О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50147

гр. София,21.03.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 679 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по реда на чл.288 ГПК въз основа на две касационни жалби против решение № 2/06.01.2022г. по т. д. № 1123/2021г. на Апелативен съд –София.

Касаторът - ответника по делото[Фирма 2] атакува въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решението от 22.07.2021г. по т. д.№ 2291/2019г. на Софийския градски съд е уважен предявеният на основание чл 79, ал.1 от ЗЗД от ищеца „Г. К. ЕООД срещу ответника „Л. М. ЕООД иск за заплащане на сумата от 31 537,01 лева, представляваща възнаграждение по чл. 5.2 от договор N° 533/28.10.2013 г. по проект с наименование „Повишаване на енергийната ефективност в „Л. М. ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“ и номер в ИСУН 2020 - В016КЕОР002-3.001-0050-С01, ведно със законната лихва от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Касаторът[Фирма 2] твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените разноски за трите инстанции.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК[Фирма 2] сочи следните правни въпроса, за които поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Може ли въззивният съд да се произнася по ненаведени във въззивната жалба доводи и основания за неправилност на първоинстанционното решение? Твърди се противоречие с: решение № 149/10.02.2019г. по гр. д. № 2779/2018г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 183/17.01.2020г. по гр. д. № 942/2019г. на 1-во г. о. на ВКС и решение № 253/15.02.2020г. по гр. д.№ 5011/2017г. на 4-то г. о. на ВКС.; 2/ Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, при проверката по чл.269 ГПК, в рамките на оплакванията, наведени от страната, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички доводи и възражения на страните и в частност - следва ли въззивният съд със собствени мотиви, извън наведените от жалбоподателя доводи, да се произнесе по правилността на обжалвания първоинстанционен акт?; Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе единствено по заявеното във въззивната жалба (досежно правилността на обжалваното решение) и произнасянето му само по направените от ответника възражения по депозирания по делото отговор на исковата молба, не съставлява ли съществен порок на постановения съдебен акт?; 3/ Какво е правното значение на печата (при липса на уредба на нормативно ниво) и представлява ли условие за достоверност или автентичност на извършени действия или може да се приеме, че подкрепя такива действия?; Каква е правната стойност на фирмения печат, поставен редом до подпис на лице без представителна власт на съответното дружество?; Би ли могло посоченото действие на третото за спора лице, да се приеме за конклудентно потвърждаване на представителната власт на посоченото лице?; Притежава ли печатът символично и рекламно значение, като поставянето му на документ отразява ли се на действителността на волеизявленията на лицата? 4/ В кои случаи е допустимо да бъдат прилагани принципите на възмездност в търговските отношения и принципа на стопанската справедливост?; Следва ли посочените принципи да намерят отражение в търговски взаимоотношения между страни, за които съдът приема, че е налице ясна договорна рамка, в която са посочени предпоставките, които биха могли да обосноват заплащане на определено възнаграждение? 5/ Не е ли противно на стопанската логика да бъде получено 50% от възнаграждение за недоказано участие и престиран резултат от интелектуален труд? 6/ Допустимо ли е при заявена искова претенция в пълен размер, базираща се на твърдения за пълно и точно изпълнение на договора, съдът да присъди 50% от предявения иск и да мотивира решението си на частично изпълнение на договор, при положение, че такава претенция и застъпена фактическа обстановка от страна на ищеца липсва?; Допустимо ли е постановеното съдебно решение в тази хипотеза?; 7/ При наличието на конкретно посочени електронни адреси за кореспонденция между страните по един договор, ще бъде ли действителна и ще обвързва ли страните по същия този договор онази кореспонденция между електронни адреса, различни от цитираните по-горе?; Ще обвързва ли посочената кореспонденция и в случаите, когато последната е била провеждане и между лица, които не са изрично посочени като лица за контакт по конкретния договор?; 8/ Допустимо ли е и правно издържана ли е постановка, в която лице на длъжност „счетоводител“, на който по длъжностна характеристика не са му вменени управленски функции, да подписва и съставя документи, пряко свързани с дейността по управление интересите на търговско дружество?; Доколко подобни действия следва да бъдат приети като обвързващи търговското дружество, при наличието на ясно противопоставяне от страна на съответното дружество след узнаване на посочения факт?; Задължителен елемент на противопоставянето ли е последваща дисциплинарна или друг вид отговорност за посоченото лице?; 9/ Попада ли в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.172 от ГПК, адвокат, който свидетелства за възложена в кръга на неговите компетенции работа?; 10/ При определяне процента на изпълнената според съда съответна част от възложеното, по кои критерии се определя този процент?; Под призмата на конкретния казус, следва ли съдът да се съобрази със съдържанието на изготвеното проектно предложение, да го съпостави с изготвени от трети за спора лица документи (енергиен одит), след което да прецени какъв е личния принос на консултанта при изпълнение на възложеното, респективно на тази база да определи дължимия според него процент от възнаграждението?; 11/ При издаване на два счетоводни документа за процесното вземане и при присъждане на възнаграждение в определен процент от общо претендираното (в случая 50 % от 63 074,02лв.) не следва ли съдът да постанови решението си като дължима сума 50% от всяка една от издадените фактури, а не произволно да посочи пълна дължимост по една от тях (не отчитайки факта, че основанията и на двете са различни, съгласно чл.6.1 и чл.6.2. от договора), без да излага мотиви в тази насока?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, предл. последно /очевидна неправилност/ ГПК.

Ответникът по жалбата на[Фирма 2] и ищец по делото –„Г. К. ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира направените за касационното производство разноски и прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК относно заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Касаторът - ищеца по делото Г. К. ЕООД атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението от 22.07.2021г. по т. д. № 2291/2019г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца „Г. К. ЕООД срещу ответника „Л. М. ЕООД иск за заплащане на сумата над 31 537,01 лева до пълно предявения размер от 63074,02 лева, представляваща възнаграждение по чл. 5.2 от договор N° 533/28.10.2013 г. по проект с наименование „Повишаване на енергийната ефективност в „Л. М. ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“ и номер в ИСУН 2020 - В016КЕОР002-3.001-0050-С01, ведно със законната лихва от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят – ищец счита, че постановеното съдебно решение в обжалваната от него част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира направените разноски в трите инстанции.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищецът сочи следните правни въпроса, за които поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Налице ли са предпоставки за частично уважаване на претенция за възнаграждение по договор за изработка, в случай на установени действия по изпълнение на договора в по-малък обем от уговорения /по причина за която изпълнителят не отговаря/, относим към дължимостта на друго възнаграждение по договора?; 2/ При наличието на конкретни уговорени предпоставки за дължимост на възнаграждение по договор за изработка, следва ли да се съобразят при крайните изводи на съда, наличието на възражения, относими към дължимостта на друго възнаграждение по договора?; 3/ При един и същ правопораждащ фактически състав наличието на който е установен в процеса, как следва да се уважи /пълно или частично/ предявената искова претенция, съобразно обема извършени действия от ищеца?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение от 11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016г. на 1-во т. о. на ВКС и решение № 186/30.10.2013г. по т. д. № 820/12г. на 2-ро т. о. на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадена са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Г. К. ЕООД с искова молба от 01.11.2019г., с която срещу „Л. М. ЕООД е предявен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 63 074,02 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по чл. 5.2 от договор за консултантски услуги от 28.10.2013г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По делото е представен договор за консултантски услуги от 28.10.2013 г., сключен между възложителя „Л. М. ООД и изпълнителя „Г. К. ЕООД. В документа е посочено, че договорът е подписан от името на възложителя от управителя О. М. А., а от името на изпълнителя - от управителя Т. Б.. В преамбюла на същия е посочено, че възложителят с цел развитие и разширяване на извършваните от него дейности желае да разкрие какви са възможностите и условията за кандидатстване за усвояването на средства по европейски и национални донорски програми, а изпълнителят е в състояние да подпомогне възложителя при намирането на възможности за кандидатстване на такива програми, както и подготовката на документите за кандидатстване по тези програми. С оглед това в чл.1 от договора изпълнителят се е задължил срещу заплащане на възнаграждение да извърши следните услуги: 1.1) мониторинг, периодичен преглед на европейски, национални и други донорски програми за финансиране в сферата на дейностите и интересите на възложителя; 1.2) предоставяне на възложителя по телефона или в офиса му на неограничен брой консултации и предложения за изработване на проекти за кандидатстване за финансиране на европейски, национални и други донорски програми; 1.3) изработване и редакция на проект с пълна документация за кандидатстване по европейски, национални и други донорски програми за финансиране, избрани от възложителя и отговарящи на профила му въз основа на професионалните упътвания и инструкции на изпълнителя; 1.4) администриране на изготвения проект, включващо подаване на подписаните от възложителя документи до финансираща институция, поддържане на връзка с финансиращата институция и системно следене на развитието на проекта до вземане на окончателното решение и оценка по проекта от финансиращата институция: 1.5) изготвяне на бизнес и финансови планове и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и реализирането на проектите по т. 1.4; 1.6) предлагане при необходимост на възложителя на консорциумни партньори с оглед подготвянето и реализирането на проектите по т. 1.4: 1.7) изготвяне при необходимост на изискуемите документи, за неограничен брой тръжни процедури, по реда на ПМС № 69/11.03.2013 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна помощ от структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС, съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007 - 2013“, финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм (ДВ. бр. 27/15.03.2013г.) за провеждане на процедура за определяне на изпълнител чрез избор с публична покана по договорите за възлагане по проектите на т. 1.4; и 1.8) при одобряването на проект/и за субсидия от финансиращата институция и получаването на финансиране изпълнителят поема задължението за обгрижване на одобрените проекти за периода на настоящия договор, по нататъшното контактуване с финансиращата институция и изготвянето от името на възложителя на изискваните по програмата доклади за мониторинг на одобрените проекти.

Според чл.3 в рамките на срока на договора изпълнителят следва да предложи на възложителя не по-малко от 8 възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за финансиране, които са подходящи за постигане на декларираните от възложителя цели в сферите му на интереси, а ако предложи по-малко от 8 възможности, възложителят има право на пропорционално обратно изплащане на авансовото възнаграждение от изпълнителя.

Съгласно чл.4 договорът се сключва за срок от 3 години, считано от датата на подписването му, като изпълнението от страна на изпълнителя започва след заплащане от възложителя на авансовото възнаграждение по чл. 5.1.

Според чл.5 за изпълнение на предмета на договора възложителят дължи на изпълнителя заплащането на авансово възнаграждение, както и възнаграждение за успех, както следва: 5.1) авансово възнаграждение в размер на 6 000 лева без ДДС, платимо в срок от 8 дни от датата на сключване на договора и издаване на фактура от изпълнителя за тази сума; 5.2) възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно уведомителното писмо сума за възложителя по спечелените за финансиране проекти, изготвени от изпълнителя, в следните размери: 5.2.1) при одобрена субсидия в размер от 0 лева до 70 000 лева - 6 % от одобрените суми, но не по - малко от 400 лева; 5.2.2) при одобрена субсидия в размер от 70 001 лева до 350 000 лева - 5,5 % от одобрените суми; 5.2.3) при одобрена субсидия в размер от 350 001 лева до 700 000 лева - 5 % от одобрените суми; 5.2.4) при одобрена субсидия в размер от 700 001 лева до 1 500 000 лева - 4 % от одобрените суми; 5.2.5) при одобрена субсидия в размер от 1 500 001 лева до 3 500 000 лева - 3 % от одобрените суми; 5.2.6) при одобрена субсидия в размер над 3 500 000 лева - 2 % от одобрените суми.

В чл. 6 от договора е предвидено, че възнаграждението за успех се заплаща на две равни части: 6.1) първата част се заплаща в срок от 8 дни от датата на одобряване на проекта за финансиране от финансиращата институция: и 6.2) втората част се заплаща в срок от 8 дни, считано от получаването на авансово плащане от възложителя по одобрения проект, а ако такова няма, то възнаграждението се дължи в срок до 6 месеца от датата на сключване на договора за безвъзмездно финансиране.

В договора са уредени подробно останалите права и задължения на страните. Специално е предвидено задължение на възложителя да изпраща на изпълнителя по факса или имейл всички свързани с проекта съобщения от финансиращата институция на програмата, както и изисканите му различни видове декларации в срок от 2 работни дни от получаването им /чл.10/.

За авансовото възнаграждение по договора в размер на 6 000 лева или 7 200 лева с ДДС е била издадена от ищеца фактура № 587/28.10.2013г., като плащането на същото е било извършено от ответника по банков път на 30.10.2013г., установено от приложено извлечение от банкова сметка.

Съдът е определил за безспорно и установено от представено удостоверение за изпълнение от 21.08.2015г., подписано за ищеца от Б. Г. И., а за ответника - от управителя Н. Н. А., че в изпълнение на този договор е било изготвено от ищеца проектно предложение по обявена за участие процедура за подбор на проектни предложения „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ с наименование на проекта „Подобряване на производствения капацитет и създаване на предпоставки за реализиране на износ в „Л. М. ООД“, стойност на проекта - 1 026 734.47 лева, размер на субсидията - 718 714,12 лева. От представената разпечатка от идентификация от системата ИСУН 2020 е установено, че проектното предложение е заведено с № ВС16КЕОР002-2.001-0874-С01, с дата на сключване на договора - 9.02.2016г. и дата на приключване - 16.02.2017г.

За този проект е била издадена и референция с изх. № 34/13.12.2016г., подписана от управителя на ответника, в която е посочено, че в рамките на договора от ищеца са били изпълнени следните дейности: 1) предварителни консултации; 2) подготовка на проектно предложение; 3) окомплектоване и подаване на всички необходими документи за кандидатстване по съответната процедура, допълване и откоригиране до окончателната оценка на проекта; 4) оказване на съдействие за подготовка на изисканите от договарящия орган документи за сключване на договора за БФП: 5) съдействие при изпълнение на проекта до приключването му - провеждане на процедури за избор на изпълнители, подготовка на междинни и финален отчет, консултации по изпълнението и отчитането.

С анекс № 1/3.02.2016г. към договора от 28.10.2013г. страните са се споразумели, че за този проект размерът на възнаграждението за успех се намалява на 3,5 % от одобрените суми по проекта. За същото в общ размер на 30 185.99 лава с ДДС са били издадени и 2 фактури от ищеца /№ 1667/3.02.2016г. и № 2032/11.11.2016г./. които са били заплатени от ответника по банков път на 10.02.2016г. и 18.11.2016г.

Представено е удостоверение за изпълнение от 30.09.2016г., подписано за ищеца от М. А. Б., а за ответника - от И. К. П., до чийто подпис е поставен и печат на ответното дружество. В документа е посочено, че възложителят заявява, че изпълнителят е изпълнил точно, качествено и в срок задълженията си по договора за консултантски услуги от 28.10.2013г. относно изготвянето и подаването на проектното предложение по обявената за участие процедура за подбор на проектни предложения: В016НРОР002-3.001 „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, с наименование на проекта - „Повишаване на енергийната ефективност в „Л. М. ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“, стойност на проекта - 1 863 264,60 лева, размер на субсидията - 1 314 043,22 лева. Посочено е, че възложителят заявява, че няма претенции към изпълнителя относно изготвеното проектно предложение, бюджета на проекта и всички съпътстващи допълнителни документи и ги приема без забележки.

От представена разпечатка от идентификация от информационната система ИСУН 2020 е констатирано, че проектът е регистриран с № В616ВРОР002-3.001-0050-С01, дата на сключване на договора - 20.11.2017г., дата на приключване - 23.10.2019г., статус на изпълнение на договора - приключен. Посочено е, че общата стойност на проекта е 1 863 264,60 лева, безвъзмездното финансиране - 1 314 043.22 лева. общо РИС - 1 272 202,91 лева, процент на съфинансиране от ЕС - 85 %.

С покана от 12.03.2018г. ищецът е поканил ответника да му заплати възнаграждение по чл. 6.1 от процесния договор в размер на 31 537.03 лева с ДДС в 7-дневен срок от получаване на поканата. Според представената пощенска разписка получаването на пратката е отказано на 15.03.2018г.

За претендираното процесно възнаграждение по договора ищецът е издал следните фактури: 1) фактура № 2457/7.03.2019г. за сумата 31 537,03 лева с ДДС - първа вноска, и 2) фактура № 2469/11.03.2019г. за сумата 31 537.03 лева с ДДС - втора вноска. Фактурите не са подписани за получател от името на ответника.

Представени са и формуляр за кандидатстване: 3 бр. извлечения от системата ИСУН 2020 с въпроси и отговори във връзка с приемането и оценяването на процесния проект; извадка от списък с резервни проектни предложения по процесната процедура, в която процесният проект на ответника е класиран под № 47; информация от Интернет страницата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност: образец от подписа на Т. Б. - управител на ищцовото дружество: трудов договор № 28/12.11.2012г. и допълнително споразумение от 4.04.2014г., сключени между ищеца и М. А. Б.: длъжностна характеристика от 7.04.2014г. на М. Б.: трудов договор № 37/8.02.2013г., сключен между ищеца и И. Д. Н.; длъжностна характеристика от 1.03.2013г. на И. Н.; разпечатки от електронни писма в периода 21.09.2016г. - 10.01.2017г.; статии, публикувани на 17.01.2018г. и 19.01.2018г. в Интернет сайта TargovishteBG.com; ГФО на ответното дружество към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г.; платежна разписка от 28.06.2018г.; пълномощно от 30.09.2020г.: справка - извлечение от ТР за „М.' ЕООД: справка от СРМ системата на ищеца, раздел „Изготвяне на проекти“ за „Л. М. ЕООД; договор № 007/2.06.2016г. за извършване на енергиен одит, сключен между „Л. М. ЕООД и „ЕЕС - Енергийно ефективни системи“ ЕООД; доклад за енергиен одит от 8.08.2016г.; платежни нареждания от 13.06.2016г., 16.09.2016г. и 23.02.2018г. за преводи от „Л. М. ЕООД към ЕЕС - Енергийно ефективни системи“ ЕООД по същия договор.

С писмо с изх. № 94-В-366/22.01.2021г. на Министерство на икономиката е изпратена на съда цялата преписка във връзка с подаденото от ответника проектно предложение, регистрирано в системата ИСУН 2020 с рег. № В616КЕОР002-3.001-0050/30.09.2016г. „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“.

В първоинстанционното производство е прието заключение от 30.03.2021г. на съдебнотехническа експертиза, извършена от вещото лице Т. Б.. Експертизата е установила при извършената на 9.03.2021г. проверка в компютърната система на ищеца, че в архивираната електронна кореспонденция на бившата служителка М. Б. се съдържат електронни писма от 21.09.2016г. и 27.09.2016г. Към първото от тях е бил приложен файл с наименование „ИСУН 2020 21.09.16.pdf, към второто е приложен файл с наименование „проект 27.09.2016.pdf, като информацията в двата файла представлява формуляр за кандидатстване с проектно предложение „Повишаване на енергийната ефективност в „Л. М. ЕООД чрез закупуване на ново оборудване. Към заключението са приложени разпечатки от електронните писма и приложенията към тях. Вещото лице е посочело, че на 6.03.2021г. е отправило запитване до електронен адрес [електронна поща] с молба да му бъдат предоставени копия от двата файла, но отговор не получил. От мета данните на двата файла се установявало, че са генерирани по различен начин, на различни компютърни системи, но повече информация не се съдържала в тях.

По делегация от РС - Варна е разпитана свидетелката М. Б.. Същата заявила, че е работила 4-5 години в ищцовото дружество до 2017г. на длъжностите „бизнес консултант“ и „тим - лидер“. Между ищеца и ответното дружество имало сключен договор за консултантски услуги, който бил прехвърлен на свидетелката, след като напуснал друг служител - Б. И., който първоначално отговарял за него. Свидетелката не била изготвяла проектното предложение за ответника по програмата „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия, като евентуално била изготвила декларация по този проект. По проекта бил изготвен енергиен одит от външна сертифицирана фирма. Свидетелката контактувала с много лица от ответното дружество по електронна поща чрез служебен имейл или телефон, но не си спомня имена, като не познава лицето И. К. П.. Свидетелката предполага, че тя е изготвила удостоверението от 30.09.2016г., като предполага, че то е подписано от името на ответника от И. К. като лице за контакт по проекта. Удостоверението се подписвало в деня, в който е подаден проекта, като се изпращало по имейл или куриер за подписване от клиента чрез лицето за контакт. Свидетелката не помни как е бил подаден процесният проект, но по принцип се подавал електронно с електронен подпис. В ищцовото дружество имало информационна система СРМ, в което се вписвали всички клиенти и извършената по тях работа.

П. С. градски съд са разпитани и свидетелите А. М. и Б. И.. Свидетелката М. заявил, че е адвокат с кантора в [населено място] и е консултирала ответника „Л. М. ЕООД от около 10 години по различни въпроси, вкл. и по процесния проект за повишаване на енергийната ефективност. Посещавала често офиса на дружеството, като от управителя разбрала през 2016г., че дружеството желае да кандидатства по този проект, тъй като имало много стари машини в цеха с ниска производителност. Свидетелката консултирала във връзка с изготвянето на част от необходимите приложения по проектното предложение - различни декларации и справки. Проектното предложение технически се подготвяло от лице с име И. и от управителката на фирмата. И. нанасял данните, но тъй като не знаел идеално български език се консултирал със свидетелката, която присъствала в офиса на фирмата при попълване на данните на компютър. Разработването на проекта започнало след изготвянето на енергиен одит от външна фирма, който бил основата на проектното предложение. След това се събрали оферти за закупуване на новите машини, а след това се изготвил формуляра за кандидатстване, който бил попълнен от И. и управителката - доколкото свидетелката знаела. Във формуляра се описвала дейността на дружеството, целите на проекта. Приложените към формуляра декларации също били попълнени от същите лица. Всички документи били на електронен носител и се подавали с електронен подпис, като свидетелката видяла принтирани съпътстващите документи. В края на лятото на 2016г. проектното предложение било подадено чрез информационната система ИСУН, като свидетелката не била видяла варианта на предложението в деня на подаването му. Свидетелката знаела, че единствената ползвана по този проект външна фирма била за извършването на енергийния одит, като не била виждала и чувала за друга фирма по проекта, вкл. за ищцовото дружество. Служителят И. К. бил счетоводител в ответното дружеството, като свидетелката обсъждала проекта с него след одобряването му. Той не фигурирал в проектното предложение - в него фигурирали само управителката и И. като лице за контакти, който основно се занимавал с проекта. Свидетелката не познавала лица с имена М. Б. и Б. И.. Няколко месеца след подаване на проектното предложение от управляващия орган по програмата били поставени допълнителни въпроси и указания - относно енергийния одит и за заверен отчет от НСИ. По тяхното изпълнение също се занимавал И.. Проектът не бил класиран сред одобрените проекти на първо класиране, но бил поставен в резервите, а след няколко месеца било отпуснато допълнително финансиране, проектът бил одобрен и бил подписан договор за финансиране. Във връзка с подписването трябвало да се извършат и допълнителни дейности - всички първоначално подадени приложения трябвало да се подадат отново в актуален вид с корекции на новите бланки, защото и нормативната уредба била междувременно променена. След подписване на договора започнало и неговото изпълнение. Във връзка с изпълнението и по решение на управителката в проекта бил включен и И. К., който подготвял финансовите отчети, а И. подготвял техническия отчет.

Свидетелят Б. И. заявил, че е работил в ищцовото дружество от 2012г. до м. 08.2016г. на длъжността консултант по изготвяне на европейски проекти, като бил работил по много проекти. Свидетелят знаел, че ответникът „Л. М. ЕООД бил един от клиентите на ищеца, но не помни дали той е консултирал това дружество - ищецът отправял стотици предложения към различни потенциални бенефициери, от които се е стигало до фактическа работа с малка част от тях. Свидетелят не бил виждал подписан договор между ищеца и ответника. Свидетелят имал служебна електронна поща, която включвала неговото име и домейна на фирмата. В ищцовото дружество имало информационна система СРМ, в която се описвал напредъкът по отделни клиенти. По програмата за енергийна ефективност свидетелят нямал нито един изготвен проект и нито един клиент, защото свидетелят напуснал ищцовото дружество преди стартиране на програмата за финансиране. По същата причина свидетелят не бил работил и по проекта на ответното дружество. Ищцовото дружество имало дъщерно дружество, което се занимавало с енергийни одити, чиито услуги се предлагали на всички клиенти. Свидетелят се срещал със служители на ответното дружество /И. К., С. П. и Й./, като нямал ясен спомен за тези срещи, но не се е стигнало до фаза „да, правим го“ до неговото напускане. Свидетелят бил работил и изготвял проекти и по програмата „Подобряване на производствения капацитет и създаване на предпоставки за реализиране на износ“, но не помни дали е изготвял проект и за ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка апелативният състав е достигнал до извода, че предявеният иск е частично основателен поради следното:

В процесния договор от 28.10.2013 г. е посочено, че е подписан от името на ищеца от Т. Б., а от името на ответника - от О. А., които лица към онзи момент са били вписани за управители на двете дружества. Съдът е възприел оспорването на ответника, че подписът не бил на управителя Т. Б. при положение, че такъв е положен, по същество е оспорване на представителната власт на лицето, което е подписало договора от името на ищеца. На основание т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК е приел, че на тази по същество висяща недействителност може да се позовава само мнимо представлявания или негов универсален правоприемник, т. е. в случая – ищецът. Ответникът не е легитимиран да прави подобно възражение, тъй като не от негово име е бил положен оспорваният подпис, а същевременно - той не оспорва представителната власт на лицето, подписало договора от негово име. Същевременно е приел, че по делото са налице категорични данни за неговото конклудентно потвърждаване съобразно чл.42, ал.2 ЗЗД предвид самото предявяване на настоящия иск и болшинството от представените от ищеца писмени доказателства, в които е налице позоваване на процесния договор във връзка с неговото изпълнение, вкл. данните, че ищецът е приемал плащания от ответника по процесния договор. Наред с горното, съдът е възприел и извършени плащания през 2016г. от ответника на ищеца за възнаграждения за реализирането на друг предходен проект по процесния договор - този с наименование на проекта „Подобряване на производствения капацитет и създаване на предпоставки за реализиране на износ в „Л. М. ООД“.

Апелативният състав е намерил за неоснователно и възражението за нищожност на клаузата на чл.5.2.4 от процесния договор, установяваща размера на претендираното възнаграждение за успех при одобрена субсидия в размер от 700 001 лева до 1 500 000 лева на 4 % от одобрените суми по проекта. Позовал се е на установената съдебна практика, че твърдяната нееквивалентност на престациите по принцип не противоречи на добрите нрави и не води до нищожност на договора. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Ако е налице значителна нееквивалентност сделката може да бъде унищожаема поради крайна нужда и явно неизгодни условия, но не и ако е сключена между търговци /чл.297 ТЗ/, какъвто е настоящия случай. Единствено ако се касае до такава нееквивалентност на престациите, при която насрещната престация е практически нулева, това може да доведе до нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.

Решаващият състав е посочил за основен спорен въпрос по делото дали и в каква степен ищецът е имал участие в процедурата по кандидатстване за процесното проектно предложение „Повишаване на енергийната ефективност в „Л. М. ЕООД чрез закупуване на ново оборудване.

След извършен анализ на процесния договор от 28.10.2013г. и въз основа на съдебната практика, че договор за консултантски услуги като процесния представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от интелектуален труд, съдът е заключил, че настоящият договор възлага на изпълнителя широк спектър консултантски услуги, осъществявани в продължителен период, но изрично не диференцира уговореното възнаграждение спрямо отделните дължими от изпълнителя престации, нито степенува тези престации по значимост. Възприел е отделни клаузи в него да сочат, че такова диференциране не е било чуждо на общата воля на страните при сключването му, като напр.: 1) в чл.3 -ако изпълнителят предложи по-малко от 8 възможности за изготвяне на проект, възложителят има право на пропорционално обратно изплащане на авансовото възнаграждение; 2) чл.14 -ако при повече от 2 подадени проекта за финансиране, нито един не е успешен, авансовото възнаграждение се възстановява изцяло; 3) чл.14.1 -ако при повече от 5 подадени проекта за финансиране, минимум 4 не са одобрени, се възстановява пропорционална част от авансовото възнаграждение; 4) чл.7 - възнаграждението за успех е дължимо и ако проектът е одобрен за финансиране, но поради пропуск на възложителя не се е стигнало до превеждането на пълни или частични суми по проекта. От тълкуването на тези клаузи в светлината на целия договор и след съобразяване критериите по чл.20 ЗЗД съдът е заключил, че задълженията на изпълнителя по изготвяне и администриране на дадено проектно предложение са с централно значение за реализиране на стопанската цел на процесния договор, а одобряването на проекта от финансиращата институция е въздигнато като условие за дължимост на възнаграждението за успех. Предвид, че стъпките до одобряване на проекта са много и се осъществяват в продължителен период - изработване на проектното предложение, подаването му, изпълнението на указанията на финансиращата институция, одобряването му и др., съдът е намерил, че в подобни хипотези противно на стопанската логика и справедливостта би била изпълнителят да няма право на никакво възнаграждение за успех, макар да е имал някакво участие в проекта. След като възложителят се е възползвал от предоставени от изпълнителя консултантски услуги, макар и не в пълния им обем, то дължи тяхното заплащане пропорционално на използваните услуги.

За да прецени дали и в какъв размер ищецът има право на претендираното възнаграждение за успех, съдът се е съобразил с безспорно установеното между страните, че след датата на подаване на процесното проектно предложение във финансиращата институция /30.09.2016г./ ищецът не е извършвал никакви последващи действия по администриране на проекта. Не е спорно, че такива действия през 2017г. е извършил ответникът във връзка с изпълнението на последващи указания от управляващия орган по програмата, както и във връзка с последващи изменения в нормативната уредба, наложили подаването на допълнителни документи, а впоследствие се е стигнало и до сключване на договор за финансиране от 20.11.2017г., по което ответникът е получил заявеното финансиране и проектът е бил успешно приключен на 23.10.2019г. Не е спорно и, че такива последващи действия ищецът не е извършил както поради неуведомяване от ответника за получени указания от финансиращата институция, така и поради междувременно прекратеното действие на процесния консултантски договор от 28.10.2013г. поради изтичане на срока му на 28.10.2016г.

Определил е за спорно от фактическа страна единствено дали самото проектно предложение е било изработено от ищеца. Посочил е, че за доказване на твърденията си ищецът е представил удостоверение за изпълнение от 30.09.2016г., в което е посочено, че ищецът е изпълнил точно, качествено и в срок задълженията си по договора за консултантски услуги от 28.10.2013г. относно изготвяне и подаване на процесното проектно предложение, като възложителят няма претенции към изпълнителя относно изготвеното проектно предложение, бюджета на проекта и всички съпътстващи допълнителни документи и ги приема без забележки. Удостоверението е подписано за ищеца от М. А. Б., а за ответника - от И. К. П., до чийто подпис е поставен и печат на ответното дружество. Ответникът е оспорил верността на удостоверените в този документ факти, като е заявил, че подписалото от негово име лице е без представителна власт и изявленията му не го обвързват. Съдът е намерил за безспорно, че лицето И. К. не е бил управител на ответното дружество - такъв към 30.09.2016г., а и понастоящем, е Н. А.. Безспорно е, че това лице към онзи момент, а и понастоящем, е служител в ответното дружество на отговорна длъжност - счетоводител /според показанията на свидетелката на ответника А. М./. Съдът е констатирал, че според представените и публикувани в ТР годишни финансови отчети на дружеството към 31.12.2015г., 31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г., 31.12.2019г и 31.12.2020г. лицето И. К. е посочен и като съставител на финансовите отчети, както и като лицето, подало същите за обявяване в ТР, упълномощено от управителя А. с изрично пълномощно. Същият е посочен и като ръководител на процесния проект в статии за представянето му, публикувани на 17.01.2018г. и 19.01.2018г. в Интернет сайта TargovishteBG.com. Същевременно, в процесното удостоверение до подписа на И. К. е положен печат на ответното дружество, предназначението на който е именно да удостовери, че документът изхожда от дружеството, т е. от оторизирано лице. Ответникът не е оспорил автентичността на този печат - не е твърдял, че той е фалшив. Поради горевъзприетото е заключил, че този печат конклудентно потвърждава представителната власт на лицето. Предвид, че това удостоверение представлява частен удостоверителен документ без материална доказателствена сила, съдът след самостоятелен анализ, че то изхожда и от трето лице по спора, че това лице е заинтересовано в полза на ответника, че ответникът не е оспорил автентичността на печата, че третото лице очевидно е имало участие в процесния проект /видно от приложените статии/, е приел този документ за убедително доказателство за верността на удостовереното. Същевременно е възприел допълнително ангажираните от ищеца доказателства да са в косвена подкрепа на фактите по удостоверението - че проектното предложение преди подаването му на 30.09.2016г. е било изготвено от ищеца. Констатирал е, че съдържанието на проектното предложение е установено от изисканата от Министерство на икономиката административна преписка по кандидатстване и то съответства почти изцяло на проекта, приложен към електронната кореспонденция от 21.09.2016г. и 27.09.2016г., изпратена от служителя на ищеца към онзи момент М. Б. до И. К., което е установено от неоспореното заключение на СТЕ. Съдът е отчел, че единствените данни, отричащи напълно верността на факта на изготвяне на проекта от ищеца, се съдържат в показанията на свидетелката на ответника А. М.. Доколкото същата заявява, че е адвокат, намиращ се във възмездни трайни договорни отношения с ответника, съдът я е намерил за заинтересовано в негова полза лице, поради което нейните показания не са в състояние да разколебаят доказателствената стойност на удостоверението от 30.09.2016г. Поради изложеното въззивният съд е приел за доказано, че подаденото на 30.09.2016г. проектно предложение е било изготвено от ищеца в изпълнение на процесния договор от 28.10.2013г.

Същевременно съдът е достигнал до извода, че ищецът има право на част от дължимото възнаграждение за успех в размер съответстващ на обема на свършената от него работа по проекта. В мотивната си част е изложил, че поради прекратяване на действието на този договор след изтичане на срока му на 28.10.2013г. ищецът не е дължал изпълнение на други задължения по чл.1 относно този проект, а възложителят се е възползвал от изработеното от ищеца проектно предложение, тъй като именно то е било одобрено впоследствие от финансиращата институция, макар и след изпълнението на допълнителни указания, които обаче не са засегнали съдържанието на самото проектно предложение. Намерил е, че свършената от ищеца работа по проекта следва да се оцени на 50 % от общата работа по проекта, като се има предвид и обема извършени действия след подаването на проектното предложение. При това положение е определил, че ищецът има право на 50 % от дължимото възнаграждение за успех по чл. 5.2.4 от процесния договор или 31 537,01 лева - колкото е начислената първа вноска по фактура № 2457/7.03.2019г.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

По изложението към жалбата на касатора – ответник по исковете:

На първо място, не е налице твърдяната евентуална недопустимост по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК на обжалваното решение, тъй като въззивният съд не е излязъл извън рамките на сезирането си с исковата молба, а е приел, че искът е основателен само за част от претендираната сума, доколкото се доказва частично, а не пълно изпълнение на уговорените консултантски услуги, за които би се дължало възнаграждение за успех в пълния му договорен размер. Ето защо, поставеният в тази насока въпрос № 6 не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване.

Първи и втори въпрос от изложението не могат да предпоставят допускане на касационния контрол, тъй като, противно на твърдението на жалбоподателя, въззивният съд не е излязъл извън рамките на сезирането си с въззивната жалба и с отговора на същата, поради което не е налице наведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което изключва и проявлението на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а относно селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не се представени доказателства. Следва да се има предвид, че въззивната инстанция е такава по съществото на спора, като при даване на отговор на оплакванията на страните, тя не само може, но е длъжна да формира собствени фактически и правни изводи.

Независимо, че решаващият състав се е произнесъл по въпроси № 3, 8 и 9, те не могат сами по себе си да обусловят промяна на изхода на спора, тъй като апелативният съд е достигнал до извода за изготвяне на предложението по втория проект не само въз основа на сочените в тези въпроси обстоятелства, но и на база на констатацията, че съдържанието на проектното предложение, установено от изисканата от Министерство на икономиката административна преписка по кандидатстване, съответства почти изцяло на проекта, приложен към електронната кореспонденция от 21.09.2016г. и 27.09.2016г., изпратена от служителя на ищеца към онзи момент М. Б. до счетоводителя на ответника И. К., установено от неоспореното заключение на СТЕ. Ето защо, спрямо посочените въпроси не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

Отговорът на четвърти въпрос също не може да доведе до промяна на изхода на делото, тъй като независимо, че съдът се е позовал на посочените принципи в акта си, възмездният характер на договора за консултантски услуги е изведен от квалифицирането му от решаващия състав като договор за изработка.

Пети въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемане на съдържащото се в него твърдение на касатора, че участие на ищеца в проекта не е доказано, в разрез с мотивите на обжалвания акт. Седми въпрос също не осъществява общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото по него няма произнасяне във въззивното решение.

Отговорът на десети въпрос изисква извършване на преценка относно правилността на фактическите и правните изводи на съда, която може да се направи само при вече допуснат касационен контрол, но същата не е предмет на настоящата селективна фаза на касационното производство.

Спрямо последния въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото той е напълно неотносим към предмета на делото - в него не е отчетено, че издаването на двете фактури е във връзка с дължимостта на възнаграждението за успех на две равни вноски, поради което основанията на вземанията по двете фактури не са различни, така както се сочи във въпроса.

Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК не следва да бъдат разглеждани - Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По изложението към жалбата на касатора – ищец:

Първите два въпроса не са обуславящи за изхода на спора и следователно спрямо тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото, противно на съдържащото се във въпросите твърдение, въззивният съд не е приел, че действията по изпълнение на консултантските услуги са относими към дължимостта на друго възнаграждение по договора.

Третият въпрос също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е общо формулиран, без да е отчетен, а от там и относим към конкретния предмет на спора.

Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 не следа да бъде обсъждана - Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Предвид изхода на спора, на касаторите не следва да бъдат присъдени разноски за заплатената от тях държавна такса по жалбите им в размер на 30 лева.

За касационното производство, в което обжалваемият интерес на всеки от касаторите е в размер на Ѕ от размера на претенцията по исковата молба, ответникът по исковете е заплатил за процесуално представителство пред ВКС адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева с ДДС, съгласно фактура и платежно нареждане за банков превод, а ищецът – 1328,50 с ДДС за изготвяне на отговор на насрещната касационна жалба, за което е представен договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за банков превод. Ищецът – касатор е представил отделен договор за правна защита и съдействие за изготвяне на касационната му жалба при договорено възнаграждение от 1328,50 лева с ДДС, платимо по банков път, за което е издадена фактура, но същата, доколкото не е платежен документ, не удостоверява извършването на тези разноски.

С оглед недопускане на решението до касация по жалбата на ответника по исковете и непредставянето от него на отговор на касационната жалба на насрещната страна, на същия не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Предвид изхода на делото по жалбата на ищеца, разноски на същия за договореното адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата му не се дължат, като не се и доказва такива реално да са направени. На ищеца следва да бъдат присъдени единствено разноски за заплатеното от него в размер на 1328,50 лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на жалбата на ответника по исковете.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/06.01.2022г. по т. д. № 1123/2021г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА[Фирма 2], ЕИК[ЕИК], да заплати на „Г. К. ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 1328,50 лева с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.