О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50193

гр. София, 22.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 842 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. – трето лице помагач на страната на ответника срещу решение № 263373 от 25. 05. 2021 г. по гр. д. № 2071/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 239338 от 10. 10. 2019 г. по гр. д. № 58121/2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД, [населено място] е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на В. С. Р. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 4. 01. 2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16. 04. 2018 г. до 21. 05. 2018 г.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в случая е било налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото с оглед висящото производство по НАХД № 8663/2018 г. на СРС, НК, 16 състав, образувано по жалба на Г. Г. срещу наказателното постановление, с което са му наложени административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП във връзка с процесното ПТП. Сочи, че изводите на въззивния съд, че на ищцата са причинени неимуществени вреди вследствие ПТП на 4. 01. 2018 г., виновно причинено от касатора, не съответстват на събраните по делото доказателства, изградени са при допуснати нарушения на процесуалните правила и са необосновани. Излага доводи, че въззивният съд е нарушил нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено. С допълнение към касационната жалба касаторът представя решение № 20002809 от 11. 01. 2022 г. по НАХД № 8663/2018 г. на СРС, 16 състав, като прави искане това решение да бъде прието като доказателство по делото, както и да бъде изискано и приложено към делото посоченото нахд.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда следните въпроси: „1. Следва ли при наличието на висящо друго производство, в което ще се установи дали деликтното деяние е извършено, съдът да спре процеса по разглеждане на прекия иск на увреденото лице по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/чл. 432, ал. 1 КЗ/, до приключване на това преюдициално производство, по реда и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?; 2. Обвързан ли е на основание чл. 413, ал. 2, т. 1 НПК гражданският съд, който разглежда прекия иск на увреденото лице по чл. 432, ал. 1 КЗ, с решението на наказателния съд по наказателно-административен характер дело, провеждащо се по реда на ЗАНН, по което се оспорва извършването на деянието, въз основа на което се претендира обезщетение за вреди по така предявения пряк иск по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 3. Възниква ли правото на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ в полза на увреденото лице по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при неустановен деликт? 4. В хода на производството по прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, когато пред въззивния съд е направено оплакване за неправилни фактически и правни изводи, сторени от първоинстанционния такъв по отношение възникването и механизма на ПТП, следва ли въззивната инстанция да направи самостоятелен анализ на събраните от първата такава доказателства и да изведе собствени фактически и правни изводи досежно фактическата обстановка, от която се твърди да са произтекли процесните вреди, независимо от това, че въззивният съд в мотивите на своето съдебно решение е направил препратка към първоинстанционните такива по реда на чл. 272 ГПК?“. Касаторът поставя първите два въпроса по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По въпроса по т. 3 се позовава на разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 2 от 6. 06. 2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 121 от 18. 09. 2014 г. по т. д. № 2859/2013 г., І т. о., решение № 15 от 1. 06. 2012 г. по т. д. № 279/2011 г., І т. о. и решение № 106 от 11. 07. 2017 г. по т. д. № 60381/2016 г., І г. о., а по въпроса по т. 4 - на отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС, намерила израз в решение № 128 от 17. 01. 2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г., І г. о., решение № 292 от 17. 12. 2018 г. по гр. д. № 2250/2018 г., ІV г. о. и решение № 138 от 20. 12. 2018 г. по гр. д. № 4169/2017 г., ІІІ г. о. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.

Главните страни по делото – ищцата В. С. Р. и ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 4. 01. 2018 г. ищцата е пътувала в автобус № 79 и е пострадала при ПТП по вина на валидно застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“ водач, поради което отговорността на застрахователя – ответник следва да се ангажира за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, като е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. В тях, след подробно обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на автотехническа и медицинска експертиза, е прието, че на 4. 01. 2018 г., около 5, 10 ч. в [населено място], автобус „Мерцедес 0345Г“, управляван от Г. М. Г., се е движил по ул. М. Б., с посока ул. „554-та“ към ул. „526-та“ и в район № 7 се е осъществило ПТП в резултат от движение със скорост, несъобразена с релефа на пътя; направен е извод за наличие на виновно поведение на водача на автобуса, доколкото той не е съобразил скоростта си с наличието на изкуствена неравност на пътя и с поведението си е допуснал създаването на рискова ситуация, при която няколко пътника са пострадали; при ПТП ищцата е получила контузия в областта на гърба и кръста, както и придружаващи увреждания – световъртеж, увреждане на гръдните коренчета, увреждане на лумбосакралния плексус и счупване на десето ребро вдясно, установено три месеца след инцидента.

Във въззивното решение е даден отговор на оплакванията на третото лице помагач, като въззивният съд е изтъкнал, че по делото действително е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - на подпомагащата страна не са връчени преписи от доказателствата, приложени към исковата молба. Това нарушение е квалифицирано от съда като несъществено и неотразяващо се на правото на защита на Г., доколкото с оглед депозирания от него отговор в проведеното открито съдебно заседание същият е бил запознат с представените от ищцата писмени доказателства. По повод доводите на въззивника за наличието на обуславящо дело, въззивният съд е посочил, че решението по нахд няма характеристиките на присъда по смисъла на чл. 300 ГПК, поради което от него не може да се направи извод за вината на водача на автобуса, следователно производството по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ не следва да се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Въззивният съд е изложил съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че отразеният в протокола за ПТП механизъм на ПТП е неверен. Позовал се е на непротиворечивите свидетелски показания и заключението на автотехническата експертиза, според които автобусът се е движел с висока скорост и водачът не е съобразил скоростта си с наличието на изкуствена неравност на пътя, което поведение е довело до рискова ситуация, при която е пострадала ищцата. Въззивният съд е обсъдил подробно и показанията на разпитаните по делото свидетели, въз основа на които е споделил извода в първоинстанционното решение, че към момента на настъпване на ПТП ищцата е седяла на предпоследната седалка вляво, като при преминаване на автобуса с висока скорост през пътното препятствие е паднала.

В обжалваното решение, при съобразяване на характера на травмите на ищцата, възрастта й /50 години/, времетраенето на болковия синдром и негативните усещания на пострадалата по повод травматичните й увреждания, е прието, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на ищцата вследствие ПТП възлиза на 7000 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съобразно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим или нищожен, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с акта по същество на подадената касационна жалба. С оглед доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение и първите два въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Съгласно разясненията в мотивите към т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. Понятието „присъда“, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК, следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние. С оглед така възприетия в посоченото тълкувателно решение критерий, доколкото наказателното постановление или актът за неговата отмяна по нахд имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват, по силата на чл. 300 ГПК, гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради липсата на посочената обвързаност изходът на нахд с предмет законосъобразността на съставено наказателно постановление по отношение на застрахования делинквент не е от значение за правилното решаване на спора по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, съответно производството по такъв иск не следва да бъде спирано на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на нахд.

Въпрос № 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като включва твърдение за неустановен по делото деликт. Въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд, а се явява израз на несъгласието на касатора с изводите в обжалваното решение за доказано противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника водач /управляване на автобус на градския транспорт със скорост, несъобразена с наличието на изкуствена неравност на пътя/ в причинна връзка с настъпилите вреди на ищцата, съответно за осъществен от третото лице помагач деликт. В този смисъл въпросът представлява оспорване на правилността на въззивния акт. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/.

Въпросът по т. 4 от изложението на касатора се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните. По него е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които цитираните от касатора и служебно известните на състава – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В трайноустановената практика на ВКС /решение № 157 от 8. 11. 2011 г. по т. д. № 823/2010 г., ІІ т. о., решение № 344/21. 09. 2012 г. по гр. д. № 862/2011 г., ІV г. о., решение № 127 от 5. 04. 2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г., ІV г. о. и др./ е прието, че въззивният съд може да препрати към мотивите на първата инстанция, но само като приеме, че обжалваното решение подлежи на потвърждаване и след като мотивира, защо оплакванията в жалбата са неоснователни. Дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. В случая не може да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от тази задължителна и постоянна практика на ВКС по поставения значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, с оглед на което не е налице допълнителното основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във въззивния акт е посочено, че се препраща към мотивите на първоинстанционното решение в частта, в която е прието, че ищцата е пострадала при ПТП по вина на валидно застрахования при ответника водач, поради което ответникът застраховател следва да заплати обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, но съставът на СГС е изложил и собствени мотиви за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане и на основанието по чл. 432, ал. 1 КЗ, като се е произнесъл по доводите и възраженията на страните, включително на третото лице помагач след извършена преценка на фактическия и доказателствен материал по делото. Досежно реализираното ПТП и механизма на същото решаващият състав е обсъдил и анализирал протокола за ПТП, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на автотехническата експертиза, като е формирал собствени изводи за противоправно поведение на водача на автобуса на градски транспорт, намиращо се в причинна връзка с ПТП и причинените на ищцата – пътник в автобуса телесни увреждания, установени със заключението на медицинската експертиза. Несъгласието на касатора с изводите в съдебното решение представлява оплакване за неправилност на акта по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава наличие на предпоставки за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касационния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. В изложението си касаторът не обосновава съществуването на нито една от възможните проявни форми на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При аргументиране на тезата си за очевидна неправилност на обжалвания акт той се позовава на допуснати нарушения на процесуалните правила - невръчване на касатора на приложените към исковата молба доказателства, отказ на съда да му даде възможност да оспори писмени доказателства и да допусне въпроси към ищцата по реда на чл. 176 ГПК, както и да я задължи да представи превозен билет и на нарушение на нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с оглед присъждането на законната лихва от датата на ПТП- 4. 01. 2018 г. Касае се до доводи за съществуване на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с въззивното решение, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението от 4. 01. 2018 г. – датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане, ответникът е осъден да заплати на ищцата законната лихва върху цялото обезщетение /7000 лв./ за периода от 16. 04. 2018 г. до 21. 05. 2018 г.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.

Накрая, с оглед исканията на касатора за приемане като доказателство по делото на решението по НАХД № 8663/2018 г. на СРС и за изискване и прилагане на посоченото делото трябва да се изтъкне, че нови доказателства не се събират от касационната инстанция нито при произнасянето по допускането на касационния контрол по реда на чл. 288 ГПК, нито в производството по чл. 290 ГПК по разглеждане на касационната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263373 от 25. 05. 2021 г. по гр. д. № 2071/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.