6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1837

София, 15.04. 2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3353 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Ч. и А. М. Р., чрез адв. Г. против решение № 113/26.04.2023 г. по в. гр. д. № 53/2023 г. на Окръжен съд – Шумен в частта, с която като е отменено частично решение № 792 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 213/2022 г., поправено с решение № 13/10.01.2023 г. на Районен съд Шумен, е отхвърлен предявения от касаторите Р. срещу С. О. С. иск с правно основание чл. 190, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 434,27 лева, представляваща обезщетение в размер на пазарната цена на 1/4 от евинцираните имоти - 1. Поземлен имот с идентификатор 29341.21.36, 2. Поземлен имот с идентификатор 29341.3.27, и 3. Поземлен имот с идентификатор 29341.25.15 по КККР, определено към 20.04.2021 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд, като поддържат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърдят, че изводът на въззивния съд, че не е налице увеличение на пазарната стойност на процесните имоти противоречи на на събраните по делото доказателства и по-конкретно на заключението на съдебно оценителната експертиза.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; 2/ Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че експертните заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност – да се лиши от специалните знания на експертите като игнорира и не кредитира съдебните експертизи или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна; 3/ Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата? По първи въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 503/16.01.2013 г. по гр. д. № 168/2012 г. на ІV г. о. и решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ІІ т. о. По втори въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 72/11.05.2016 г. по гр. д. № 5936/2015 г. на І г. о. и решение № 185/26.01.2018 г. по т. д. № 154/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС, а по третия въпрос - с практиката на ВКС, обективирана в решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ІІІ г. о. В изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост.

Насрещната страна – С. О. С., чрез адв. С. А., поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба.

За да отмени частично решението на първата инстанция и да отхвърли иска по чл. чл. 190, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД като неоснователен, въззивният съд е признал принципната възможност да се търси обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, но е приел, че в конкретния случай между платената цена и стойността на имота при съдебното отстранение не е установена такава разлика. Посочено е, че данъчната оценка на процесните земеделски земи е била една и съща и към 2015 г. и през 2021 г. /с разлика от 0,20 лева/, като посочената в експертизата пазарна стойност на имотите към 2014 г. по никакъв начин не би могла да даде реална представа за действителната пазарна стойност на земеделските земи към този период, доколкото е формирана единствено от продажба на един публичен търг на общински земи. Въззивният съд е приел, че чрез предявяване на настоящата претенция, ищците се домогват да репарират разликата до действително платената от тях цена при сключване на сделката, но горното би могло успешно да се реализира при своевременно снабдяване на купувача с обратно писмо относно симулативността на цената на сделкат, обективирана в нотариалния акт. Изложени са и съображения, че дори и да се допусне наличие на минимално увеличение на стойността на имотите за изтеклия 6 годишен период, то последното се компенсира изцяло от обстоятелството, че в конкретния случай следва да се съпоставя стойност на цял имот със стойност на идеални части от такъв, която не е проста аритметична част от общата част, а значително по-ниска, именно поради наличието на друг съсобственик.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Първият повдигнат въпрос, макар и да покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, няма претендираното от касаторите значение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен критерий - противоречие с практиката на ВКС, посочена в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, т.19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и в обилна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Според тази практика въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, както и да основе решението си на установените по делото факти и обстоятелства, като обсъди всички допустими доказателства, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите и възраженията на страните. В случая мотивите на въззивната инстанция са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Следва да се отбележи, че визираното в чл.12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично изразяване на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната може да основе наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск.

По взаимосвързаните втори и трети въпрос също не е налице твърдяното противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС. В конкретния случай, въззивният съд не е кредитирал заключението, като въз основа на други данни по делото е приел, че между платената от касаторите цена през 2015 г. и стойността на имотите при съдебното отстранение през 2021 г., не се установява разлика, като е изложил съображенията си, обусловили този извод. В случая въззивният съд не е приел, че е налице непълнота на експертизата, което да налага изслушване на допълнителна такава, а е приел, че даденото заключение изобщо не следва да бъде възприемано, тъй като посочената в него пазарна стойност на имотите към 2014 г. не дава реална представа за действителната пазарна стойност на земеделските земи към този период, доколкото е формирана единствено от продажба на един публичен търг на общински земи, както и поради факта, че в случая се касае до стойности на идеални части от земеделски имоти, т. е. съсобствени такива, които са по-ниски от тези на цели имоти. Въззивният съд е процедирал съобразно константната практика на ВКС по приложението на чл.202 ГПК, обективирана в решение № 38 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 2049/2020 г. на IV г. о., решение № 14 от 2.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на III г. о. и др., според която съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него, но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установените с други доказателствени средства правнорелевантни факти, като независимо дали възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респ. защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано. Обсъждайки заключението заедно с другите доказателства по делото, съдържащи данни за релевантните за спора факти, съдът може да приеме, че някои от фактите на които се основава заключението не са се осъществили, но са се осъществили други, които то игнорира, както и че то установява вярно или невярно съответните причинни връзки между приетите за установени факти.

В допълнение следва да бъде посочено, че формулираните в изложението въпроси са повдигнати в контекста на собственото виждане на касаторите за установените в процеса факти, които считат, че е следвало да бъдат установени от въззивния съд, като несъгласието им с формираните от съда фактически изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като те подлежат на преценка от съда само ако касационното обжалване бъде допуснато, т. е. в производството по чл.290 ГПК.

В настоящия случай от съдържанието на въззивното решение не се разкриват и хипотези на очевидна неправилност – тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост на решението, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице релевираните от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора и при съобразяване на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за съдилищата, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. С. А., сумата от 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД за настоящата инстанция, като размерът на същото е определен съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113/26.04.2023 г. по в. гр. д. № 53/2023 г. на Окръжен съд - Шумен.

ОСЪЖДА С. А. Ч., ЕГН [ЕГН] и А. М. Р., ЕГН [ЕГН], и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], офис № 5 – адв. Б. Г. да заплатят на адв. С. А. с адрес [населено място], [улица], сумата от 800,00 лв. - разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: