10определение по гр. д.№ 1886 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 50095
София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 1886 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. срещу решение № 21 от 01.02.2022 г. по в. гр. д.№ 684 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 418 от 28.11.2022 г., с което е:
1. обезсилено решение № 277 от 10.04.2020 г. по гр. д.№ 1299 от 2018 г. на РС - Пещера в частта, с която е извършена делба- /възложен е на Г. К. поземлен имот с идентификатор...... по плана на [населено място] за размера над допуснатата до делба 1/2 ид. ч.;
2. отменено решение № 277 от 10.04.2020 г. по гр. д.№ 1299 от 2018 г. и решение № 260316 от 10.06.2021 г. по същото дело на РС-Пещера в частта, с която е прието, че пазарната цена на допуснатия до делба имот е 77 900 лв., присъдено е уравнение на дела на съделителката Р. С. Б. и е присъдена държавна такса съобразно дяловете на страните, като вместо това е постановено ново решение, с което е приета пазарна цена на делбения имот в размер на 84 290 лв.; Г. С. К. е осъден да заплати за уравнение на дела от недвижимия имот на Р. С. Б. сумата от 42 145 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане и всяка от страните е осъдена да заплати държавна такса за дела си;
3. потвърдено решение № 277 от 10.04.2020 г. по гр. д.№ 1299 от 2018 г. на РС - Пещера в частта, с която е извършена съдебна делба, като е възложен в дял по реда на чл.349, ал.2 ГПК на съделителя Г. С. К. следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по плана на [населено място], ведно с 80 кв. м. от приземен етаж, целият с площ от 120 кв. м. с определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор ..... - жилищен апартамент с площ от 120 кв. м., построени в триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ..... в кв. 103 по плана на [населено място], при граници: .....; ......; ......; ......; ......, както и масивен гараж с площ от 14 кв. м. с идентификатор ...... , построен в същия поземлен имот;
4. потвърдено решение № 260316 от 10.06.2021 г. по гр. д.№ 1299 от 2018 г. на РС - Пещера за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 21 от 01.04.2020 г., чрез осъждане на Р. Б. да заплати на Г. К. сумата от 11 045 лв., представляваща стойност на извършени в делбения имот подобрения, с които е увеличена стойността му;
5. отменено определение № 260149 от 07.12.2020 г. по гр. д.№ 1299 от 2018 г. на РС - Пещера и вместо него е постановено решение за осъждане на Г. К. да заплати на Р. Б. сумата 31,84 лв.;
6. присъдени са разноски за въззивното производство както следва: осъден е Г. К. да заплати на Р. Б. сумата 100 лв., а Р. Б. е осъдена да заплати на Г. К. сумата от 1300 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на окръжния съд е нищожно, недопустимо и неправилно - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси:
1. Може ли въззивният съд да се произнесе по съществото на спора, ако първоинстанционното решение е недопустимо ? По този въпрос се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
2. Какъв е обхватът на процесуалните правомощия на въззивния съд да обезсилва решение на първата инстанция в частта на произнасяне по непредявен иск ? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
3. Длъжен ли е въззивният съд в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правнорелевантни факти по делото ? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№ 1 от 2000 г. на ВКС, решение № 310 от 2019 г. по гр. д.№ 915 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 411 от 2011 г. по гр. д.№ 1857 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 112 от 2017 г. по гр. д.№ 3356 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 195 от 2013 г. по гр. д.№ 757 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 426 от 2016 г. по гр. д.№ 820 от 2015 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 97 от 2016 г. по гр. д.№ 5363 от 2015 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
4. Когато броят на съделителите надхвърля броя на имотите, следва ли делбата да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр. д.№ 1238 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 83 от 10.04.2012 г. по гр. д.№ 739 от 2011 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.
5. Какъв трябва да е способът за извършване на делба на неподеляем недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала от смесен фактически състав ? По този въпрос се твърди противоречие с т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.
6. Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт; длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна; следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта относно определеното парично уравнение и относно приложения способ за извършване на делбата ?
7. Как се тълкуват и прилагат чл.72, чл.74, чл.30 ЗС и чл.60-62 ЗЗД относно претенциите за извършени подобрения в делбения имот и как следва да се квалифицират същите ? По въпроса се твърди противоречие с ППВС № 6 от 1974 г., Тълкувателно решение № 63 от 01.06.1965 г. по гр. д.№ 38 от 1965 г. на ВС, ОСГК, решение № 66 от 01.07.1988 г. на ВС, Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ВС, решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр. д.№ 1238 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 83 от 2012 г. по гр. д.№ 739 от 2011 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.
8. Когато собственик извърши подобрения върху реално обособена част от съсобствената вещ /жилищния етаж, който обитава ищецът Г. К./, която част се падне в негов дял при делбата, другият съсобственик обогатява ли се от повишената стойност, макар и към момента на извършване на подобренията стойността на цялата, все още неразделена вещ, да се е повишила?
В частта за разноските се твърди, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк. д. № 6 от 2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Не на последно място се твърди, че решението е нищожно поради неговата неяснота, недопустимо и очевидно неправилно - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор ответникът Г. С. К. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си, въззивният съд е взел предвид следното: С влязло в сила решение № 179 от 26.02.2019 г. по гр. д.№ 1299 от 2018 г. на Районен съд - Пещера е допусната делба при равни квоти между Г. С. К. и Р. С. Б. на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 по кадастралната карта на [населено място], ведно с 80 кв. м. от приземен етаж, целият с площ от 120 кв. м., с определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор ...., представляващ жилищен апартамент с площ от 120 кв. м., построени в триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ..... в кв.103 по плана на [населено място], както и на масивен гараж с площ от 14 кв. м. с идентификатор....., построен в същия имот.
От представените удостоверения за наследници се установява, че страните по делото са брат и сестра, наследници на С. Р. К., починал на 21.07.2013 г. и В. Г. К., починала на 22.10.2017 г.
Видно от нотариален акт № ..... от 18.06.1976 г., правата върху поземления имот са придобити от Д. К. и наследодателя на съделителите С. К. в съсобственост. С нотариален акт № .... от 09.06.2014 г. е извършена доброволна делба и е ликвидирана съсобствеността върху сградата, построена в имота от Д. К. и С. К., като изрично е посочено, че правата на страните произтичат от наследяване и прекратената имуществена общност със смъртта на С. К.. На наследниците на С. К.- В. К., Г. К. и Р. Б. е възложен първият етаж от жилищната сграда, 80/120 ид. ч. от приземния етаж и 1/2 ид. ч. от дворното място. Не са уравнявани дялове между съделителите по този договор за делба.
Относно намиращият се на приземния етаж на сградата масивен гараж, след смъртта на наследодателя С. К. страните и тяхната майка В. К. са се снабдили с констативен нотариален акт № ..... от 28.07.2017 г., позовавайки се на давностно владение на своя наследодател и на прекратена имуществена общност с В. К..
По делото е установено още, че съделителят Г. К. през целия си живот е живял в процесния жилищен имот, включително и към моментите на откриване на наследствата на родителите си. Не се установява същият да има друго жилище.
При така установеното въззивният съд е стигнал до заключението, че правилно първоинстанционният съд е извършил делбата, чрез възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Преценил е, че по отношение на съделителя Г. К. са налице законовите предпоставки на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на допуснатия до делба имот. Изрично е посочил, че изнасянето на имота на публична продан е най-нежеланият способ за извършване на делбата, особено в хипотезата, при която единият от съделителите живее и е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството.
По отношение претенцията за подобрения въззивният съд е приел, че същата е предявена от Г. К. само за подобрения, извършени на жилищния етаж, като част от тях са извършени приживе на единия от наследодателите - майката, но по времето, когато и ищецът е имал права в съсобствеността. Ответницата не твърди тя да е извършвала подобрения или пък да се е противопоставяла на извършваните от ищеца работи. Единствено К. със семейството си е живял в имота и извършил подобрения за собствено удобство. За установяване на извършените подобрения са разпитани свидетели, а за определяне стойността на имота във въззивната инстанция е приета съдебно-техническа експертиза. Съдът е цитирал т.6 на ППВС № 6 от 1974 г., съгласно която, когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, ликвидацията ще се извърши при условията на чл.30, ал.3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва съгласието на останалите - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл.ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставяли - по правилата на чл.59 ЗЗД, с което те са се обогатили до размера на обедняването. Съгласно чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под „тежести“ се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта. С. няма право на изменения в общата вещ без съгласието на останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен имот без знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на действията му, но не и на пълната част от разноските, направени за подобренията. Съдът е посочил, че като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните остават за сметка на този, който ги е направил.
В конкретния случай въззивният състав е установил, че се касае за действия на Г. К. по извършване на основен ремонт с подмяна на строителни елементи и конструкции на първия етаж, с което се е увеличила експлоатационната годност на жилището. Счел е, че няма доказателства тези дейности да са предприемани със съгласието на съсобственика Р. Б., но няма и доказателства да е налице противопоставяне на извършването им, следователно следва да намерят приложение правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл.60 и сл.ЗЗД. З. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му за присъждане на половината от увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта му, касаеща присъдената сума за извършени в делбения имот от съделителя Г. К. подобрения, по седмия поставен от касаторката Р. Б. въпрос: Как се тълкуват и прилагат чл.72 ЗС, чл.74 ЗС, чл.30 ЗС и чл.60-62 ЗЗД относно претенциите за извършени подобрения в делбения имот и как следва да се квалифицират същите ? По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВС и ВКС /ППВС № 6 от 1974 г., решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр. д.№ 1238 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г. о. и др./, според която, когато подобренията в съсобствен имот са направени от съсобственик, но без съгласието на другия съсобственик, претенцията се квалифицира като такава по чл.61 ЗЗД и на съсобственика - подобрител се дължи по-малката сума измежду стойността на направените разходи за подобренията и увеличената вследствие на подобренията стойност на имота.
Няма основание за допускане на касационното обжалване на решението в останалата му част по поставените други въпроси, поради следното:
Първият и вторият въпроси /Може ли въззивният съд да се произнесе по съществото на спора, ако първоинстанционното решение е недопустимо ? и Какъв е обхватът на процесуалните правомощия на въззивния съд да обезсилва решение на първата инстанция в частта на произнасяне по непредявен иск ?/ се поставят във връзка с произнасянето на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение за извършване на делбата за 1/2 ид. ч. от поземления имот. По тези въпроси съдът се е произнесъл в съответствие със закона, а и с посоченото Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС - обезсилил е първоинстанционното решение в тази част, без да връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като правилно е отчел, че за тази 1/2 ид. ч. от поземления имот не е бил предявен иск за делба и съответно тази ид. ч. не е била допусната до делба с решението по първата фаза на делбеното производство.
По третия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правнорелевантни факти по делото ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В решението си въззивният съд се е произнесъл по всички съдържащи се във въззивната жалба доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, както и по всички твърдения и възражения на страните, които са от значение за спора. Включително се е произнесъл и по довода за недопустимост на решение № 260316 от 10.06.2021 г. в частта му, с която Р. Б. е осъдена да заплати на Г. К. сумата от 11 045 лв., представляваща 1/2 от стойността на извършените в делбения имот подобрения - като се е мотивирал, че не се касае за произнасяне плюс петитум, а за допусната служебно от първоинстанционния съд поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение.
Четвъртият поставен въпрос /Когато броят на съделителите надхвърля броя на имотите, следва ли делбата да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан ?/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което не се касае за делба на няколко имота, а за възлагане на неподеляем жилищен имот, в който случай е приложима разпоредбата на чл.349 ГПК.
По петия въпрос /Какъв трябва да е способът за извършване на делба на неподеляем недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала от смесен фактически състав ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което не се касае за имот, съсобствеността върху който е възникнала от смесен фактически състав. Видно от представените по делото договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт № .... от 09.06.2014 г., нотариален акт № ..... от 28.07.2014 г. и удостоверения за наследници, съсобствеността върху имота - предмет на делбата /първи жилищен етаж от сградата, заедно с намиращия се в приземния етаж на тази сграда гараж и 1/2 ид. ч. от поземления имот, в който е построена сградата/ е възникнала от наследяване от С. К. и делба. С оглед приетото в т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и последващата съдебна практика, доразвиваща разбирането за комбинирана /смесена/ съсобственост /например решение № 64 от 13.07.2022 г. по гр. д.№ 4086 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д.№ 81 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д.№ 572 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др./ в този случай не се касае за смесена съсобственост. Такава би била налице само ако чрез правна сделка част от наследствения делбен имот е придобита от лице, извън кръга на наследниците.
По шестата група поставени въпроси /Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт; длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна; следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта относно определеното парично уравнение и относно приложения способ за извършване на делбата ?/ приетото от съда съответства на закона /чл.235, ал.3 ГПК/ и на практиката на ВКС по приложението на тази разпоредба от ГПК, а и касаторката не е посочила практика на ВКС, на която приетото от въззивния съд по тези въпроси да противоречи.
Осмият поставен въпрос /Когато собственик извърши подобрения върху реално обособена част от съсобствената вещ /жилищния етаж, който обитава ищецът Г. К./, която част се падне в негов дял при делбата, другият съсобственик обогатява ли се от повишената стойност, макар и към момента на извършване на подобренията стойността на цялата, все още неразделена вещ, да се е повишила?/ е фактически, а не правен и неговият отговор е недвусмислен: с подобряването на съсобствения имот неговата стойност се увеличава, съответно увеличава се стойността на дела на всеки от съсобствениците, поради което при делбата му съделителят, на когото този имот няма да бъде възложен, ще получи по-голяма сума за уравнение на дела си.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението в останалата му част, извън тази, касаеща присъдената сума за подобрения и съответно разноските за въззивното производство: Няма вероятност решението в тази част да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението в тази част не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 01.02.2022 г. по в. гр. д.№ 684 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 418 от 28.11.2022 г. в следните негови части:
- частта, с която е потвърдено решение № 21 от 01.04.2020 г. по гр. д.№ 1299 от 2018 г. на Районен съд - Пещера, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 260316 от 10.06.2021 г., в частта му за осъждане на Р. С. Б. да заплати на Г. С. К. сумата от 11 045 лв. /единадесет хиляди четиридесет и пет лева/, представляваща стойност на извършени в делбения имот подобрения,
- частта за присъдените разноски за въззивното производството /осъждане на Г. К. да заплати на Р. Б. сумата 100 лв. и осъждане на Р. Б. да заплати на Г. К. сумата 1 300 лв./.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката Р. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата й в размер на 220,90 лв. /двеста и двадесет лева и деветдесет стотинки/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 01.02.2022 г. по в. гр. д.№ 684 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 418 от 28.11.2022 г., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.