О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50175
София, 22.03.2023 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 2414 по описа за 2022г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, както следва: 1/Касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез юрисконсулт И. С. срещу въззивното решение №1152/09.11.2021г. на Апелативен съд – София по в. г.д.№1540/2021г. в частите, с които е потвърдено решение №262114/31.12.2020г. по г. д.№16914/2017г. на Софийски градски съд в частите, с които КПКОНПИ е осъдена да заплати на В. М. К. сумата от 15 000лв., на Р. В. К. и на К. В. К. сумите от по 10 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дейността на КПКОНПИ, както и в частта за разноските.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, а в условие на евентуалност неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необосновано.
Насрещните страни В. М. К., Р. В. К. и К. В. К., редовно призовани, не са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразяват становище по жалбата.
2/ Касационна жалба от В. М. К., Р. В. К. и К. В. К., чрез адвокат П. К., срещу въззивното решение №1152/09.11.2021г. на Апелативен съд – София по в. г.д.№1540/2021г. в частите, с които: е отменено решение №262114/31.12.2020г. по г. д.№16914/2017г. на Софийски градски съд в частите, с които КПКОНПИ е осъдена да заплати на В. М. К. разликата над 15 000лв. до 25 000лв., на Р. В. К. и на К. В. К. разликата над 10 000лв. до 15 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от КПКОНПИ и вместо него е постановено друго, с което исковете са отхвърлени като неоснователни; както и в частта, с която е потвърдено решение №262114/31.12.2020г. по г. д.№16914/2017г. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени предявените от В. М. К., Р. В. К. и К. В. К. срещу КПКОНПИ искове за заплащане на обезщетение за причинени от комисията неимуществени вреди за разликата над 25 000лв. до претендираните 80 000лв. от В. М. К. и за разликата от по над 15 000лв. до претендираните 50 000лв. за Р. В. К. и К. В. К..
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила при извършената преценка на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон.
Насрещната страна КПКОНПИ, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Софийски градски съд е постановил друго, с което е осъдил Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да заплати на В. М. К. сумата от 15 000лв., на Р. В. К. и на К. В. К. сумите от по 10 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дейността на КПКОНПИ, като е отхвърлил исковете, както следва: за разликата над 15 000лв. до претендираните 80 000лв. от В. М. К. и за разликата от по над 10 000лв. до претендираните по 50 000лв. за Р. В. К. и К. В. К..
За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че производството против ищците за отнемане на имущество в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД /отм/ започнало с решение на КУИППД от 19.12.2007г. Проверката била инициирана след постъпило в комисията уведомление за влязла в сила присъда против В. К. за извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 22.04.2003г., в землището на [населено място], Р. област държал един брой пушка „ИЖ-18“ и боеприпаси. С решение на основание ЗОПДИППД комисията внесла мотивирано предложение за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу В. М. К., Р. А. К., Л. В. Д., К. В. К. и Р. В. К.. С определение от 30.04.2008г. по ч. г.д.№С-32/2008г. на Софийски градски съд, по реда на чл.390 от ГПК, било допуснато поисканото от КУИППД обезпечение, чрез налагане на възбрани и запори върху цялото имущество на бъдещите ответници. Съдът констатирал, че исковото производство за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1 010 644,44лв. било образувано на 05.06.2008г. В хода на същото били допуснати нови обезпечителни мерки и били проведени шест съдебни заседания. Делото било прекратено поради отказ от иска, на основание чл.233 от ГПК. Определението за прекратяването му влязло в законна сила на 30.11.2015г. На 30.12.2015г. съдът постановил вдигане на наложените обезпечителни мерки.
Въззивният съд установил още, че на интернет страницата на КУИППД било публикувано съобщение за образуваното гражданско дело против В. К. на 19.01.2009г, а в ДВ съобщението за исковото производство било публикувано в бр.7/2012г. В същото било посочено, че искът за отнемане на имущество е предявен срещу всички ищци в производството. Съдът приел за установено, че през 2011г. на Р. К. била поставена диагноза – новооткрита бъбречна недостатъчност и хипертонична болест и същата била с намалена работоспособност. Констатирал, че между страните не е спорно обстоятелството, че Р. К. е починала на 07.11.2013г., а В. К. е работил като представител на дружество пред митнически и данъчни органи.
Въззивният съд кредитирал приетата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, от заключението по която приел за установено, че към датата на изготвянето при ищеца К. К. са наблюдавани остатъчни следи от преживени силно негативни емоции, свързани с наложените му обезпечителни мерки и воденото съдебно производство от КОНПИ в периода 2008г. - 2015г. Според вещото лице младата възраст, на която бил ищецът К. в началото на тези преживявания /на двадесет години, студент, току-що започнал работа/, голямата продължителност на процеса и смъртта на майка му по време на същия, са оказали негативно влияние върху качеството му на живот, но не са довели до психопатологични отклонения.
По отношение на ищцата Р. К. съдът приел за установен преживян стрес от нежеланите ограничения по време на съдебно производство от КОНПИ в периода 2008г. - 2015г., както и силното влияние на факта на смъртта на нейната майка. Според заключението, благотворно влияние върху преживения стрес и негативни емоции при К. оказало раждането на собственото дете и нужните за отглеждането му грижи, които спомогнали за преодоляване на негативните последици от преживяното. Към датата на изготвяне на заключението, при ищцата не са констатирани психопатологични отклонения. Съдът посочил, че според обясненията на вещото лице, факторът, който оказал силно негативно отражение върху К. и Р. К. бил запора наложен върху средствата им, както и факта на смъртта на майка им, свързвана с този процес.
От заключението по комплексната съдебно-медицинска и психологическа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, съдът установил, че към датата на изготвянето му у ищеца В. К. не била наблюдавана психотична симптоматика. По установените анамнестични данни водения спрямо него процес му донесъл силни негативни чувства и съществена промяна в качеството му на живот. Констатирано било повишено напрежение свързано с преживяното през процесния период и следи от силен стрес, породен от наложените обезпечителни мерки. Вещите лица установили заболявания на ищеца – коксартроза, гонартроза, шийна и лумбална остеохондроза, дискова болест на ниво Л5-Ес1, двустранен неврит на слухови нерви, но не установили влошаване на състоянието му вследствие на производството. Констатирали, че с оглед неговата възраст, не се очаква значително спонтанно подобряване на психическото му състояние в бъдеще.
Въззивният съд кредитирал и показанията на разпитаните по делото свидетели Е. М., Г. Г. и Е. Г., при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената им връзка с ищците. От същите съдът приел за установено, че в периода след 2008г. Р. К. се променила – затворила се в себе си и се отчуждила от приятелите си. Ищецът К. бил на двадесет години, когато разбрал за запора, опитвайки се да изтегли първата си заплата от първата започната през живота му работа. Приел, че той не получавал възнаграждение в продължение на три месеца, бил в шок, било го срам от образуваното производство и му се наложило да взема заеми, за да се издържа. Отношенията с приятелката му се влошили и накрая се стигнало до раздялата им. Съдът установил, че преди производството В. К. бил ведър и усмихнат човек, който продължавал да работи. След образуване на производството той помръкнал, споделял че се чувства тормозен, заради запорирането на цялото му имущество. Спрял да ходи на работа, затворил се в себе си и отишъл да живее на село. Според свидетеля Г., въпреки че делото приключило, състоянието на ищеца В. К. не се подобрило.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приел, че е осъществен състава на чл.2а от ЗОДОВ, тъй като против ищците било образувано и висящо производство по ЗОПДИППД /отм/ в продължение на седем години, приключило с отказ от предявените искове. Изложил, че отказът от иск и прекратяването на производството за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност против ищците установяват начална липса на основание за образуването му, което обосновава извод, че всички предприети срещу тях действия в неговите рамки са незаконни. Намерил за неоснователно въведеното в жалбата възражение за липса на незаконосъобразни действия на комисията, които да обосноват нейната отговорност. В тази връзка посочил, че производството срещу ищците било образувано по реда на ЗОДПИППД /отм/, според който директорът на съответната Териториална дирекция на комисията, при уведомяването му за образувано производство за престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОДПИППД /отм/, не е задължен да предприеме действия по обезпечаване на вземането на държавата за отнемане на имущество. Същият дължи преценка дали са налице предпоставките на чл. 3 ЗОДПИППД /отм/, а именно: дали проверяваното лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. Посочил, че в случая преценката за наличие на предпоставките за започване на проверка против ищците, съответно за внасяне на искане за обезпечаване на бъдещ иск и предявяването на такъв иск срещу тях, явно не отговаря на изискванията на закона. С оглед на изложеното съдът направил извод, че са налице основания за ангажиране отговорността на КПКОНПИ за причинените на ищците вреди от незаконосъобразните действия, бездействия и актове на служители на ответната комисия, при изпълнение на техните служебни задължения. Посочил, че за всички претърпени вреди от незаконното производство по ЗОПДИППД /отм/ - в това число и неимуществените, ищците имат право на обезщетение от държавата, чрез нейния субституент - КПКОНПИ, съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Съдът приел, че е налице пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и претърпените от ищците вреди.
За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът посочил, че наред с обичайните критерии за определяне на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съобразява и особеностите на производството за отнемане на имущество в полза на държавата, в което за разлика от наказателното, не действа презумпцията за невиновност и ответниците по иска носят доказателствена тежест да установят законосъобразен източник на своите доходи за период /по ЗОПДИППД /отм/ от 25 години. Съдът отчел и обстоятелството, че воденото от КПКОНПИ производство по реда на ЗОПДИППД /отм/ засяга чувствително правото на собственост на проверяваните лица, тъй като наложените обезпечителни мерки са ограничили не само правото на разпореждане с имуществото им, но и правото на разпореждане със сумите по запорираните им банкови сметки, нужни за задоволяване на ежедневните им нужди, което представлява сериозна намеса в качеството им на живот. Посочил, че по този начин са засегнати начина на живот, ежедневието и бита на потърпевшите лица, у които са породени несигурност и страх от загуба на имущество.
Въззивният съд отчел възрастта на ищците към датата на образуване на производството – В. К. на 52г., Р. К. на 28 години и К. К. на 20г.; неговата продължителност – повече от 7 години, считано от искането за налагане на обезпечителни мерки; проведените 6 открити съдебни заседания, както и претърпените от ищците неимуществествени вреди – шок, стрес, срам, усещане за тормоз и изолация. Съдът приел, че изживеният от В. К. стрес имал отражение и понастоящем, без изгледи за спонтанното му подобряване. Отчел и разгласяването на предявания иск, както и публикуването в ДВ на съобщение за воденото производство против тримата ищци.
Съдът взел предвид и обстоятелството, че по делото не е установено здравословните проблеми на В. К. да са в причинна връзка с воденото производство по ЗОПДИППД/отм/, тъй като вещите лица не установили такава със заболяванията, при които стресът може да е обострящ фактор /хипертония/, нито влошаване на здравословното му състояние. Посочил, че не е установена и причинна връзка между смъртта на Р. К. и воденото производство по ЗОПДИППД /отм./, тъй като времевото съвпадане на двете само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за такава. Приел, че част от неимуществени вреди на Р. и К. К. са резултат именно от смъртта на тяхната майка, което обстоятелство е установено и от вещото лице по изслушаната съдебно-психологична експертиза.
С оглед на изложеното съдът направил извод, че предявените искове са основателни до следните размери: от 15 000лв за В. К. и от по 10 000лв. за Р. К. и К. К.. Приел, че с така определените обезщетения, причинените на ищците вреди се репарират в относително пълен и справедлив размер. Претенциите над посочените размери намерил за неоснователни.
Съдът намира за неоснователно въведеното от касатора КПКОНПИ оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено извън предметните предели на ЗОДОВ.
В конкретния случай, производството срещу ищците по реда на ЗОПДИППД /отм./ е започнало на 19.12.2007г. и приключило на 30.12.2015г. Към датата на образуването му, действаща е била редакцията чл.32 от ЗОПДИППД /отм./, а към датата на приключване на производството в сила е била разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ (ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм., бр. 7 от 2018 г.). И двата законови текста предвиждат, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по ЗОПДИППД /отм./ и по ЗОПДНПИ, по реда на ЗОДОВ, поради което комисията е надлежно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Касаторът КПКОНПИ обосновава допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1/ По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2а от ЗОДОВ, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД? 2/Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на комисията и нейните органи и причинените вреди, или тя може само да се презюмира? 3/Обвързано ли е понятието справедливост с преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението? 4/ Качеството на лицето, срещу което е водено производството по ЗОПДИИПД /отм./, т. е. дали лицето е ответник в производството в качеството на „проверявано лице“ или в качеството на „свързано лице“ /по смисъла на пар.1, т.9 от ДР на закона/ от значение ли е за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди? Искането е обосновано в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значение на въпросите за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Всички въпроси са свързани с начина, по който се определя размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.2а от ЗОДОВ и кои са обстоятелствата и критериите, които съдът следва да вземе предвид при определянето му, както и за необходимостта при уважаване на исковете да е налице причинна връзка между незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) и претърпените от пострадалите вреди.
По тях е налице формирана и установена трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава – т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, ППВС № 4/23.12.1968 г. и постановените въз основа на тях съдебни актове, част от които решения по г. д.№4316/2019г. на ІІІ г. о. и по г. д.№1642/2016г. на ІІІ г. о. Според дадените в същите разяснения, определяне на размера на обезщетението по чл. 2а от ЗОДОВ, следва да се съобразят релевантните за всяко увреждане конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.). Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяването му в медиите, как същото се е отразило на начина на живот на проверяваното лице, с оглед на личността му – има ли влошаване на здравословното му състояние (физическо и психическо), в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, цялостното отражение на предприетите процесуални действия срещу него върху живота му – възраст, обществено и социално положение, семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Следва да бъдат отчетени и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на самото производство по ЗОПДИППД (отм.), ЗОПДНПИ/отм./, ЗПКОНПИ, в хода на което проверяваните лица носят тежестта да установят всички обстоятелства, от които черпят права. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.
В конкретния случай въззивният съд е разрешил поставените от страната въпроси в съответствие с константната практика на ВКС. В решението съдът е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими, а именно: възрастта на пострадалите при започване на производството срещу тях; продължителността на същото, проведените съдебни заседания, разгласяването му; наложените в хода на същото обезпечителни мерки засегнали цялото имущество на проверяваните лица, довело до траен стрес, тревога и страх от загуба на цялото им имущество продължил до края на производството; наложеното им ограничение за ползването му в определен период от време, дало отражение на качеството им на живот и задоволяване на ежедневните им потребности; характера и интензитета на причиненото им увреждане – претърпените емоционални, психически страдания и дискомфорт, които са в рамките на обичайните; факта, че за целия период на производството всеки един от ищците е чувствал притеснение, страх, психическо напрежение, затваряне в себе си, накърняване на доброто име; промяната в социалния живот и работата на ищеца В. К.. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел и липсата на влошаване на здравословното състояние на ищците.
С оглед на изложеното, съдът намира, че определеният от въззивната инстанция размер на присъдените на всеки един от ищците обезщетения е основан на цялостната преценка на всички правно-релевантни обстоятелства, приети за установени по делото, при приложение на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 2а от ЗОДОВ, в съответствие с формираната съдебна практика. Същата е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения.
Касаторите В. М. К., Р. В. К. и К. В. К. обосновават допускане на касационното обжалване по следните въпроси, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1/Следвало ли е съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органи по ЗОПДИППД /отм./ и приложението на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД да разгледа и анализира следните факти и обстоятелства: - предмета, продължителността и интензитета на проведеното производство по ЗОПДИППД /отм./; - разгласяването на проведеното производство по ЗОПДИППД /отм./; - начина, по който проведеното производство по ЗОПДИППД /отм./ се е отразило на честта, доброто име на проверяваното лице в обществото, физическото и психичното му здраве, взаимоотношенията в семейството, професионалната му реализация, както и неговите деца? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №166/18.10.2016г. по г. д.№1642/2016г. на III г. о. и решение №94/2021 по г. д.№4316/2019г. на III г. о.
Както вече беше посочено, по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органи по ЗОПДИППД /отм./ и приложението на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД вр. чл.2а от ЗОДОВ е налице трайно установена съдебна практика, с която обжалваното въззивно решение е съобразено. В същото съдът е обсъдил всички относими към конкретния случай и към критериите по чл.52 от ЗЗД конкретни обстоятелства в тяхната взаимна връзка, установил е причинно следствената връзка с воденото спрямо касаторите производство, неговото отражение в живота на проверяваните лица /както с оглед личността им, така и в социално отношение/, отчел е спецификите на производството, включително с оглед продължителността му и интензитета на наложените в хода на същото обезпечителни мерки. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията посочени от касаторите са възприети същите разрешения по тълкуване и приложение на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2а от ЗОДОВ, като са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.), но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело.
Поставен е и въпросът: Длъжен ли е съдът да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №157/08.11.2011г. по т. д.№823/2010г. на II т. о.; решение №194/18.06.2013г. по г. д.№1100/2012г. на IV г. о., както и разясненията към т.2 от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът е свързан със задължението на съда да мотивира решението си, съобразно правилата на чл.235, чл.236 и чл.12 от ГПК, като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Същият е принципно значим по всяко исково производство и по него е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Не обсъждането и не произнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Настоящият състав на съда споделя изцяло това разрешение на процесуалноправния въпрос, а обжалваното решение е постановено в съответствие със същото. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и е изложил становище по наведените в хода на производството възражения. Посочил е кои обстоятелства намира за установени и кои за недоказани и ги е съобразил при определяне на конкретния размер на обезщетението за всеки един от ищците в производството.
Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на въззивният акт по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и на това основание, тъй като при постановяване на обжалваното решение съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1152/09.11.2021г. на Апелативен съд – София по в. г.д.№1540/2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: