Р Е Ш Е Н И Е

№50029

Гр.София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Д. П.

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3325 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.3269224/20.07.22 на С. Б. Й. и Н. С. Й. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.2422/17.07.17 по г. д.№.118/16 на РС Пловдив /потвърдено с окончателно решение №.260001/4.01.22 по г. д.№.2516/17 на ОС Пловдив/ - с което предявеният от тях иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 вр. с чл.59 ЗЗД /за признаване за установено, че ответникът им дължи сумата 5лв. (част от сума 1800лв.), с която се е обогатил неоснователно за тяхна сметка, преминавайки ежедневно през имот, от който притежават 1/2ид. ч./ е отхвърлен като неоснователен. Сочи се, че е налице ново писмено доказателство – Уведомление с изх.№.22Ю-П-870(3)/20.04.22 на Кмета на р-н Ю.- [община] – което е от съществено значение за делото и с което молителите не са могли да се снабдят своевременно. Моли се за отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски.

Ответната страна Е. Б. Г. оспорва молбата; претендира разноски.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по предявен от молителите по реда на чл.422 ГПК иск по чл.59 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за неоснователно обогатяване от ползване без основание от ответника на собствен на ищците в режим на СИО имот /с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с административен адрес [улица].4 и с площ 2186кв. м./ чрез преминаване през него с лек автомобил в периода 01.11.11-01.05.12. За да отхвърли така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че С.Й. и Н.Й. не са доказали да са собственици на имота. Въззивната инстанция е зачела силата на пресъдено нещо на постановено междувременно съдебно решение, с което правото им на собственост върху него е признато, но е достигнала до еднакъв краен извод за неоснователност на иска по чл. 59 ЗЗД-приемайки, че този ред за защита е изключен от съществуването на административно производство по чл.210 ЗУТ. Изложени са мотиви, че по делото не е спорно, че цялата площ на имот с идентификатор 56784.535.35 е предвидена с улична регулация от 2005г. за разширение на [улица], но предвиденото разширение не е изпълнено, в резултат от което и след изменението на кадастралната карта през 2009г. поземлен имот с идентификатор 56784.535.32 (където е сградата, в която ответниците притежават жилищен обект) е останал без достъп до обществен път и това е наложило преминаване през имота на ищците, за да се достигне до улицата. Същевременно на основание чл.190 ал.1 ЗУТ Общината може да прокара временен път за осигуряване достъп до имота, който няма достъп до общински път. Собствениците на имотите, които нямат достъп до общински път или улица, дължат обезщетение на собствениците на имота, през който се прокарва временен път по реда на чл.191 ЗУТ. Това обезщетение, обаче, следва да се определи по административен ред, уреден в чл.210 ЗУТ. Съществуването на такъв ред препятства претендирането на обезщетение от собствениците на имота, през който е изграден път за достъп до общински път от собственика на имота, който няма достъп до такъв път, по реда на чл.59 ЗЗД, защото съществува друг ред на защита по смисъла на чл.59 ал.2 ЗЗД – а именно-този по чл.210 ЗУТ.

Отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК /т. е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Молителите са изчерпали възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл.303 ГПК. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителите с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които са изчерпали, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от тях акт по реда на чл.303 и сл. ГПК.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Отмяната на влезли в сила решения по чл.303 ал.1 т.1 ГПК има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Това означава, че фактите трябва да са новооткрити - т. е. да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги посочи на съда поради обективна невъзможност да ги узнае или да ги удостовери; новите писмени доказателства са тези писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи.

Никое от горепосочените условия на чл.303 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице. Молителите представят като ново писмено доказателство уведомление с изх. №22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., издадено от Кмета на район Ю., [община], удостоверяващо, че в деловодството на район Ю. за времето от 01.01.2012г. до 20.04.2022г. не са установени подадени заявления от заинтересовани собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот - за достъп до поземлен имот с идентификатор 56784.535.32 или по отношение на поземлен имот с идентификатор 56784.535.35. В уведомлението е посочено и, че собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ. Удостовереният с уведомлението отрицателен факт, че в съответния период никой от заинтересованите собственици не е подавал заявление за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот, е съществувал към деня на приключване на устните състезания, но никоя от страните не го е твърдяла и съответно не е инициирала доказването му, тъй като е извън предмета на спора /а и не касае целия исковия период/. Този факт няма отношение към решаващия извод на въззивната инстанция, че е изключено субсидиарното приложение на иска по чл.59 ЗЗД, доколкото с последния разполага само този, който въобще не може да защити правото си с друг иск/по друг ред, а не този, който е разполагал с такава възможност, но не се е възползвал от нея. Уведомлението е новосъздаден документ, но обстоятелството, което цели да установи – че не е била задействана административната процедура по чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ - е съществувало от преди завеждане на делото и молителите са имали обективната възможност да направят необходимата справка и да се снабдят своевременно с тази информация. Същевременно онази част от уведомлението, съгласно която собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ, няма характер на писмено доказателство, а представлява становище на издателя на уведомлението (Кмета на р-н Ю., П.), което не обвързва съда, в чиято компетентност е тълкуването и прилагането на правните норми.

Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна следва да се присъдят 300лв. разноски

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.3269224/20.07.22 на С. Б. Й. и Н. С. Й. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.2422/17.07.17 по г. д.№.118/16 на РС Пловдив.

ОСЪЖДА С. Б. Й. и Н. С. Й. да платят на Е. Б. Г. 300лв. /триста лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: