7ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3526
гр. София, 11.12.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1868 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника “Д. ЮНАЙТЕД БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 203/10.04.2025 г. по в. т.д. № 47/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 5-ти търговски състав, с което след отмяна на решение № 1607/20.11.2024 г. по т. д. № 1203/2023 г. на Софийски градски съд, VІ-13 състав, настоящият касатор е осъден да заплати на ищеца “СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 95 040 лева - неустойка по т. 10.3 от договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за неизтеглени стоки по Лот № 3, за периода 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Оспорват се изводите на апелативния съд, че предвид влезлите в сила съдебни решения по водени между страните процеси за неустоечни претенции за периоди, предхождащи исковия, всички възражения за настъпило прекратяване на договорната връзка, за валидност на неустоечната клауза и за забава на кредитора, са обхванати от сила на пресъдено нещо, респ. са преклудирани. Поддържа се тезата, че мотивите на съдебните решения по водените предходни дела съдържат редица юридически факти, но те не се ползват със задължителна сила за тези факти и доказателствената им сила може да се опровергава с всякакви доказателствени средства. Изтъква се, че с оглед на принципа на непосредственост, прогласен в чл. 11 ГПК, и принципа по чл. 12 ГПК, че съдът преценява всички доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, не може съдебният състав, разглеждащ делото между същите страни, да приеме за установен факт, който е бил приет за такъв в мотивите на влязло в сила решение, постановено по друго дело между страните. Излагат се аргументи, че при съобразяване на правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, за да се реализира отговорността на длъжника за обезщетение за вреди, кредиторът следва да установи изпълнението на законоустановеното си задължение, че е положил грижата на добрия стопанин (търговец). Ищецът нито е твърдял, нито е доказвал, че през процесния или изобщо миналите периоди е положил усилия, но не е могъл да се разпореди с вещите, с цел ограничаване на търпените вреди. Подчертава се, че воденето на множество съдебни дела за отделни периоди всяка година не ограничава твърдените от ищеца вреди, нито пък защитава интересите му, същото не е и стимул за длъжника. Поведението му се тълкува като липса на сериозно намерение да се освободи реално от вещите и да опразни складовете си, а предпочита заместващата парична облага. Релевира се извършено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите и възраженията на страната, обективирани в отговора на въззивната жалба, в отговора на исковата и на допълнителната искова молба, което представлява процесуално нарушение. По тези аргументи се иска отмяна на обжалваното въззивно решение и отхвърляне на предявения осъдителен иск, както и присъждане на разноските по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се развиват доводи за допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:
1. “Кои факти в един съдебен процес са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и съответно – произнасянето по тези факти кога обосновава преклудиране на възражения в следващ съдебен процес?”.
2. “Изложените от страните факти в един съдебен процес, обективирани единствено в мотивите на крайния съдебен акт, обхващат ли се от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение?”.
3. “Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?”.
4. Въпрос относно “приложението на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, която в конкретната хипотеза се намира във връзка с чл. 328 ТЗ”.
По първите две питания се твърди, че отговорът им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По третия въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с трайната такава, обективирана в решение № 104/10.04.2025 г. по т. д. № 884/2023 г. на ВКС, I т. о., решение № 60025/30.07.2021 г. по т. д. № 2796/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г. о. По отношение на четвъртото питане се релевира наличие на отклонение от казуалната практика на ВКС – решение № 15/08.09.2010 г. по т. д. № 395/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 97/26.05.2015 г. по гр. д. № 5783/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. на ВКС, IV г. о.
От ответника по касация “СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО” ЕООД се изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационна проверка и на подадената касационна жалба. Оспорват се въведените от касатора оплаквания и се излагат доводи по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски и се заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да отмени отхвърлителното решение на първата инстанция и да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е приел, че по делото не се спори, че на 11.06.2012 г. е сключен договор № 40/06/2012 г. между продавача “СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО” ЕООД и купувача “Д. ЮНАЙТЕД БЪЛГАРИЯ” ООД, по силата на който продавачът се е задължил да продаде, а купувачът – да заплати и получи стока, описана по вид и брой в приложение № 1 в 485 позиции, Лот 3. Съгласно т. 2.2. от договора, след приспадане на направения депозит, купувачът ще заплати сума от 264 000 лева с ДДС. Стоката се доставя на условие EXW - франко ненатоварено превозно средство в складовете на продавача - т. 3.1. Собствеността върху стоката и рискът преминават върху купувачът с предаването й, което следва да се оформи писмено от представители на страните - т. 4.1. Съгласно т. 10.2., купувачът се задължава за изтегли стоката в рамките на срока на действие на договора, определен до три месеца, считано от датата на подписването му. При неизпълнение на задължението по т. 10.2. купувачът заплаща на продавача неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 дни след началната дата на забавата; след изтичане на срока по т. 10.1 продавачът е длъжен да заплати неустойка за толкова месеца, колкото иска да му бъде продължен срокът за изпълнение на договора - т. 10.3. Съгласно т. 10.4., определеният тримесечен срок може да бъде удължен преди неговото изтичане, но купувачът дължи неустойката по т. 10.3 за това допълнително време. По делото не е спорно, че договорената цена е платена, но стоката не е получена от ответника, който не я е изнесъл от складовете на ищеца.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Намерил е за установено, че с влезли сила решения между същите страни, ответникът в настоящето производство “Д. ЮНАЙТЕД БЪЛГАРИЯ” ООД е осъден да заплати ищеца “СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО” ЕООД на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойка за неизпълнение на задължението за изтегляне на закупени стоки по горепосочения договор за покупко-продажба за периодите 11.09.2012 г. - 11.09.2015 г., 12.09.2015 г. - 11.08.2018 г. и съответно 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. Предмет на настоящото дело е неустойка за същото неизпълнение, но за последващ период 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г. При това положение е приел, че силата на пресъдено нещо, формирана от решение № 355/09.02.2018 г. по т. д. № 5687/2017 г. на САС, ТО, 11 състав, влязло в сила на 15.10.2018 г., преклудира направените в настоящия процес възражения за настъпилото на 11.09.2012 г. прекратяване на процесния договор, за валидността на клаузата за неустойка, както и за забавата на кредитора за периода, обхванат от силата на пресъдено нещо: 11.09.2012 г. - 11.09.2015 г., 12.09.2015 г. - 11.08.2018 г. и съответно 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. (съгласно последващи решение № 189/29.01.2019 г. по т. д. № 1734/18 г. на СГС, ТО, 21 състав, и решение от 08.07.2021 г. по т. д. № 1124/2020 г. на СГС, TO, VI-10 състав). Позовал се е на задължението на съда въз основа на обвързващата сила на решението да приеме, че клаузата на чл. 10.3 от договора поражда валидно задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на купувача ответник да получи стоките от склада на продавача ищец, както и че за периода 11.09.2012 г. - 11.02.2020 г. ответникът е бил в забава за изпълнение на това задължение, за която отговаря.
Решаващият състав на САС е изтъкнал липсата на ангажирани от ответното дружество купувач доказателства след 11.02.2020 г. и към исковия период да е преустановил забавата или да са настъпили факти, които го освобождават от отговорност. Взел е предвид обявеното за безспорно обстоятелство, че ответникът не е получил стоките - предмет на процесния договор, от което е направил извод, че последният е в неизпълнение на задължението, продължаващо и след периода, за който вече е осъден да заплати неустойка. Отбелязал е, че ответното дружество не доказва новонастъпили след приключване на устните състезания по предходните дела факти, като разпитаният като свидетел по делото П. П. заявява, че е посещавал процесния склад, но в периода 2012 г. – 2015 г. вкл., т. е. извън исковия 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г. Няма данни след 11.02.2020 г. ответникът да е търсил съдействие от ищеца за достъп до склада за натоварване на стоките, съобразно уговорката в чл. 3.1 от договора, което води до недоказаност на възраженията му за отказан достъп и за неоказано съдействие от страна на продавача.
По отношение на доводите на ответника за приложение на чл. 328 ТЗ, предвиждаща няколко възможности за продавача при забава на купувача да получи стоката, въззивният състав е приел, че използваният термин “може” налага извода, че специалната норма е уредена в защита интересите на продавача. Същата предвижда правна възможност, но не и задължение за продавача, предоставяйки му сам да прецени дали да се възползва от законните си права при съобразяване на интереса си. Само по себе си воденето на съдебни процеси за различни искови периоди не може да бъде определено като злоупотреба с права, а сочи на защита на такива.
По тези мотиви съставът на апелативния съд е стигнал до заключението, че са налице предпоставките на чл. 92 ЗЗД и предявеният иск за заплащане на неустойка по т. 10.3 от договора за периода 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г., възлизаща на 95 040 лева (при размер на неустойката за всеки започнат месец от 7 920 лева), следва да бъде уважен.
Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК.
Поставените от касатора първи и втори въпрос могат да се обобщят като питане относно правните последици на влязлото в сила решение по спор между страните и възможността за релевиране на правоизключващи възражения в следващ съдебен процес между тях. Обобщено по този начин същото покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. В решение № 73/17.06.2024 г. по т. д. № 377/2023 г. на ВКС, I т. о., решение № 44/02.04.2024 г. по т. д. № 2463/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 314/15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г. на ВКС, IV г. о., и др., е прието, че източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на решението, като следва да се има предвид, че тя се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на същата не е само субективното право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, от която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези. В този смисъл със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Забраната за пререшаемост (чл. 299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от делото. Когато между същите страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някой от тях е постановено влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно, като това се зачита при решаването на последващ спор между страните. Наличието на така формираната практика на касационната инстанция, както и липсата на аргументиране от касатора на нуждата от нейното осъвременяване (поради неправилно тълкуване от съдилищата или изменения в правата уредба/респ. в обществените условия), изключват прилагане на въведения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка.
В случая въззивният съд при постановяване на съдебното решение е зачел силата на пресъдено нещо, формирана по спора между същите страни относно дължимостта за предходни периоди на неустойката по т.10.3. от процесния договор за покупко-продажба на стоки, Лот 3. Приел е, че визираната клауза поражда валидно задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на купувача ответник да получи стоките от склада на продавача ищец, както и че за периода 11.09.2012 г. - 11.02.2020 г. ответникът е бил в забава за изпълнение на това задължение, за която отговаря. При това положение така обобщеното питане не удовлетворява и допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за достъп до касация.
Третият въпрос, поставен от касатора, е процесуалноправен и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за осъществяване на касационен контрол. Относно правомощията на въззивната инстанция е налице задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава, обективирана в цитираните от страната решения и множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ІI т. о., решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т. д. № 2705/2021 г. на ВКС, ІI т. о., решение № 50075/21.02.2024 г. по т. д. № 843/2022 г. на ВКС, ІI т. о.). В съответствие с формираната практика на касацията съставът на апелативния съд е изложил подробни съображения по приетите за относими факти и доказателства, както и по спорните във въззивното производство въпроси. В разрез с оплакванията на обжалващия, в мотивите на атакувания съдебен акт са обсъдени доводите му, поддържани в хода на производството. Несъгласието на касатора с мотивите на решаващия състав на САС относно възражението на страната, основано на тълкуването на нормата на чл. 328 ТЗ, насочва към оспорване правилността на въззивното решение, която не е предмет на контрол в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Формирането от съда на различен извод за възможностите на продавача при забава за получаване на стоката, който не съответства на доводите на ответника, не може да се приравни на липса на обсъждане, в каквато насока е поставен процесуалноправният въпрос. Ето защо необосновано остава твърдението на касатора за отклонение на атакуваното решение от формираната практика на ВКС, поради което третото питане не покрива сочения от обжалващия допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Четвъртият въпрос на касатора, касаещ приложението на чл. 83, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 328 ТЗ, е общотеоретичен, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, който, за да уважи предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е приел, че е налице валидно сключен договор между страните, пораждащ облигационна връзка между тях, по който продавачът е изпълнил основното си задължение, неизпълнение на договорно задължение от купувача да получи продадената и заплатена от него стока, и уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение. Като е съобразил влезлите в сила решения по спорове с предмет присъждане на неустойка за същото неизпълнение на ответника по същия договор, за предходни периоди 11.09.2012 г. - 11.02.2020 г., решаващият състав на САС е изтъкнал липсата на ангажирани по делото доказателства за преустановяване забавата или за настъпване на факти, освобождаващи купувача от отговорност. Формулираният от касатора въпрос е относим към допълнителни съждения на въззивната инстанция, изложени в отговор на защитната теза на ответника, поради което същият не може да обуслови друг изход на спора. С оглед на горното поставеното питане няма характер на правно по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не удовлетворява общото селективно основание за допуск до касация, което прави безпредметно обсъждането на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационна проверка на решението на Апелативен съд - София.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 203/10.04.2025 г. по в. т.д. № 47/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 5-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.