О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50171

гр. София, 30.03.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1059 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците К. Д. Я., М. Д. Я., Д. С. И., М. С. И., Й. С. И., М. С. И. със знанието и съгласието на своя баща С. М. И., Ж. С. И. и В. С. И. чрез своя законен представител С. М. И., всички чрез процесуален представител адв. С. С. Ч., срещу решение № 23 от 11.02.2022г. по в. гр. дело № 3/2022г. на Окръжен съд Ямбол, II въззивен състав, с което е потвърдено решение № 260365 от 19.10.2021г. по гр. д. № 229/2021г. на Ямболски районен съд и ищците /въззивници и настоящи касатори/ са осъдени да заплатят на ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД сума в размер 100 лв. - разноски за въззивното производство.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените искове от К. Д. Я., М. Д. Я., Д. С. И., М. С. И., Й. С. И., М. С. И., двете със знанието и съгласието на своя баща С. М. И., Ж. С. И. и В. С. И., двамата чрез своя законен представител С. М. И. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 19.08.2016г. пътно-транспортно произшествие, довело до смъртта на дядо им М. Я. И. на 21.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане, и ищците са осъдени да заплатят на ответника разноските по делото.

Касаторите правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторите се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК. Сочат следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?

2. Спадат ли внуците на починали към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищцата и починалия?

Касаторите поддържат, че първите два въпроса са решени в противоречие с Решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и Решение № 2410/28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, II г. о.

3. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това? – според касаторите този въпрос е решен в противоречие с Решение № 188/13.05.2014г. по гр. д. № 5563/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение № 2410/28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, II г. о.

4. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?

5. Допустимо ли е да не се определи като трайна и дълбоко емоционална връзката между внуци и дядо, при положение, че дядото е полагал изключителни грижи за пострадалия и е установено, че е била силно привързана към него, само поради многолюдността на семейството и наличието на повече от едно внучета?

По отношение на последните два въпроса касаторите поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. К. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение и за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въз основа на влязла в сила присъда № 73/25.06.2018г. по НОХД №150/2018г. на Ямболски окръжен съд въззивният съд е приел, че Д. Д. Д. на 19.08.2016г., около 19.30 ч., в [населено място], ж. к. „Г. Б.“, на кръстовище между [улица]и улицата, водеща към „Сакарела“ ООД, при управление на лек автомобил „Т. А. с peг. [рег. номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 50, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016г. Констатирал е наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗАД Армеец“АД по отношение на посочения лек автомобил, валидна към датата на пътно-транспортното произшествие, както и че ищците са внуци на починалия при процесното ПТП М. Я. И. - деца на неговите синове Д. М. Я. и С. М. И..

За установяване на отношенията между ищците и починалия им дядо и търпените от тях болки и страдания от неговата смърт, въззивната инстанция е обсъдила подробно показанията на разпитаните свидетели И. И., К. И., Е. Я., С. Я. и М. Я. и е установила, че ищцата М. Я. е живяла като малка с дядо си, но към момента на смъртта му е била със собствено семейство и не е съжителствала заедно с него. Относно ищцата К. Я. въззивният съд е приел, че към момента на смъртта на дядо й тя има собствено семейство и деца, а помощта на дядо й се е изразявала в купуване сутрин на закуски. Констатирал е възрастта на посочените ищци към 21.08.2016г. – 26 години и 28 години. Посочил е, че по отношение на останалите ищци, деца на С. М. И., които са живели в един дом с дядо си към момента на смъртта му, също не са установени по-силни от обичайните за дядо и внуци отношения - дядото не можел без внуците си, той се грижил за тях, вземал децата и ги водел по магазини, като им купувал сладки. Въззивният съд е приел, че на по-малките деца казали, че дядо им го няма, те плачели и страдали около 2-3 месеца и питали за него. Въз основа на заключението на съдебно-психиатрична експертиза съдебният състав е установил, че при никой от ищците няма данни за преживяна остра стресова реакция или някакъв вид душевно разстройство вследствие загубата на техния близък, реакцията на всеки от ищците била нормалнопсихологична и без данни за абнормно състояние по форма, съдържание и време. Емоционалната компонентна на преживяното състояние за всеки един от ищците с течение на времето се балансирала и придобивала състояние на един печален по своята същност спомен. Ищците отричали да са посещавали психиатрични служби и не са вземали успокоителни медикаменти.

След анализ на събраните доказателства въззивният съд е заключил, че от тях не се установява връзка, различаваща се извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между дядо и внуци, не е доказано наличието на много по-силна, трайна и емоционална връзка на ищците с починалото лице - техен дядо, чиято загуба да е била понесена много тежко от тях, засягайки сериозно душевния им мир, причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек. Направил е извод, че извън формалната връзка на родство по делото не са доказани останалите предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, поради което е заключил, че ищците не са материалноправно легитимирани да получат претендираното обезщетение.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена предвидената в посочената разпоредба допълнителна предпоставка.

Посочените в т. 1 и 3 от изложението процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд за обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства не са разрешени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай въззивната инстанция съобразно константната практика на ВКС е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-психологичната експертиза поотделно и при съвкупната им преценка, въз основа на които е установил фактическата обстановка, произнесъл се е по възраженията и доводите на страните и се е аргументирал защо приема, че по делото не е установено наличието на особена силна, трайна и емоционална връзка на ищците с починалия им дядо, легитимираща ги да получат претендираното обезщетение.

Формулираните от касаторите в т. 2, 4 и 5 от изложението правни въпроси не са решени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищците да получат претендираното обезщетение. Дадените с посоченото Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора отклонение от практика на ВКС.

Доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ямбол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като касаторите не са аргументирали кои от посочените от тях правни въпроси са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз.

Неоснователен е и доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по последните два въпроса по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променена, предвид обстоятелството, че няма изменение в относимото законодателство и обществените условия.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ямбол. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Касаторите трябва да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ сума в размер 100 лв., представляваща направени разноски за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 11.02.2022г. по в. гр. дело № 3/2022г. на Окръжен съд Ямбол, II въззивен състав.

ОСЪЖДА К. Д. Я. с ЕГН [ЕГН], М. Д. Я. с ЕГН [ЕГН], Д. С. И. с ЕГН [ЕГН], М. С. И. с ЕГН [ЕГН], Й. С. И. с ЕГН [ЕГН], М. С. И. с ЕГН [ЕГН], Ж. С. И. с ЕГН [ЕГН] чрез своя законен представител С. М. И. с ЕГН [ЕГН] и В. С. И. с ЕГН [ЕГН] със знанието и съгласието на своя баща С. М. И. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.