О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50131

гр. София, 14.03.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 904 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „КЕПИТАЛ УАН ЕНД БЕНЕТ НОРТ АМЕРИКА“ ЛИМИТЕД, дружество в Д., против решение № 153/08.02.2022г. по гр. д. № 1922/2021г. на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на решение 261981/25.03.2021г. по гр. д. № 16633/2019г. на Софийски градски съд, са отхвърлени изцяло предявените по реда на чл. 422 ГПК от дружеството против Ю. Н. П., [населено място], установителени искове за дължимост на основание чл.535 ТЗ на вземане в размер на 62 500 щатски долара, представляващо главница по запис на заповед от 01.02.2007г., издадена от О. К. И., ведно със законната лихва от 11.04.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 20909/2019г. на Районен съд - София.

Касаторът твърди, че материалният закон е бил неправилно приложен. Не споделя приетото от апелативния състав въз основа на заключението на тройната експертиза, че подписите под „издател” в процесния запис на заповед от 01.02.2007г. и под „заемополучател” в процесния договор за паричен заем от 01.02.2007г. не принадлежат на О. К. И., като с оглед на тази експертиза П. не следва да отговаря за паричните задължения по процесните запис на заповед и договор за заем. Сочи, че експертите в заключението и при разпита си са посочили само изводите си, но не и тези конкретни факти, които обосновават тези изводи. Образци не са били приети като доказателство по делото, което е процесуално нарушение. Също така се твърди, че в нарушение на съществени процесуални правила - чл.266, ал.3, във връзка са чл.201 ГПК, апелативният състав с определение в о. с.з. от 26.10.2021г. с неясен мотив допуска тричленна СГФЕ. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване на иска и присъждане на всички разноски.

Ответникът по жалбата и по делото, Ю. Н. П., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Излага становище, че ищецът не е доказал при условията на пълно главно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав, необходим за уважаването на предявения иск. Претендират се направените по делото деловодни разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството е образувано по реда на чл.422 ГПК по искова молба с правно основание чл.535 ТЗ, предявена от „К. У. Е. Б. Н. А. Лимитид“, дружество в Д., срещу Ю. Н. П. за признаване за установено, че дължи сумата от 62 500 щатски долара по запис на заповед от 01.02.2007г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от Районен съд - София. Претенцията спрямо нея е основана на обстоятелството, че П. е наследница на издателя на записа на заповед О. К. И...

Не се спори между страните, че на 11.04.2019г. „К. У. Е. Б. Н. А. Лимитид“ е подал срещу О. О. И. и Ю. Н. П. /в качеството им на законни наследници на О. К. И./ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за осъждане на длъжниците да заплатят по 62 500 щатски долара по запис на заповед от 01.02.2007г., ведно със законните лихви от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и 4 350 лева -държавна такса и по 5 700 лева - адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Поканата за доброволно изпълнение и приложената към нея заповед по чл.417 ГПК е връчена на Ю. Н. П. лично на 25.07.2019г. С разпореждане от 14.08.2019г. по ч. гр. д. № 20909/2019г. състав на РС-София е указал на заявителя да предяви иск за установяване съществуване на вземането му срещу Ю. П.. Разпореждането е получено от заявителя на 26.08.2019г. и на 26.09.2019г. същият е завел иск по реда та чл.422 ГПК пред РС-София, който е прекратил производството по делото и го е изпратил на родово компетентния Софийски градски съд.

В конкретния случай менителничното задължение почива на ценна книга - запис на заповед от 01.02.2007г. Същият съдържа задължителните реквизити - дата и място на издаване (01.02.2007г., в [населено място]), място на плащане (гр.София), име на лицето, на чиято заповед следва да се плати („К. У. Е. Б. Н. А. Лимитид“, дружество в Д., вписано под № 11699 от 17.11.2006г.) и подпис на издателя. Посочен е и падежът на задължението - 01.02.2017г., който в случая е определен според нормата на чл.486, ал.1, т.4 ТЗ. В случая ищецът е посочил в исковата молба конкретно каузално правоотношение, за обезпечение на вземането по което е издаден процесният запис на заповед - договор за паричен заем от 01.02.2007г., който е приложен към исковата молба. Предвид, че автентичността на процесните записа на заповед и договор за паричен заем са оспорени в частта, в която е положен подпис от О. К. И., съдът е допуснал и назначил единична СГФЕ. СГС е възприел е заключението на вещото лице Д. В., че подписите под „издател“ в запис на заповед от 01.02.2007г. и под „заемополучател“ в договор за паричен заем от 01.02.2007г. принадлежат на О. К. И..

По делото е установено още, че на 23.08.2007г. О. К. И. е починал.

Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил изцяло предявените искове, след събиране на писмени доказателства и изслушване на единична СГФЕ (изготвена от в. л. В.).

Апелативният състав е намерил, че експертизата, приета в първата инстанция е била непълна и недостатъчно ясна, а СГС неоснователно е отклонил искането на ответника П. за допускане на тройна СГФЕ, поради което е допуснал изслушването на тройна СГФЕ. Кредитирал е заключението на тази експертиза, прието в заседанието на 24.01.2022г., като компетентно и обективно дадено, че подписите под „издател“ в процесния запис на заповед от 01.02.2007г. и под „заемополучател“ в процесния договор за паричен заем от 01.02.2007г. не принадлежат на О. К. И.. Въз основа на приетата тройна експертиза решаващият съд е приел, че П. не следва да отговаря за паричните задължения на издателя по процесния запис на заповед в качеството на негова наследница. Въпреки, че в първата инстанция е приета единична СГФЕ, изготвена от в. л. В., която е в обратния смисъл, въззивният състав е намерил, че вяра трябва да се даде на заключението на тройната СГФЕ. В мотивната част на решението са изложени съображения, че единичната експертиза е непълна, повърхностна, докато вещите лица от тройната експертиза са направили изводите си въз основа на допълнителни сравнителни образци от подписа на О. И. (стр. първа и втора от заключението), които са били полагани в един по-продължителен период от време - от 1964г. до 2007г. (когато са подписани и съставени процесните договор за заем и запис на заповед), като експертите са защитили убедително заключението си и в откритото съдебно заседание на 24.01.2022г.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Допустимо ли е въззивният съд да формира собствени изводи за успешно оспорена автентичност на два подписа за поемане на парично задължение при противоположни заключения на допуснатите и приети в двете инстанции ектспертизи за установяване на релевантни по делото факти, за които експертите трябва да посочат само изводите, които правят, но без да излагат конкретните факти, които обосновават тези изводи?; Длъжен ли е съдът при две противоположни заключения да допусне експертиза по чл. 201, вр. чл. 9 ГПК.; 2/ Допустимо ли е въззивният съд с неясен мотив да излага собствени изводи и да допуска тричленна експертиза с определение в о. с.з. от 26.10.21. при първоначално отказана такава с определение № 2272/19.08.21г.? Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по въпрос № 1/ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /спрямо въпрос №.2/.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не осъществяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.

На първо място, и двата въпроса са базирани на неверни твърдения, а именно, че тройната експертиза прави изводи, без да се излагат конкретни факти (съдът вкл. е съобразил дадените пояснения от вещите лица при приемането на заключението в открито съдебно заседание) и че определението на апелативния съд за допускане на тази експертиза е „с неясен мотив“. Следва да се има предвид, че съгласно практиката по чл.290 ГПК на ВКС, вкл. посочената такава от касатора, основание за допускане на т. нар. „повторна“ експертиза е наличие на предпоставките на чл.201 ГПК, като обстоятелството, че по делото вече са приети две противоположни заключения, само по себе си не сочи на осъществяване на предпоставките на чл.201 ГПК, като оценката на заключенията се извършва съобразно чл.202 ГПК.

Противно на съдържащото се във въпрос № 2 твърдение на жалбоподателя, допускането на тройната експертиза е направено от въззивния съд на основание извършено от първата инстанция процесуално нарушение, за което има оплакване във въззивната жалба, а именно - отказ за допускане на тройна експертиза при своевременно оспорена единична такава, при съмнение за нейната правилност, в каквато насока е и цитираната от самия касатор практика на ВКС по приложението на чл.201 ГПК, като първоначалното определение на апелативния съд, с което е отказано допускането на тройната експертиза, по своя характер е оттегляемо по см. на чл.253 ГПК и въпрос за приложението на тази разпоредба не е поставен.

Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Независимо от изхода на делото, на ответничката по касацията не могат да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват доказателства такива да са направени.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на ТК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153/08.02.2022г. по гр. д. № 1922/2021г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОРИГИНАЛИТЕ на запис на заповед от 01.02.2007г. и на договор за заем от 01.02.2007г., съхранявани в Регистратурата за квалифицирана информация на ВКС, да бъдат пришити към делото (след съставяне на приемо - предавателен протокол) и изрично да бъдат посочени в описа при връщане на делото на долните инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.