1

№ 50018

София, 22.03.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

При участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Б. П.

гражданско дело № 1849/2022 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

„Д. Строй“ О. е обжалвало въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 656 от 17.12.2021г., постановено по въззивно гражданско дело № 1461/2021г., с което е потвърдено решението на Районния съд П., гражданска колегия № 260061 от 07.04.2021г., постановено по гражданско дело 821/2019г., с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.109 ЗС.

Ответникът „Спортелит“ ЕАД е подал писмен отговор, в който изразява становище, че въззивното решение е допустимо, законосъобразно, обосновано и правилно.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК № 50502 от 29.11.2022г. само по искането за осъждане на ответника да осигури достъп до помещението в сградата, в което се намира общият водомер и водопровод и водомерен възел със санитарен кран чрез снабдяване на ищеца с ключ от помещението на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на изводите на съда в обжалваното решение с практиката на ВКС по правния въпрос: Следва ли всички етажни собственици да имат свободен достъп до помещението, в което се намира общият водомерен възел на сградата?

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

С въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение №260061 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело №821/2019г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС , предявен от ,,Д. Строй“ О. срещу ,,Спортелит“ ЕАД, за осъждане на ответника да прекрати своите неоснователни действия, пречещи на ищеца да упражни своето право на собственост върху апартаменти с идентификатори .......; .....;......; ...... и ......, намиращи се в сграда с идентификатор ...... по КККР на [населено място], като осигури достъп до помещението в сградата, в което се намира общият водомер и водопроводен възел със санитарен кран, чрез снабдяване на ищеца с ключ за помещението.

Въззивният съд е приел, че негаторният иск по чл.109 ал.1 от ЗС представлява иск на собственика и цели защита на нарушено право на собственост от всякакви неоснователни действия, които пречат на собственика да упражнява своето право в пълен обем. Това налага собственикът да установи кое е действието, което препятства упражняването на право му на собственост, като по отношение на сградите етажна собственост следва да се има предвид, че претенцията по чл.109 от ЗС може да се насочва срещу действия, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение, но когато част от имотите са собствени на други лица, то успешното провеждане на иск по чл.109 от ЗС не би могло да се осъществи. Според въззивния съд в конкретния случай не се търси защита от противоправно поведение спрямо обща част на сградата, тъй като избеното помещение не е обща част, а е собственост на ответника.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:

Настоящият състав на ВКС възприема разрешението, дадено в решение № 365 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 981/2010 г., на ВКС, I г. о., че общите части от сградата следва да бъдат достъпни за всички собственици на отделни етажи в сградата, независимо къде се намират по следните съображения:

Характеристиката и предназначението на общите части по чл. 38 ЗС е да обслужват индивидуалните обекти на всеки от етажните собственици. Всеки собственик на самостоятелен обект в сградата е длъжен да зачита правата на останалите етажни собственици и да не им пречи да ползват необезпокоявано общите части, без които етажната собственост не може да съществува. Общите части са принадлежност към отделните обекти в сградата с учредена етажна собственост по смисъла на чл.98 ЗС и неотменна част от собствеността върху отделния обект, правото на собственост върху който не може да се упражнява пълноценно, без ползването на общите части. Според разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби са общи на всички собственици. Тези инсталации /водопроводна, отоплителна и др./ може да преминават през индивидуалните обекти на собственост, но всеки етажен собственик има право на достъп до тази част от инсталацията, която служи за захранване на неговия обект, за отчитане на съответните измервателни уреди, при необходимост от ремонт и др. От императивната разпоредба на чл.38 ал.1 ЗС и същностната характеристика на общите части следва, че дори и когато някои от тях се намират в обект - индивидуална собственост на някой от етажните собственици, този етажен собственик е длъжен да осигурява достъп до общи части на останалите етажни собственици, когато това е необходимо за тяхното поддържане, ремонт и отчитане /ако се касае за измервателни уреди на общите инсталации/. Поради това предявен от собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост по чл. 37 ЗС, иск с правно основание чл. 109 ЗС за предоставяне на необходим достъп до общи инсталации на сградата е основателен, дори и когато тези общи инсталации се намират в обект - индивидуална собственост на етажния собственик - ответник по иска, включително и когато разположението на общите части в помещение индивидуална собственост е предвидено по проект. До надлежното преместване на общите части в друго помещение, етажният собственик, в чийто обект - индивидуална собственост се намират общи части, е длъжен да предоставя достъп на останалите етажни собственици до тези общи части. /срв. решение № 134 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 749/2020 г., на ВКС I г. о./

По основателността на касационната жалба.

По изложените съображения при отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение, с което е прието, че предявеният негаторен иск с петитум да бъде осигурен достъп от ответника до помещението, в което се намира общият водомер и водопроведен възел със спирателен кран е неоснователен, е незаконосъобразно, в противоречие с чл.38 ЗС – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.

Предявеният от „Д. Строй“ О. [населено място] негаторен иск има за предмет осъществяване на достъп до водопроводна инсталация – обща част по чл. 38 ЗС. Защитата, която се търси е именно за преустановяване на неправомерните действия на ответника, с които се отнема достъпът на ищеца до обща водопроводна инсталация, на която е монтиран спирателен кран. Същевременно поведението на ответника е неправомерно не само защото той заключва помещението си и по този начин препятства достъпът до общата водопроводна инсталация, а и защото злоупотребява с фактическото положение за разполагането на водомерния кран в негово помещение като спира питейната вода на цялата сграда, с което препятства ползването на индивидуалните обекти, собственост на ищеца. В отговора на исковата молба не се оспорва фактът, че захранването с питейна вода към собствените на ищеца обекти e спряно на 19.06.2019г., а по делото е изяснено, че водоподаването е възстановено в хода на настоящия процес, за което е издадена обезпечителна заповед по чл.391 ГПК, въз основа на определение на РС Поморие от 05.12.2019г. От заключението на вещото лице е установено, че сградата сектор „Ж“ в комплекс „Гардения П.“ [населено място], в която се намират собствените на ищеца апартаменти, се захранва с вода чрез водопроводно отклонение от площадковия водопровод и преминава през склад АП Ж 13 на прилежащо към апартамент Ж 13, собственост на „Спортелит“ ЕАД като непосредствено след влизане в помещението, на тръбата е монтиран спирателен кран и възвратна клапа. Ето защо искането на ищеца за предоставяне на ключ от помещение склад АП Ж 13 в сграда сектор „Ж“, за да може да контролира водоподаването в своите обекти, не надхвърля по съразмерност действията /спиране на водоподаването/, с които ищецът създава пречки за пълноценно упражняване на правото на собственост на ищеца – етажен собственик в сградата по отношение на притежаваните от него обекти. Ето защо искът следва да се уважи така, както е предявен.

При този изход на делото, поради частичното уважаване на исканията, предмет на негаторния иск, на ищеца „Д. Строй“ О. следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 1/3 от направените /държавна такса 80 лв. при предявяване на иска, възнаграждение за вещо лице 500лв. , адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция 450 лв., държавна такса 40 лв. за въззивното производство и държавни такси за касационното производство 70 лв. / - или общо 380 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаският окръжен съд, трети въззивен граждански състав № 656 от 17.12.2021г., постановено по въззивно гражданско дело № 1461/2021г. и потвърденото с него решение на Районния съд – П. № 260061 от 07.04.2021г., постановено по гражданско дело № 821/2019г. в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС , предявен от ,,Д. Строй“ О. срещу ,,Спортелит“ ЕАД, за осъждане на ответника да прекрати своите неоснователни действия, пречещи на ищеца да упражни своето право на собственост чрез осигуряване на достъп до склад АП Ж 13 и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС ,,Спортелит“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ,,Д. Строй“ О. ЕИК[ЕИК] да упражнява правото си на собственост като етажен собственик на апартаменти с идентификатори .....; ......; ......; ...... и ......., намиращи се в сграда с идентификатор ...... по КККР на [населено място] като осигури постоянен достъп до собственото си в помещение - склад АП Ж 13, принадлежащо към ап.13, в което преминава водопроводното отклонение от площадковия водопровод, захранващ сградата и на което е монтиран спирателен кран и възвратен клапан като предостави ключ от помещението.

ОСЪЖДА ,,Спортелит“ ЕАД да заплати на ,,Д. Строй“ О. сумата 380 лв./триста и осемдесет лева/ разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: