9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50186

гр.София, 21.03.2023 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1166/2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. К., против решение № 22/07.01.2022 г. по в. гр. д. № 1470/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 261785/15.12.2020 г. по гр. д. № 3187/2017 г. на СГС, с която са отхвърлени предявените от касатора искове срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за сумата над 96 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП на 16.07.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответника, по ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите, лек автомобил и за сумата над 4 699,20 лева до пълния размер от 5874 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото застрахователно събитие. С касационната жалба се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – чл. 51 ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Касаторът твърди недооценяване в достатъчна степен на релевантните и установени по делото обстоятелства, значими за размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. С оглед претърпените от ищеца множество тежки травми , 17 броя операции в рамките на две години, като през целия период е изпитвал интензивни болки, продължителната рехабилитация, предстоящите операции за подмяна на тазобедрената става на всеки 10 години и възможните от това и от предходните интервенции усложнения, сигурната бъдеща интервенция за премахване на остеосинтетичните материали от лява глезенна става и лява длан, според касатора изключват присъденото обезщетение да отговаря на обществената представа за справедливо възмездяване. Съдът не е съобразил, че здравето на ищеца от най-млада възраст / 16 г. / е увредено завинаги, при призната 50 % нетрудоспособност, като коренно е променен начина му на живот: намалена активност, отказ от пълноценно спортуване, обучение като частен ученик в продължение на двугодишните оперативни интервенции. Твърди се и неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като изводът за съпричиняване е оспорен с аргумента, че към момента на удара касаторът се е намирал на пътното платно, в опит да запали мотопеда си, респ. е бил „водач„, по смисъла на пар. 6 т.25 от ДР на ЗДвП, а не „пешеходец„, който е трябвало да се движи по тротоара, и като неоправдано пребиваващ на пътното платно е допринесъл за настъпване на ПТП. Оспорва предпоставките за приемане на съпричиняване – поведението му, дори в нарушение на разпоредби на ЗдвП , да е способствало настъпване на вредата, предвид това, че делинквентът е управлявал автомобила под въздействието на алкохол, със скорост близо два пъти над разрешената за населеното място, въпреки неблагоприятни условия.

Ответната страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, оспорва касационната жалба, като неотговаряща на критериите за селекция по чл. 280, ал. 1-2 ГПК, а в условията на евентуалност, като неоснователна. Намира, че въззивният съд не се е отклонил нито от каузалната практика на ВКС, нито от постановките на ППВС № 4/1968 г., а формулираните въпроси са свързани с правилността на акта, която не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Извежда от практика на ВКС предпоставките, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че същите са съобразени изцяло от въззивния съд. Поддържа въззражението си за съпричиняване, с позоваване на т. 7 от ППВС № 17/1963 г., съгласно която чл. 51 ал. 2 ЗЗД се прилага независимо от вината на увреденото лице. Акцентира на обстоятелството, че към датата на ПТП ищецът е бил непълнолетен и неправоспособен водач на мотопед и предвид това неправомерно намиращ се на пътното платно – в тъмната част на денонощието, с моторно превозно средство с неработещ двигател, разположено косо. Споделя за правилно становището на съдилищата, че поведението на ищеца следва да се съобразява в качеството му на пешеходец, по смисъла на чл. 107 т. 2 ЗДвП.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно въведените касационни доводи и кореспондиращото им изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното :

Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ. В исковата молба се сочи, че в резултат на ПТП от 16.07.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите, лек автомобил , ищецът е претърпял многобройни телесни увреждания : контузни рани на коремните органи, кръвоизливи в задния коремен отдел, разкъсвания на мезентериума, нарушение на целостта на червата, предизвикало перитонит /остър корем/, изкълчване на дясна тазобедрена става, охлузвания на главата на тазобедрената кост в областта на ставата, счупване на втората и третата кост на дланта на лявата ръка, открита фрактура на костта на хълбока, открита фрактура на костта на левия глезен, раздалечаване на пубисните кости. Претърпял е множество сложни операции в областта на таза и долните крайници, съпътствани от интензивни болки и страдания. Тежката кръвозагуба, довела до критични нива на хемоглобин, е била сериозно животозастрашаващо състояние. Твърди се, че увреждането на тазобедрената става и подмяната й с изкуствена предпоставя множество бъдещи интервенции за подмяна / на всеки 10 г./ , довело е до скъсяване на крака, фрактурата на глезена трайно е затруднила движението на ищеца, а разделянето на пубисните кости затруднява значително сексуалната функция. Лечението и възстановяването на ищеца се твърди неприключило и към момента на подаване на исковата молба. Твърди се, че уврежданията са променили начина на живот на ищеца – не може да се движи бързо, да спортува активно, изолирали са го от нормалната социална среда. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 150 000 лева. Претендират се и имуществени вреди – разходи за лечение и медицински консумативи. Относно деликта ищецът твърди, че на 16.07.2016 г. в [населено място], при управление на л. а. „Фолксваген голф“ в пияно състояние Г. Н. реализира ПТП с ищеца, бутащ мотопеда си по пътното платно.

Ответното дружество оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността му в претендирания размер, като неотговарящ на действителния размер на вредите. Противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като, бутайки мотопеда по пътното платно, не се е движел възможно най-вдясно, върху пътния банкет или по тротоара.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил съпричиняване, предвид поведението си в пълно съответствие с чл.107 т.2 от ЗДвП – движение противоположно на посоката на движение на МПС и възможно най-близо до лявата граница на пътното платно. Оспорил е възможността за придвижване с мотопеда на място, различно от пътното платно.

По искане на ответника делинквентът Г. А. Н. е конституиран като трето лице – помагач и е приет за разглеждане предявен срещу същия обратен осъдителен иск.

С влязло в сила споразумение по НОХД № 267/2017 г. по описа на РС-Берковица с подсъдимия Г. Н., е установено деянието, противоправността му и вината на дееца : престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 и пр. 3 б.“А“ вр. с чл. 343 ал. 1 вр. с чл. 342 ал. 1 НК – причинена по непредпазливост средна телесна повреда, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 20 ал. 2 , чл. 21 ал. 2 ЗДвП. В представения протокол за ПТП е отразено придвижване на пострадалия, по посока противоположна на движението на МПС, на около 50 см. от левия бордюр. Приетата по делото САТЕ установява, че МПС се е движело с 86 км./ч., при разрешена за пътния участък 40 км./ч., като с оглед конкретните условия, при шофиране на къси светлини, водачът е имал време да възприеме ищеца от порядъка на 2,3 до 2,5 секунди и време за реакция от 1,4 секунди, която не се повлиява от скоростта на автомобила, но се повлиява от конкретното състояние на водача. Установеното алкохолно опиянение вещото лице сочи да увеличава времето за реакция, средно с около 30 %, т. е до 1,82 сек.. Независимо от последното, при управлението на къси светлини и с превишената за участъка скорост, вещото лице определя удара като непредотвратим. При управление с разрешената за участъка скорост, независимо от установеното алкохолно опиянение на водача, ударът е бил предотвратим. Според експерта, светещите фарове на автомобила ищецът е могъл да възприеме от около 150 м. отстояние, което е било достатъчно за да се изтегли от пътното платно. Според габаритите на мотопеда е възможно разположение на гумите на разстояние на 10 см. от бордюра / не по-малко /. Наслагвайки това минимално възможно отстояние, към размера на тялото на пострадалия и на мотопеда, вещото лице получава отстояние на дясната част от тялото на ищеца на около 1 м. от бордюра, т. е. в коридора на движение на автомобила, поради което - при движението му по пътното платно, бутайки мотопеда – ударът е бил непредотвратим.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е имал качеството на пешеходец, по смисъла на чл. 107 т. 2 ЗДвП и като такъв е в нарушение на чл. 108 ал. 1 от ЗДвП , тъй като не се е движел по тротоара, наличието на какъвто и възможното му използване е установено по делото. Преценявайки вида, броя и тежестта на извършените от водача на лекия автомобил нарушения, съгласно сключеното в наказателното производство споразумение, обвързващо го съгласно чл. 300 ГПК, съдът е определил съпричиняване от пострадалия в размер на 20 %.

За установяване на претърпените болки и страдания е разпитан като свидетел бащата на ищеца - И. К., който споделя, че в периода на първоначално диагностициране на увредите синът му изпитвал непоносими болки / пищял и се гърчел /, описва последвалите операции, една от които изключително сложна - ротация на тазобедрена става, последвалата рехабилитация, съпътствана от постоянни болки. Сочи последвали усложнения : от коремната травма – срастване на червата, предпоставило нова операция с продължителен период в реанимация, което окончателно сринало детето му физически и психически; от операцията на тазобедрената става – задържане на течност, предпоставило нова операция по изчистването й, а последващо – и подмяна на ставата, провокиран проблем с мускулите /съкращаване /и скъсяване на крайника с 2 см., последващо коригирано, поставяне на поясно-крачен гипс за 2 месеца с цел избягване на ендопротезиране - неуспешно. Последното препятствало нормалното раздвижване на крайника, вече препоръчано с до 20 % - 30 % натоварване. Свидетелят акцентира на негативното отражение на уврежданията и лечебния процес, съпътствани с „ големи мъки „ , върху психиката на сина си, вкл. предвид продължаващото все още възстановяване : продължава да накуцва, 4 - кратно възстановява способността си да ходи, преустановил е активното си спортуване / лека атлетика, вкл. състезателно, преди увреждането /, преминал на частно обучение и много страдал от невъзможността да общува със съучениците си . Свидетелят твърди, че само месец по - рано / т. е. към м. април 2018 г. или година и половина след получаване на травмите / на сина му е било позволено да спи на една страна, единствено по гръб дотогава, което свидетелят отчита за сериозно неудобство. Споделя, че първите 6 месеца Г. изцяло разчитал на неговата помощ, за обслужване на всички свои нужди, допълнително затруднено от обстоятелството, че не можел да седне и не можел да свива крака си в ябълката на тазобедрената става.

Назначената СМЕ потвърждава заявените с исковата молба увреждания, като обстойно описва предприетите множество оперативни интервенции и последвалите усложнения. Съчетаните травми са довели ищеца до хеморагичен шок - разстройство на здравето, временно опасно за живота . На десния долен крайник е поставена изкуствена тазобедрена става, като движенията в същата са ограничени, предвид усложненията, получени от тежката травма в тази област, множеството оперативни интервенции и обездвижването от 40 дни, с поставения поясно - краков гипс, с цел да се избегне – неуспешно – последващото ендопротезиране. До последното – извършено с операция на 20.07.2018 г., т. е. две години след увреждането - търпимите от пострадалия болки са били с висок интензитет. Тежката вътреставна увреда на лявата глезенна става – лекувана чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза - е предпоставила пълно обездвижване, въпреки че костната структура е възстановена анатомично. Дланните кости на левия горен крайник са зарастнали анатомично. По отношение коремната травма ищецът спазва строг хранителен режим. Вещото лице сочи, че поради тежката съчетана травма не може да се твърди с категоричност кога се очаква да настъпи пълно възстановяване, както и че тежките вътреставни, а и коремните увреждания могат да доведат до бъдещи усложнения, съответно описани. Експертизата не потвърждава данни за увреда на пикочо-половата система, нито установимо при осъществения преглед скъсяване на крайник. Посочва предстоящи оперативни интервенции за изваждане на остеосинтетичните материали от лявата глезенна става и лявата длан.

Въз основа на свидетелските показания и заключението на СМЕ първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението от 120 000 лева и приспадайки 20 % съпричиняване е присъдил 96 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд, сезиран по жалби на двете страни, по същество е формирал изводите си върху събраните в първата инстанция доказателства относно механизма на ПТП в частта, относима и за касационното производство, в рамките на поддържаните от касатора оплаквания за липса на съпричиняване, претърпените от ищеца, вследствие същото травматични увреждания, лечението им и последиците за живота му. Констатирал е, че предходният състав в достатъчна степен е отчел всички обстоятелства, които са от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди – претърпени множествено тежки и сложни операции, многократно и продължително болнично лечение, като от момента на увреждането и до последната оперативна интервенция - ендопротезиране на дясна тазобедрена става, болките и страданията са били с голям интензитет, както и определената 50% нетрудоспособност, вкл. в аспект на младата му възраст. Съобразил е предстоящите операции за изваждане на остеосинтетичните материали от лява глезенна става и лява длан, както и „прогнозата“ за усложнения, инфекции, поставяне на изкуствен глезен, смяна на изкуствената тазобедрена става, износваща се след 10 години, евентуални усложнения от увреждането на коремните органи. Преценени в съвкупност всички тези обстоятелства, съобразно икономическите условия към момента на увреждането, са мотивирали съда да потвърди справедлив размер на обезщетението от 120 000 лева. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, при 20 % съпричиняване, тъй като към момента на настъпване на деликта същият се е намирал неправомерно на пътното платно / бидейки неправоспособен водач, бутащ мотопед с неработещ двигател, при това разположен косо на пътното платно, обуславящо качеството му на пешеходец, по смисъла на чл. 107 т. 2 ЗДвП/, в нарушение на чл. 108 ал. 1 ЗДвП.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: „1/ Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 от ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?“ – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие с решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/15 г. на ВКС, решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/14 г. на ВКС, решение № 50 от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г. на ВКС; 2/ Кое действие поставя началото на управлението на пътно превозно средство, даващо на лицето качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП?“ – поддържа се селективното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК „3/ Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?“ - въпросът е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие с Постановление на Върховния съд № 1 от 13.07.1953г., Постановление на Върховния съд № 7 от 27.12.1965г., Постановление на Върховния съд № 1 от 10.11.1985г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК, решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г., решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г., решение № 136 от 06.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г., решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г., решение № 94 от 13.09.2016г. по т. д. № 3768/2014г., решение № 161 от 04.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. – всички на ІІ т. о. на ВКС и решение № 222 от 27.03.2018г. по т. д. № 505/2017г. на І т. о. на ВКС.

Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като относим към приложението на чл. 52 ЗЗД и преценката, доколко за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства, тежестта на всяко от тях и комплексното им въздействие и оценил същите в съответствие с обществените представи за справедливост. Удовлетворен е и допълнителния селективен критерий с цитираните решения, постановени от състави на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК.

Втори и трети въпроси са предпоставени от касационния довод за неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. И двата въпроса, видно от обстоятелствената част на изложението по всеки от тях, се основават на несъобразени от съда показания на свидетелката К. А. : че към момента на удара ищецът се е опитвал да запали мотопеда и да продължи движението си с него, а не го е бутал, поради неизправност. Така от една страна се твърди несъобразяване на съда с изричен довод на ищеца, основан на този, установим от показанията факт, а от друга – несъстоятелност на извода за съпричиняване, ако би бил съобразен този факт, с оглед дефиницията за „водач„ в пар. 6 т. 25 от ДР на ЗДвП , в относимата й част: „ Водач е лице, което управлява ППС …„ . Логиката на касатора е, че опитвайки се да запали превозното средство, вече е имал качеството „водач„, а не „пешеходец„, с което е обоснован извода за съпричиняване. Разпита на св. К. А. е поискан за установяване дали мотопедът, към момента на удара, е бил разположен успоредно на пътното платно или косо / напречно /, т. е. челен или страничен е бил ударът, доколкото заключението на САТЕ е изготвено в съответствие с първия вариант, допълнително потвърден при разпита на вещото лице, като изводим от характеристиката на повредите върху мотопеда, но оспорвано от ответника. Св. А. действително е потвърдила опити на пострадалия да запали мотопеда, но е заявила разположението му напречно на пътното платно към момента на удара. Въззивният съд е съобразил показанията й за обстоятелството, за установяване на което са били поискани в процеса и което е отчел за значимо относно съпричиняването - начина на разположение на мотопеда, макар да не е намерил за оспорено качеството „пешеходец„ и да е извел съпричиняването и от други установени обстоятелства. Налице е изричен въззивен довод, за съобразяване на показанията във връзка с неправилно възприетото за ищеца качество „пешеходец„. С оглед възприетото от съда разположение на мотопеда, обаче, изводът дали ищецът е имал качеството „водач„, а не пешеходец, не би обусловил различен правен резултат досежно извода за съпричиняване, с оглед задълженията за водача, въведени с чл. 94 ал. 3 и чл. 98 ал.1 т.1 ЗДвП. Още повече, че в самата искова молба ищецът сочи да е бутал мотопеда по пътното платно, а в допълнителната такава е твърдял съблюдаване на поведението си именно в качеството на пешеходец и съгласно предвиденото в чл.107 ЗДвП. В този смисъл втори и трети въпроси не удовлетворяват изискването за правни – отговорът на които, сам по себе си, би бил от естество да промени правния резултат, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно частичният отказ за обезщетяване на търпими имуществени вреди, касационната жалба не съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, нито в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК са формулирани относими към тази му част въпроси. Доколкото не се установява нищожност и недопустимост на въззивното решение в тази му част, за която настоящият съд следи служебно, не е налице основание за допускане на касационното му обжалване.

Касационното обжалване следва да се допусне в частта, в която е потвърден отказа на първоинстанционния съд да присъди обезщетение над размера от 96 000 лева, като висящността на производството с този предмет обуславя и висящност на производството по предявения и уважен обратен осъдителен иск на ЗД „Б. И. АД против делинквента Г. А. Н..

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22/07.01.2022 г. по в. гр. д. № 1470/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която потвърдено решение № 261785/15.12.2020 г. по гр. д. № 3187/2017 г. на СГС, за отхвърляне на предявения от Г. И. К. против ЗД „ Б. И. „АД иск за обезщетяване на неимуществени вреди, за разликата между присъдените 96 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22/07.01.2022 г. по в. гр. д. № 1470/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 261785/15.12.2020 г. по гр. д. № 3187/2017 г. на СГС, за отхвърляне на предявения от Г. И. К. против ЗД „ Б. И. „АД иск, за обезщетяване на имуществени вреди, за разликата над присъдените 4 699,20 лева до пълния претендира размер от 5874 лева.

Делото да се докладва на Председателя на І т. о. на ВКС – за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: