№ 50155

гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова

гражданско дело № 1007/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Д. С. М. и Б. Д. С., чрез пълномощника си адв. М. Е., са обжалвали въззивното решение на Разградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 146 от 28.10.2021 г. по въззивно гражданско дело № 252/2021 г., с което е потвърдено решението на Разградския районен съд, граждански състав № 41 от 08.07.2021 г. по гражданско дело № 1067/2020 г., с което са отхвърлени предявените от тях против М. И. Е., С. С. Е., С. Т., Н. Т. и А. Т. искове за приемане за установено, че Д. С. М. и Б. Д. С. са собственици на основание наследство и давностно владение – 3/4 ид. ч. за първия и 1/4 ид. ч. за втория, от поземлен имот с идентификатор № ...... по КККР на [населено място], с площ 1031 кв. м. ведно с построените в имота сгради. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради неправилна преценка на доказателствата по делото, в частност – на свидетелските показания, които не са ценени съобразно критериите на чл. 172 ГПК. Поддържа се, че приложение намира презумпцията на чл. 69 ЗС, която в случая не е оборена, поради което следва да се направи извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност.

В срока за отговор по чл.283 ГПК ответниците М. И. Е. и С. С. Е. поддържат, че касационната жалба е неоснователна. В...