О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50047
София, 06.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.
ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 3154/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 5626 от 14.06.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалния представител А. В., против въззивно решение № 65 от 21.04.2022г., постановено по въззивно гр. дело №493/2021г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 269 от 23.08.2021г., постановено по гр. д. № 886/2018г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на КПКОНПИ с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ(отм.), предявени против Н. А., М. Н. И. и В. И. И. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 351 886,60 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС. Иска да бъде допуснато до касационен контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, респ. §1, т.1 ЗОПДНПИ(отм.) и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и нормата на §1, т.7 ЗОПДНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за които не е установен законен източник на средства за придобиването му, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период; 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество; 3. Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание, чл.74, ал.1 или ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.), респ.153, ал.1 или ал.2 ЗПКОНПИ. Според касатора поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Н. А., М. Н. И. и В. И. И., чрез процесуални представители оспорват наличието на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Излагат съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение, съдържащо произнасяне по иска, предявен от КПКОНПИ против В. И. И. за отнемане от нея в полза на държавата на сумите 1 800 лева и 250 лева-вноски по сметка в ЦКБ АД, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част да се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК (в ред. на ДВ бр. № 86/2017г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В настоящия случай цената на иска, предявен против В. И. е в размер 2 050 лева - под определения в закона размер за допустимост на касационно обжалване и поради това решението по него не подлежи на касационно обжалване.
В останалата част касационната жалба на КПКОНПИ е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира следното:
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е възприел съдебната практика, според която предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Посочил е, че отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане не може да се претендира. Позовавайки се на решение № 13/13.12.2012г. по конституционно дело № 6/2012г. на Конституционния съд на РБ, съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че паричните средства, които са били налични у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се установява да са налични в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на специалния закон. Същите са изразходвани и представляват разход, а не притежавано имущество; като разходвани, липсващи, те не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата, извън специално предвидените в закона хипотези при отчуждено имущество с парична равностойност. Посочил е, че разпоредбата на чл. 72 ЗОПДНПИ(отм.), съгласно която при липсващо и отчуждено имущество се отнема паричната му равностойност, не може да обоснове обратен на направения вече извод, тъй като от граматическото и логическо тълкуване на текста е видно, че под „имущество“, което има парична равностойност, законодателят има предвид конкретни вещи, които подлежат на парична оценка, каквито парите не са. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че общата стойност на придобитото от проверяваното лице и свързаните с него лица, налично в края на проверявания период имущество или отчуждено срещу парична равностойност е в общ размер 52 159,60 лева, от които: 36 300 лева стойността на продадения през 2013г. апартамент в [населено място]; 10 000 лева стойността на придобито с договор за цесия от 2014г. вземане; 5 825 лева стойността на придобит през 2015г. товарен автомобил и 34,60 лева налични суми по банкови сметки. Установено е, че в процесния период нетния доход на проверяваното лице и на свързаните с него лица е 39 863,28 лева; приходите и източниците на финансиране са в общ размер 136 491,99 лева, а обичайните и извънредни разходи са в размер 94 511,02 лева. Предвид установеното, че нетния доход е 39 863,28 лева и съпоставката му с придобитото имущество в размер 52 159,60 лева, съдът е приел, че несъответствието е на стойност 12 296,32 лева и е направил извод, че не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на §1, т.7 ЗОПДНПИ(отм.), в редакцията към началото на проверката, в размер 250 000 лева, обуславящо възникване на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.
При тези мотиви на въззивния съд, разрешението на поставените от касатора първи и втори въпрос са от значение за изхода на спора. По тези въпроси е образувано тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Предвид това съдът намира, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение на въззивно решение № 65 от 21.04.2022г., постановено по въззивно гр. дело №493/2021г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата от В. И. И. на сума в общ размер 2 050 лева-вноски по сметка в лева с IBAN: B. в Централна кооперативна банка АД и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
Определението подлежи на обжалване в тази част пред друг състав на ВКС от КПКОНПИ в седмичен срок от връчването му.
СПИРА производството по гр. дело № 3154/2022г. по описа на Върховен касационен съд, ІV ГО, в останалата му част, до приключване на производството по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: