скоба".

За да отмени определената мярка, съдът е приел, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на 16.12.2021 година в зелена зона за почасово платено паркиране, но в 12:40ч. е изпратен СМС за заплащане на таксата, поради което и поставянето на скобата на процесния автомобил след 12:41ч. е било незаконосъобразно при липса на основание за това.

При извършена служелна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно: Основателни са възраженията на ответника по касационната жалба, че искането на адв. Г. за допускане на разпит на свидетел не е мотивирано съгласно изискването на чл. 156, ал.2 ГПК във връзка с чл.144 АПК, като искателят не е посочил какви факти и обстоятелства ще установява чрез разпита на този свидетел. На самостоятелно основание, процедурата, по която работи екипът определящ мерките за принуда чрез поставяне на техническо средство тип "скоба" и заплащането на таксата за платено паркиране са обстоятелства, които не се установяват чрез гласни доказателствени средства.

Спорният въпрос се състои в това, дали към момента на прилагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е имало валидно заплащане на паркирането в „зелена зона“ от страна на ответника по касация.

Касационната инстанция приема за правилни изводите на АССГ, че по делото са налични електронни извадки от системата на дружеството - работодател на касатора, както за извършената проверка, така и за осъщественото плащане. Налични са и съответни отразявания в работния протокол на служителите за деня, като от същите е видно, че автомобилът е бил проверен два пъти, съответно в 12:34:51 ч. и в 12:41:51 ч. В следствие на второто запитване е установено плащане (в 12:40 ч.), отразено и в съответния протокол (л. 44).

Видно от съдържанието на т.III.4 от приложената по делото Инструкция (л. 57), задължително „Контрольора автомобилен транспорт, той и шофьор“ изпълняващ функцията на „Контрольора автомобилен транспорт" от екипа "скоби" преди принудителното задържане на автомобила извършва проверка за достоверността на проверката на „Контрольора автомобилен транспорт“ от Сектор “Платено паркиране“ (в случая – лицето К. Й.), констатираща паркиране без заплащане. В случая жалбоподателят е установил недостоверност на проверката на контрольора от другия сектор, т. к. към 12:41ч. е било налице плащане и не е следвало да се прилага мярката чрез поставяне на „скоба“. Действително, съгласно т. III.4 на Инструкцията (л. 57), при евентуално принудително задържане на МПС се вписват като час на нарушението часа и минутите, отбелязани в съобщението на контрольора от сектор „Платено паркиране“, но това е при констатирано неплащане от страна на касатора като контрольор от сектор „Скоби“, което в случая не се установява. Регламентацията в т. III.4 от Инструкцията предполага поставянето на „скоба“ само при достоверност на първата проверка и незаплащане към момента на второто запитване, с произтичащото от това. В случая между двете проверки (в 12:34:51 ч. и в 12:41:51 ч.) е осъществено плащане, което и препятства поставянето на „скобата“. Представените по делото снимки сочат на час на поставяне на скобата 12:44 - 12:45, към който момент, както и към момента на запитването от 12:41:51 ч. е имало заплатена такса, видно от СМС за зелена зона с час 12:40:00ч.

Като е отменил процесната ПАМ първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. Б. Ковачка, САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3313/16.05.2022 година на Административен съд - София-град по адм. д. № 12687/2021 година.

ОСЪЖДА "Център за градска мобилност" ЕАД да заплати на адв. Б. Ковачка, Софийска адвокатска колегия, сумата от 1000 (хиляда) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА