Р Е Ш Е Н И Е

№ 50025

София , 20.03.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря А. Б.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1811 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50823 от 10.11.2022г., по касационната жалба на “Водоснабдяване и канализация Д.“АД, представлявано от изпълнителния директор Гикински, чрез процесуалният представител адвокат К. против въззивно решение № 14 от 28.01.2022г. по в. гр. д. № 527 по описа за 2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260136 от 21.06.2021г., поправено с решение № 260151 от 23.07.2021г. по гр. д. № 136/2020г. на ОС Добрич в частите, с които е осъдно да заплати на „А.“АД, на основание чл.59 ЗЗД сумата от 45 320лв., обезщетение за ползване за периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на собствения на „А.“АД имот с идентификатор 39459.4.154 по КККР на [населено място], с площ от 30.809 дка и построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22.500дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем на имота, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020г. и е отхвърлен иска за разликата до претендираната сума от 200 000лв. и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на иска. Претендира направените по делото разноски.

Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпрос, касаещ начинът по който следва да се определена наемна цена за изградените сгради и съоръжения, когато те са без пазарни аналози и съответните методи за това, по който е констатирано че е възможно да е налице противоречие с ППВС № 1/1979г., изискващо размера на дължимото обещетение да не по-голям от действителното обогатяване.

В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват.

Процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и желае да бъде уважена, като обжалваният акт бъде отменен и вместо това постановен друг, с който иска да бъде отхвърлен. Счита, че пред вид спецификата на случая – пазарният и приходният подход при определяне на наемната цена не могат да бъдат използвани, а единствено приложимият метод е сравнителният. При изчисляване размера на обезщетение задължително следва да бъдат съобразени обстоятелствата, че В и К Д. е единственият В и К оператор в областта, че процесната пречиствателна станция пречиства водите не само на к. к. „А.“, но и на селата К. и Оброчище, че к. к.“А.“, доколкото няма статут на В и К дружество не би могла да осъщестява дейност по пречистване на водите, както и че цените на дейностите свързани с водите се регулират от КЕВР и при определяне на стойността й разходи за наемна цена не се включват, а продължаващият спор възпрепятства В и К Д. от участие в оперативни програми за осигуряване на средства за подобряване на инфраструктурата. Претендира направените разноски по списък и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Процесуалните представители на ответната страна к. к. „А.“, считат подадената касационна жалба за неоснователна и желаят въззивният акт да бъде потвърден. Считат, че размерът на обезщетението за лишаване от ползване следва да се определи по пазарни цени, защото касаторът е дружество, което реализира приходи и печалби. Считат, че съдът следва да съобрази нормата на чл.2, ал.4 от Закона за държавната собственост, както и че пред вид спецификата на случая е възможно съдът да определи размера на обезщетението по реда на чл.162 ГПК. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно приетото в т.4 от ППВС № 1/1979г., при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Доколкото е приложим общия принцип, че никой не може да се обогатява за чужда сметка, от съществено значение е установяването – за всеки конкретен случай – в какво се изразява обедняването, съответно обогатяването, за да бъде правилно остойностен дължимия размер. В тежест на ищеца по иска чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка) /вж. решение по гр. д.№ 4147/2015г. на ІV г. о., гр. д.№ 2688/2019г. на ІІІ г. о./

По делото фактите са следните: Безспорно е установено, че по силата на влязло в сила на 15.06.2019г. съдебно решение по гр. д.№ 462/2017г. на ОС Добрич, ищецът КК“А.“ е собственик на процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 39459.4.154, с площ от 30.809дка по плана на [населено място], [община], заедно с построената пречиствателна станция със застроена площ от 22.500 дка, включваща административна сгарад с лаборатория, съставляваща сграда с идентифи-катор № 39459.4.154.1, както и две технологични линии за пречистване на отпадни води, изградени в поземления имот, включващи груби и финни решетки – T 1, вход – вход на отпадните води от [населено място] и к. к.“А.“, отвесни пясъкозадържатели - 2 броя, биобасейни – 2 броя тип „Кесенер“, изсушителни полета – 4 броя /по 2 за всеки от пясъкозадържателите/, окислително езеро, помпена станция – регенерираната утайка, изсушителни полета големи – 5 броя за сушене на излишната активна утайки, помпена станция за отпадни води, идващи от [населено място] – 2 броя, вторични радиални утаители – 2 броя, помпена станция за активна утайка – сграда, камери за регенерирана активна утайка – 4 броя, емшери – 5 групи по 4 броя /общо 20 броя/, кръгли кладенци, утайници, измервателно устройство – дебитомер, хлораторно, оперативна зала, трафопост, метален напорен канал и метален заустващ колектор в Черно море.

Ответникът признава, че в качеството си на В и К оператор, през процесният период, е ползвал имота и изградените върху него съоръжения. Безспорно е и че не е налице основание за ползването, защото – договорът, на който се позовава ответника е сключен на 7.03.2016г., по реда на чл.198п от Закона за водите, не със собственика на имота, а с трето лице - Асоцията по водоснабдяване и канализация в обособена територия, която действа от името на [община], доколкото по това време пречиствателната станция за отпадни води /ПСОВ/ е била общинска публична собственост.

При тези безспорни факти, възизвният съд е счел предявеният иск, с правно основание чл.59 ЗЗД, за основателен. Посочил е, че след като ответникът се позовава на договор, сключен с трето лице, а законът не задължава собственика да предостави обекта за безвъзмездно ползване, то независимо, че ответникът е В и К оператор, който е предоставял на потребили услуга по пречистване на отпадни води по регулируеми цени и че тази услуга се предоставя и на населени места в съседна на к. к.“А.“ територия, той дължи обезщетение в размер на пазарния наем. Въззивният съд се е позовал на приетото от ІІ т. о. на ВКС в решение по т. д.№ 798/2009г., съгласно което „предпоставките на чл.59 ЗЗД могат да бъдат осъществени и когато се касае за специфичен обект на ползване – част от водопроводна мрежа - при положение, че ищецът е от кръга на субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на собственост върху такъв обект и не е установена изрична законова забрана същият да бъде предоставен за възмездно ползване на други правни субекти, респ. не е установено законово задължение за собственика да предостави обекта за безвъзмездно ползване на определена категория лица“. Съдът е приел, че в случая обогатяването на ответника е със спестения наем, който съставлява и обедняването на ищеца, т. е. обедняването и обогатяването са в един и същ размер. Дали ответникът развива дейност и реализира приходи е ирелевантно за иска по чл.59 ЗЗД, ако е установено, че ответникът ползва имота без основание. Обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота. От двете приети по делото заключения, съдът е кредитирал второто, според което дължимото обезщетение е определено в размер на пазарния наем /сбор от 9 588лв. за сгради и съоръжения и 35 732лв. за земята/ въз основа на два базисни подхода – пазарен /подход на пазарните сравнения/ и приходен /подход на база на доходите/. За него въззивният съд е посочил, че е отчетена спецификата на имота, защото вещото лице е „извършило оценка отделно за сградите и съоръженията в тях и за земята и строителните съоръжения, като е съобразило особеностите на първат група и е извръшило оценката и последователността ни изчисленията на два етапа“. Посочено е, че заключението е изготвено от специалист в изследваната област, чиято компетенстност не е оспорена и експертизата е „пълна, ясна, обоснована“, като вещото лице е мотивирало приложимите методи на оценка и е направило подробен анализ отделно за сградите и съоръженията в тях и за земята и строителните съоръжения“. Съдът не е възприел искането на ищеца пазарният наем да се определи въз основа на Тарифа за определяне на базисните цени наемни цени на помещения и терени, приета с решение № 238/2009г. на Общински съвет Б., защото процесният имот не е общинска собственост и правоотношението не е по реда на чл.14, вр. чл.8 от Закона за общинската собственост.

Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за основателност на предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД, но не и изводите му, касещи размера на дължимото обезщетение за ползване и по-специално изложената теза, че в случая обогатяването на ответника е със спестения наем, който съставлява и обедняването на ищеца. Обедняването на собственика не може да се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, защото спецификата на имота, изключва подобна възможност. В конкретния случай от съществено значение са следните обстоятелства, които не е видно от възприетото от въззивния съд заключение да са били съобразени: 1. Процесният имот – поземлен имот с построена пречиствателна станция с всички необходими съпътстващи съоръжения – е специфичен обект на ползване, част от водопреносна мрежа, като съоръженията, които са площ от 22.50 дка – съгласно заключението на приетата експертиза /вж. стр.245/ - са разположени по целия поземлен имот, по технологична схема, 2. Гореописаният процесен имот /земя със пречиствателна станция с всички необходими съпътстващи съоръжения/ не можа да функционира самостоятелно. Съществува и довеждаща и отвеждаща инфраструктура /до и от ПСОВ „А.“, която е част от Асоцията по В и К в обособена територия Д., 3. Собственикът на имота /к. к.“А.“/, доколкото е безспорно, че не част от В и К операторите, разполагащи с правоспособност съгласно Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, не е възможно да използва самостоятелно имота като стопанисва, поддържа и експлоатира наличните В и К системи и съоръжения, 4. Процесният имот се използва от ответника “Водоснабдяване и канализация Д.“АД в качеството му на едниствен В и К оператор за територията на област Д. и той осъществява изрично регламентирана дейност в интерес както на жителите на селата К. и Оброчище, така и на ищеца к. к.“А.“, 5. Сградите и съоръженията, макар и в добро състояние /според оценката на експерта, вж. стр.375/ са изградени преди около 50 години и се поддържат не от собственика, а от В и К оператора, 6. Цените, по които водното дружество предоставя водни услуги са регулирани, 7. Ответникът е търговско дружество, което осъществява многостранна дейност и реализира печалба.

Имайки пред вид изложеното и отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира че въззивния акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да назначи нова експертиза, която да даде заключение относно размера на дължимото обезщетение за ползване след изчисляване и съпоставяне на размера на обогатяването на ответника с размера на обедняването на ищеца, като при изчисленията си следва да съобрази гореописаните релевантни обстоятелства.

При новото разглеждане на делото вззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените от страните разноски за разглеждането на делото във всички инстанции, в т. ч. и в настоящото производство, с оглед крайния изход на спора.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 14 от 28.01.2022г. по в. гр. д. № 527 по описа за 2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260136 от 21.06.2021г., поправено с решение № 260151 от 23.07.2021г. по гр. д. № 136/2020г. на ОС Добрич в частите, с които е осъдно да заплати на „А.“АД, на основание чл.59 ЗЗД сумата от 45 320лв., обезщетение за ползване за периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на собствения на „А.“АД имот с идентификатор 39459.4.154 по КККР на [населено място], с площ от 30.809 дка и построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22.500дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем на имота, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020г. и ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за ново разглеждане съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :