Р Е Ш Е Н И Е
№ 50121
София, 16.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Б. П.
гражданско дело № 4519/2021 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Л. П. И. - Е. и А. Н. Б. чрез процесуалния представител адв. Е. М. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд , ІІІ-Б въззивен състав № 265082 от 27.07.2021г. по въззивно гражданско дело № 329/2021г. в частта, в която е потвърдено отхвърлителното решение на Софийския районен съд, 150-ти състав, постановено по гр. д.№ 152/2016г. по установителния иск за собственост срещу П. П. К. за имот ХХІ..... кв.15а по плана на [населено място], м.“Вилна зона Б. път“ с идентификатор ..... по КККР на [населено място].
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК № 289 от 24.06.2022г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства като е констатирано противоречие с практиката на ВКС - решение № 136 от 11.01.2021г. по гр. д.№ 1865/2019г. на ВКС, І г. о. и посочените в него други решения на ВКС.
В касационната жалба се правят доводи, доразвити в писмените защити на касаторите, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила по правоизключващото възражение на ответника П. П. К. за изтекла в негова полза придобивна давност. Касаторите акцентират на факта, останал според тях необсъден от въззивния съд, при изрични доводи във въззивната жалба, че владението не е било явно до 2013г., а преместваемите къщички са поставени едва през 2016г. Според касаторите фактическият състав на чл.79 ЗС не може да бъде осъществен, когато се извършват строителни дейност извън имота, макар те да са свързани с изграждане на подход и осигуряване на достъп до него, както и при предприемане на действия за възлагане на проектиране, с цел предстоящо застрояване при наличие на строителна забрана. Според касаторите въззивният съд не е съобразил съдебната практика по приложение на разпоредбата на чл.68 ЗС и съдържанието на владелческите действия. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и поради превратно и избирателно тълкуване на установените по делото факти. Въведени са доводи, че съдът не е обсъдил противоречията в свидетелските показания и е основал изводите си само на показанията на свидетелите на ответника. Направен е и довод, че доказателствената тежест е разпределена неправилно от въззивния съд, както и че липсват конкретни мотиви по обсъждане на доказателствата и посочване на конкретните действия по осъществяване на фактическа власт от ответника върху имота.
Становището на ответника П. П. К. чрез процесуалния представител адв. Д. от САК в отговора на касационната жалба, при устните състезания и представената писмена защита в откритото съдебно заседание е, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Според доводите на ответника, той е получил владението на имота през 2006г. при закупуването му с нот. акт №79/2006г. като продажбата е годно основание за начало на давностно владение, след като не е породила транслативен ефект – 14.09.2006г., което е удостоверено в самия нотариален акт. От този момент купувачът – ответник по установителния иск за собственост П. П. К. е осъществявал пълна фактическа власт върху имота, заплатил е данъците от 2010 до 2017г., започнал е грижи за имота като е поискал разрешение за разчистване на терена, който е бил неподдържан и обрасъл с храстовидна растителност, организирал е и е заплатил почистването на имота, сключил е множество договори във връзка с инвестиционните му намерения, направил е подход за тежка техника, какъвто достъп не е имало до имота. Застрояването обаче не е станало единствено поради забраната за строителство в Природен парк „В.“, в обхвата на който попада процесният имот. Всички тези установени по делото факти според ответника по касация опровергават показанията на свидетеля на ищците, а заключението на комбинираната техническа експертиза не следва да бъде възприето като нелогично, противоречиво и недостатъчно обосновано.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско намерение, намира следното:
Производството по делото е висящо пред ВКС по исковете с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, предявени от Л. П. И. - Е. и А. Н. Б. против П. П. К. за установяване, че ищците са собственици на имот ХХІ-..... кв.15а по плана на [населено място], м.“Вилна зона Б. път“ с площ от 950 кв. м. с идентификатор ..... по КККР на [населено място], район В., одобрени през 2011г.
С въззивното решение в обжалваната му пред ВКС част от ищците Л. П. И. - Е. и А. Н. Б., Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 150-ти състав от 14.09.2020г., постановено по гр. д. №56152/2016 г., с което е отхвърлен установителният иск за собственост, предявен от Л. П. И. - Е. и А. Н. Б. срещу П. П. К., който е закупил имота от Г. В. М. с нот. акт № ...../2006г.
Софийският градски съд е приел, че ищците Л. П. И. - Е. и А. Н. Б. се легитимират като собственици на процесния имот по наследствено правоприемство след смъртта на Д. С. И. и Д. С. Б.. С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение, е прогласено за нищожно дарението, сключено с нот. акт №190/1965 год. на нотариус Х. О. в полза на Г. В. М., който впоследствие е продал имота на П. П. К. с нот. акт №.... от 14.09.2006 г. Поради нищожността на придобивния способ на праводателя, купувачът не се легитимира като собственик на деривативно основание – договорът за продажба. Софийският градски съд е приел, че сключеният през 2006г. договор за покупко-продажба е действителен и представлява годно основание за добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС , тъй като купувачът не е знаел, че формата на нотариалния акт, с който се е легитимирал неговия праводател, е била опорочена.
Въззивният съд е приел, че през периода от 10.10.2006 г., когато е съставен в негово присъствие протокол от РИОСВ-С. по повод на молбата му за издаване на разрешение за прочистване на имота, до датата на подаване на исковата молба – 11.08.2016 г., ответникът е упражнявал явна, спокойна, несъмнена и непрекъсната фактическа власт върху имота в продължение на повече от 5 години. Според въззивния съд извършените от ответника действия по разчистването и ограждането на имота, подготовката му за строителство, посещения в него, изграждането на подход към него, оспорване на Решение №19 от 31.01.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е било отхвърлено предложението за намаляване на площта на Природен парк „В.“ и поставянето на преместваеми обекти сочат, че същият е упражнявал фактическа власт непрекъснато, а отделно от това обективират намерението му да свои имота за себе си, съответно да отрича правата на собствениците. Не е установено друго лице да е осъществявало фактически действия в имота, като липсват и доказателства за прекъсване на владението му. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, според която фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения без да е необходимо той да бъде обработван и облагородяван, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица, достатъчно е владелецът във всеки момент, когато пожелае, да може да реализира владелческата си власт. Упражняваното от ответника владение за периода от 10.10.2006 г. до подаване на исковата молба – 11.08.2016 г. е повече от пет години и е достатъчно за придобиване на собствеността на оригинерно придобивно основание – чл. 79, ал. 2 ЗС.
По основанието за допускане на касационното обжалване:
Настоящият състав възприема като правилна практиката на ВКС по приложението на чл. 235 ал.2 и чл.269 ГПК в решение № 136 от 11.01.2021г. по гр. д.№ 1865/2019г. на ВКС, І г. о. според което, както първоинстанционният, така и въззивният съд /последният в рамките на доводите във въззивната жалба/ са длъжни да обсъдят всички доказателства по делото и да отговорят на доводите на страните.
По основателността на касационната жалба.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по невъведено възражение на П. П. К., че е добросъвестен владелец както и че той няма такова качество. В отговора на исковата молба, ответникът П. П. К. изрично е посочил, че е придобил имота по давност по силата на осъществявано от него добросъвестно/евентуално недобросъвестно владение. По това възражение въззивният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл. 70 ал.1 ЗС. Съгласно посочената разпоредба владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Договорът за дарение, сключен с нот. акт № 190/1965г. , с който се е легитимирал продавачът по договора, сключен с П. П. К. с нот. акт № ..../2006г., е признат за нищожен с влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение, поради порок във формата на сделката, който се е разкрил в хода на настоящия процес чрез изслушване на графологическа експертиза, установила, че подписът на нотариус не е на Х. О. . Следователно към момента на закупуването на имота, ответникът П. П. К. е бил добросъвестен.
Основателни са доводите на касаторите за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, както и на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и доводите на въззивниците по възражението на ответника за придобиване на собствеността по давност - отменителни основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По отношение владелческите действия на П. П. К. съдът е приел за установени следните факти: 1. На 25.09.2006 г. П. П. К. е подал молба с вх.№94-П448 до кмета на СО – район „В.“ за издаване на разрешение за прочистването на процесния имот. От съставения в присъствие на ответника протокол на 10.10.2006 г. от представител на РИОСВ е видно, че процесният имот попада в границите на Природен парк „В.“, като са предприети действия по изключването на парцела от границите на парка; че имотът представлява незастроено дворно място, не е поддържан дълго време и е обрасъл с храстовидна растителност и плодни дървета, голяма част от които са напълно изсъхнали. С писмо изх.№91-00-775 от 30.10.2006 г. до ответника Министерството на околната среда и водите е съгласувало премахването само на изсъхналата растителност от парцела като е указало да не се извършват строителни дейности в имота до изключването му от територията на ПП „В.“. 2. Съгласно писмо 29.03.2019 г. на Столична община, в периода от 2009 г. до 2019 г. не е давано разрешение за почистване на процесния парцел от дървесна растителност, както и към 2019 г. не е налична одобрена проектна документация за застрояването на имота - инвестиционен проект и разрешение за строеж. 3. Ответникът П. П. К. е отправял искания до Столична община за разрешаване на временно строителство в процесния имот, на които е получавал откази поради това, че този въпрос е в компетентността на МОСВ /РИОСВ/. Той бил уведомен от Министерството на околната среда и водите, че УПИ №X.-..... в кв. 15а е предложен за изключване от границата на парка, но процедурата по намаляване на територията на парка все още не е приключила като било съгласувано извършването на ремонт и подмяна на ограда, подпорни стени, линейна инфраструктура и съществуващи обекти, както и разполагането на временни преместваеми обекти, които не се считат за строителство по смисъла на ЗУТ. 4. С решение № 19 от 31.01.2013 г. на Министъра на околната среда и водите е отхвърлено предложението за намаляване на площта на Природен парк „В.“. Срещу това решение са подадени жалби, като в образуваното в тази връзка адм. дело №8972/2014 г. по описа на ВАС, 7 отд., П. П. К. е бил конституиран като жалбоподател. 5. С два договора от 2009 г., сключени между К. К. и ответника П. П. К. последният е закупил три употребявани преместваеми къщички и метална врата с колела, със съответни принадлежности като в договорите е отбелязано, че в цената е включен транспорта и монтажа на врата в УПИ X.-.... в Б.. 6. С договор № 07-005 от 09.04.2007 г., П. П. К. е възложил изготвяне на проект за еднофамилна жилищна сграда в Б., в т. ч. инвестиционен проект по всички специалности относно сграда в УПИ X.-..... кв.15А, в. з „Б. път“, [населено място], както и за осъществяване на авторски надзор по време на строителството. 7. С договор №ВГ-034 от 15.08.2008 г., П. П. К. е възложил на „Клуб Ф.“ О. извършване на строителни работи - изграждане на вертикална и линейна планировка и инфраструктура, подпорни стени и подход към УПИ X.-..... кв.15А, в. з „Б. път“, [населено място]. 8. Изготвени са инвестиционен проект от м. май 2007 год., идеен проект от м. юли 2008 год. и технически проект от м. юли 2008 г. както и доклад относно инженерно-геоложко и хидроложко обследване на площадка за строителство на еднофамилна жилищна сграда в процесния УПИ. 9. Достъпът до процесния недвижим имот, съгласно изслушаните експертизи, се осъществява през [улица], като входът е от западната страна на имота, където била монтирана метална врата. Мястото не е оградено от северната страна, а по другите страни има телена ограда. Мястото е терасирано, има дворна чешма в източната му част, като в него са поставени три преместваеми обекта – 3 бр. къщички /които съответствали на описанието на представения по делото договор за покупката им, без да е ясно кога са поставени, но вероятно това било станало през 2009 год./, в лицевата част на имота, като не били трайно прикрепени към терена. Сключените от ответника П. П. К. договор за изготвяне на инвестиционен проект и договор за изграждане на подход към имота били изпълнени, но проектите не били одобрени, като строителството по тях не е реализирано. Изграден бил самостоятелен подход към имота от улицата /от западната му страна/, който е извън имота. 10. Според комбинираната техническа експертиза, съобразно информацията в платформата „G. maps“ и приложението „G. earth pro“ на района, и показанията на сателитните снимки през периода от 2006 г. – 2018 г., обектите – къщички в лицевата част на имота за първи път те се виждат на снимка от 17.08.2016 год., а на снимка от 28.08.2016 г. се открояват категорично. 11. Софийският градски съд е приел, че от показанията на свидетелите П. Т. К. /баща на ответника/ и К. Н. М., кредитирани като ясни, последователни, взаимно подкрепящи се и кореспондиращи с останалите данни по делото, е установено следното: След закупуването, през 2006 год. имотът бил разчистен, а през 2007 год. бил извършен сондаж и бил сключен договор за строителство, като започнала организацията за това и била премахната част от скала, поради което в продължение на два месеца от имота била изнасяна скална маса. Междувременно ответникът бил уведомен от представители на МОСВ и РИОСВ, че предстои изваждането на тези места от границите на парк „В.“, поради което следвало да се изчака приключване на процедурата. През 2007 год. бил направен подход към имота широк близо 5 м. и 18-20 м. дълъг, годен за тежки машини; прокарани били ток и вода, направени били дренаж, подпорни стени и трасиране. През 2007 год., след като строителните дейности били спрени, ответникът поръчал метална врата, а впоследствие закупил три преместваеми къщички, които били монтирани в имота. Имотът бил ограден само от трите му страни, а четвъртата страна останала неоградена. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Г. В. П., посочен от ищците, като се е мотивирал, че той има спорадични впечатления, а невъзприемането на определени факти от него не може да бъде приравнено на неосъществяването им. Отделно от това, съобщеното от свидетеля, че през 2013 год. в имота е нямало извършени строителни дейности, се опровергава от останалите доказателства по делото.
В правната теория и практиката на ВКС се приема, че съществените признаци на владението са два – упражняване на фактическа власт (обективен) и намерение за своене (субективен). Другите признаци на владението, които не са посочени в чл.68 ЗС, но са логическо следствие от посочените два признака, се извеждат чрез историческото тълкуване на института и уредбата по отменения ЗИСС, който в чл.302 определя за законно владение това, което е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Тези допълнителни признаци се съобразяват в съдебната практика при преценката за квалифициране на фактическата власт върху един имот като владение и наличието на предпоставките за придобиване на чужд недвижим имот на основание придобивна давност - решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г., ВКС, второ г. о.
С предаването на владението на купувача, продавачът изоставя фактическата власт върху вещта, а купувачът придобива всички правомощия на собственика, но от това не следва, че ако сделката по някаква причина не е породила транслативен ефект, купувачът може да се признае за собственик на основание придобивна давност след изтичане на необходимия срок по чл.79 ЗС, в зависимост от това дали е добросъвестен или обикновен владелец. Във всички случаи, по общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, при спор за собственост, ако купувачът се позове на придобивна давност, той трябва да докаже по отношение на действителния собственик всички признаци на владението. В случая спорният по делото въпрос е дали владението на ответника П. П. К. е било постоянно и явно, без които характеристики упражняваната от него фактическа власт не може да се квалифицира като владение и да е основание за придобивна давност.
Постоянно е владението, когато се осъществява трайно фактическо въздействие като израз на воля да се държи и запази вещта като своя. Не отговаря на този признак владението, при което фактическите действия, изразяващи се в присъствие в имота и въздействие върху него – облагородяване, подобряване и др. имат инцидентен, случаен характер.
Явно е владението, когато владелецът го демонстрира пред трети лица. Фактическата власт, чрез която се осъществява владението трябва да е от такова естество, че всеки заинтересован да може да научи за нея. Присъствието в имота трябва да оставя видими следи и да обективира въздействието на владелеца и волята му да третира вещта като своя. Без да е външно изразен обективният елемент на владението, не могат да настъпят последиците на придобивната давност - решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/2015 г. на ВКС, второ г. о. , решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 година на ВКС, първо г. о.
Това тълкуване на разпоредбата на чл. 68 ЗС налага извод, че в случая въззивният съд е следвало да направи разграничение, в отговор на доводите във въззивната жалба, между правните действия, чрез които ответникът П. П. К. е сезирал държавните и общински органи и е сключвал договори с трети лица с цел застрояване на имота от гледна точка на възможността собствениците да научат за тях, и фактическите действия, които е извършвал в имота и времето на извършването им, с оглед срока на владението. Правните действия са относими към субективния елемент на владението – намерението да са свои вещта, те допълват съдържанието на владението, но не покриват изискването за явност на владението, когато собствениците не са могли да узнаят а тях.
В случая ищците не са могли да узнаят за сключените договори от ответника с трети лица и за водената от него кореспонденция с общинските власти и МОСВ, нито за заплащането на данъците за имота, което е станало няколко месеца преди предявяването на настоящия иск с приходна квитанция от 20.01.2016г., с която са платени данъците за периода 2010-2015г. Същевременно в представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка на имота от 08.01.2016г. е отразено, че собствениците Д. С. И. и А. Н. Б. нямат непогасени данъчни задължения. При тези данни от значение за основателността на възражението за придобивна давност е доказването на твърдението за извършени строителни работи и подобрения от П. П. К. в процесния имот, за което са събрани гласни и писмени доказателства.
Въззивният съд необосновано е приел, че свидетелските показания не съдържат съществени противоречия относно значимото за спора обстоятелство кой е упражнявал фактическа власт върху спорния имот за периода след 2006г. Двете групи свидетели – на ищците и на ответника са коренно противоположни относно момента и видовете извършени строителни работи в процесния имот. Свидетелят, посочен от ищците Г. В. П. е установил, че познава добре мястото, защото е водил по 2-3 пъти годишно в имота до 2001г. собственичката Д. и дъщеря й Л., които нямали кола, а след това по-рядко. Мястото е било на три нива /тераси/, оградено от три страни с бетонови колове и тел, които били обрасли с храсти. При последното посещение в имота през есента на 2013г. мястото било занемарено, нови къщи не е имало, достъпът до имота не е бил ограничен и не е имало никакви строителни дейности. Свидетелите на ответника са съобщили за извършени през 2006-2008г. дейности – разчистване на имота от растителност, премахване на скала, изграждане на подпорни стени, сондажи, поставяне на къщи, терасиране и др.
При преценката на достоверността на показанията на свидетелите, необосновано въззивният съд е приел, че независимо от заинтересоваността на свидетеля П. Т. К. /баща на ответника/, той свидетелства обективно, тъй като показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото. Основателни са доводите на касаторите, че останалите доказателства опровергават, а не подкрепят, както е приел въззивният съд, установените от свидетелите на ответника факти за извършено строителство в имота в периода 2006г. – 2008г. и поставянето на преместваеми къщички в имота. От изслушаната комплексна техническа експертиза и представените карти от платформата „G. maps“ и приложението „G. earth pro“ на района е безспорно установено, че сглобяемите къщички /бунгала/, се виждат за пръв път на картата през 2016г. Комплексната техническа експертиза е установила, че „G. maps“ е услуга за уеб картографиране, данните не могат да бъда манипулирани и представените от ищците сателитни снимки са идентични с интернет пространството през посочените години. От представените снимки, предмет на експертизата, се установява, че към 2011г. имотът е обрасъл с растителност и не се откроява на картата.
Тези снимки и заключението на комплексната техническа експертиза категорично опровергават показанията на свидетелите К. Н. М. и П. Т. К. за поставяне на къщички през 2007-2008г. Опровергават се от представеното писмо изх.№91-00-775 от 30.10.2006 г. и показанията на свидетелите, че едва през м. октомври-ноември 2007г. се разбрало, че не може да се строи в имота, защото в това писмо изрично е указано да не се извършват строителни дейности в имота и че се разрешава само отстраняване на изсъхналата дървесна растителност. При тези противоречия на показанията на свидетелите на ответника с писмените доказателства и комплексната техническа експертиза, техните показания не следва да бъдат кредитирани.
Същевременно показанията на свидетеля Г. В. П. се подкрепят от данните по заснемане на имота от сателит, визуализацията на който съответства на казаното от него, че към 2013г. не е имало видими следи от чуждо присъствие в имота. На представените сателитни снимки, обследвани от комплексната техническа експертиза се установява, че към 2011г. имотът е бил изцяло залесен, той не се визуализира на снимката като за пръв път изсветляване на мястото се забелязва през 2014г. /стр.286-287 от първоинстанционното производство/, което означава, че в имота не са извършени видими фактически действия. Ето защо показанията на свидетеля Г. В. П. следва да се приемат за обективни и безпристрастни. Този извод не се разколебава от факта, че свидетелят не е посещавал постоянно имота, защото за нуждите на доказването в настоящия процес е достатъчно да бъде установено състоянието на имота към последната дата, на която той го е посетил – есента на 2013г. След като до този момент не е имало обективирани пред трети лица владелчески действия върху имота, а достъпът до него е бил безпрепятствен за собствениците, следва да се приеме, че към този момент /2013г./ не са извършени фактически действия, характеризиращи владението на ответника като явно и постоянно. Общовалиден отговор на въпроса за съдържанието на обективния признак на владението – фактическите действия, които трябва да бъдат извършени от владелеца в чуждия имот не може да бъде даден. Видът и интензитетът на отделните действия, чрез които се упражнява фактическата власт са различни за различните видове имоти, но във всички случаи трябва да се обективирани и несъмнени. Извършени действия извън имота, макар да имат за цел обслужването му като в случая – направа на подход, не са от значение за владението, защото фактическата власт на владелеца трябва да се осъществява върху имота, по отношение на който владелецът се позовава на придобивна давност. Всички действия, които не оставят доказателства за владение върху имота са скрити и не могат да се квалифицират като владелчески. По делото не е доказано праводателят Г. В. М. да е владял имота, поради което ответникът не е могъл да присъедини владението на праводателя си на основание чл. 82 ЗС.
По изложените съображения ВКС приема обжалваното въззивно решение за неправилно поради допуснато нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата и на материалния закон - чл.68 ЗС. Ето защо то следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция.
Ищците са доказали по несъмнен начин правото си на собственост въз основа на наследяване, а ответникът не е провел пълно доказване на своето правоизключващо възражение за придобиване на собствеността по давност чрез явно и постоянно владение в периода от закупуване на имота /непроизвело вещнотранслативен ефект поради договаряне с несобственик/ през 2006г. до предявяване на настоящите искове през 2016г. Ето защо предявеният иск от тях установителен иск за собственост, предявен по реда на чл.124 ал.1 ГПК срещу П. П. К. е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото на ищците следва да се присъдят разноските за всички инстанции както следва : половината от разноските за производството пред Софийския районен съд по представения списък на л.595 - 1488лв., 65 лв. платена държавна такса за производството пред СГС и 190 лв. платени държавни такси за производството пред ВКС – общо 1743лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд ІІІ-Б въззивен състав № 265082 от 27.07.2021г. по въззивно гражданско дело № 329/2021г. в частта, в която е потвърдено отхвърлителното решение на Софийския районен съд, 150-ти състав, № 20197500 от 14.09. 2020г., постановено по гражданско дело № 56152/2016г. по установителните искове за собственост на Л. П. И. - Е. и А. Н. Б. срещу П. П. К. за имот ХХІ-..... кв.15а по плана на [населено място], м.“Вилна зона Б. път“ с идентификатор ...... по КККР на [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Л. П. И. - Е. от [населено място], [улица] ет.2 и А. Н. Б. от [населено място], [улица] вх.Б ап.10 против П. П. К. от [населено място],[жк], [улица], вх.А ет.9 ап.27, че Л. П. И. – Е. и А. Н. Б. са собственици при равни права на следния недвижим имот: парцел ХХІ-.... кв.15а по плана на [населено място], м.“Вилна зона Б. път“, одобрен със заповед № РД-50-09-502 от 15.12.1983г. с площ от 960 кв. м. и с идентификатор ...... по КККР на [населено място], район „В.“, одобрени със заповед РД –18-41 от 21.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК при съседи имоти с идентификатори ....... и идентификатор ...... .
Осъжда П. П. К. и да заплати на Л. П. И. и А. Н. Б. сумата 1743 лв./хиляда седемстотин четиридесет и три лева/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: