О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50112Гр. София, 06.03.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия П. Хорозова

търговско дело № 2768/2021 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 239 от 14.10.2021 г. по в. т.д. № 18/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 490/22.10.2020 г. по т. д.№ 63/2019 г. на Окръжен съд – В. Т. за осъждане на касатора да заплати на[Фирма 1], [населено място], застрахователно обезщетение за претърпени в резултат на пожар, възникнал на 05.03.2018 г., имуществени вреди върху сгради - склад 12 и склад 13, находящи се в [населено място], [улица], и съхраняващите се в тях стоки, ведно със съответните мораторни лихви върху главниците.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения /за избирателно обсъждане на доказателства в противоречие с чл.235 ал.2 ГПК и нарушение на чл.55 ТЗ, чл.386 ал.2 КЗ и чл.398 ал.4 КЗ/ се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на исковата претенция, с присъждане на сторените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се прави на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. За да бъде прието за успешно проведено пълно и главно доказване следва ли да се създаде абсолютна достоверност по отношение на подлежащия на доказване факт, така че да е възможно да се направи единствен еднозначен извод за настъпването на този факт; 2. При доказване с косвени доказателства, за да бъде успешно проведено главно и пълно доказване, следва ли от анализа на косвените доказателства да е възможен само един извод; 3. Приложими ли са правилата за подзастраховане при застраховане на родово определени вещи и към кой момент се преценява наличието на подзастраховане – към момента на сключване на застраховката или към момента на настъпване на събитието; 4. Как следва да преценява съдът изявление за намаляване на исковете от страна на ищеца от гледна точка на размера на предявените искове; 5. Каква е доказателствената стойност на „Опис на увреденото имущество“, застраховано по имуществена застраховка, подписан без възражения от застрахования и застрахователя при извършване на взаимен оглед на увреденото имущество след настъпване на събитие и неоспорен от страните по делото.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, е подал писмен отговор, в който, след възпроизвеждане на текста на въззивното решение, бланкетно е заявил, че не следва да се допуска касационното му обжалване. Претендира разноски в размер на 5 000 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Във връзка с преценката по чл.280 ал.1 ГПК съдът съобрази мотивите на въззивното решение, като констатира следното:

За да достигне до обжалвания резултат, след всестранно и подробно изясняване на фактическата обстановка по делото, чрез обсъждане на всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и няколко експертни заключения, поотделно и в тяхната взаимовръзка, съставът на въззивния съд е достигнал до извод, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя по предявените срещу него искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ вр. чл.383 ал.4 т.1 КЗ и чл.409 КЗ, по следните съображения:

Безспорно между страните е обстоятелството относно настъпването в срока на застрахователно покритие на договора на застрахователно събитие – пожар в складовете на ищеца, което е покрит риск по сключения на 22.03.2017 г. застрахователен договор, уреден в Глава 2 на Общите му условия. Вследствие на пожара са увредени застраховани имущества – сгради и наличните в тях стоково-материални запаси. Спорен е въпросът за размера на действително претърпените от търговеца – застраховащ вреди, обуславящи размера на застрахователното обезщетение. По отношение вредите по двата опожарени склада и разходите, необходими за възстановяването им, въззивната инстанция е възприела заключението на вещото лице Р. Г., че разходите за извършване на ремонт за възстановяване на складовете са съответно 8 613.89 лв. за склад № 12 и 21 209.22 лв. за склад № 13. Относно вида и естеството на уврежданията на двата склада констатациите на вещите лица напълно съвпадат, но вещото лице Р. Г. е разграничило много по-детайлно и всеобхватно видовете ремонти работи, които следва да бъдат извършени, за да се възстановят складовете във вида им преди пожара, поради което изводите му са по-обосновани. Пред първата инстанция застрахователят е оспорил компетентността на това вещо лице относно разходите за ел. инсталация, като при съпоставяне заключенията на единичната и тройната експертиза е видно, че заключението на тройната експертиза в тази му част е много по-детайлно. Вещото лице по единичната експертиза обаче е дало по-ниска стойност – 1 822.57 лв. без ДДС от вещите лица по тройната експертиза – 2 691.33 лв. без ДДС, което е в интерес на жалбоподателя, като на основание чл.271 ал.1 ГПК съдът е посочил, че възприема именно по-ниската оценка.

По отношение размера на вредите, измерим със стойността на погиналите стоки, намиращи се в двата склада, съставът на въззивния съд е съобразил следното: От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че счетоводната отчетност на „Ерос“ ЕООД не е редовно водена според изискванията на ЗС и счетоводните стандарти, поради липса на аналитична отчетност. Вещите лица са работили въз основа на предоставени им от управителя на ищеца документи. В тази връзка съдът е посочил, че редовно водените счетоводни книги могат да служат като доказателство в полза на търговеца, но вписванията в тях не се ползват със задължителна доказателствена сила, а съгласно разпоредбата на чл.182 ГПК се преценяват и с оглед другите доказателства по делото. Отнесено към конкретния казус това означава, че не може да се счита, че данните от счетоводството на ищеца са единствен източник на достоверна информация относно реалните наличности на стоково-материални запаси в процесните складове и съответно нередовно воденото счетоводство само по себе си не влече като последица пълното отричане на понесената имуществена вреда, каквато е тезата на застрахователя. Съдът е приел, че анализът на доказателствата, обсъдени в тяхната взаимна връзка и при спазване на правилата на логиката, налага категоричен извод, че в двата склада на „Ерос“ ЕООД към датата на възникване на пожара е имало наличност на стоково-материални запаси в голям обем, от вида на отразените в справките от складовия програмен продукт на ищеца, и на стойност, многократно надвишаваща застрахователната сума за двата обекта в размер на 240 000 лв., както и че е погинала почти цялата наличност, а оцелялата стока е на незначителна стойност. Протоколите на „Банка ДСК“ – бенефициер по застрахователния договор, датирани месец преди и месец след застрахователното събитие, установяват, че в двата склада преди пожара са били налични стоки, съответстващи на предоставената от търговеца справка за складова наличност, на стойност над 1 мил. лв., а след пожара - на стойност 525 128 лв. Данните за стойността не могат да бъдат възприети безусловно, защото са базирани на въведената в програмния продукт на склада информация, а същата не може да бъде проверена поради липса на аналитична счетоводна отчетност, но наличието на стоки, и то от вида, посочен в справките от складовата програма, е несъмнено. Банката в качеството си на заложен кредитор е пряко заинтересована от установяването на действителната наличност, която при неизпълнение задълженията на кредитополучателя ще служи за удовлетворяване на вземането й, поради което изходящите от нея документи са годно доказателство в тази насока. Свидетелските показания сочат, че почти цялата налична стока е изгоряла, част от нея е изхвърлена в контейнерите до складовете, част е останала в складовете, но след това всичко е изхвърлено на сметището. Този факт кореспондира от една страна с констатациите на [община] за неправомерно замърсяване от ищеца на съдовете за битови отпадъци и участъците около тях с отпадъци от пожар и дадените с оглед на тези констатации предписания, а от друга, с данните по кантарните бележки за изхвърлени в рамките на 7 дни от датата на пожара на общо 19 520 кг. отпадъци. Освен това факт е предаването от служители на „Ерос“ ЕООД на 08., 09., 10. и 13.03.2018 г. на още 2 080 кг. „други отпадъци“, за които свидетелските показания съвпадат, че са вследствие на пожара и че са изхвърлени след дадено разрешение от представителя на застрахователя. Изхвърлянето на голям обем отпадъци от пожара кореспондира с останалите доказателства за наличието на значително количество стока в складовете - 663 491 бр. от различни артикули. Справките за складовата наличност сочат стоково-материални запаси в складовете в размер на 1 015 138.61 лв. Вещите лица по тройната експертиза са констатирали несъответствия между стойностите на доставените за периода 01.01. - 05.03.2018 г. стоки, съгласно хронологичната ведомост и отразените в ползвания програмен продукт за складовете за същия период стойности, които са в рамките на 3 000 – 4 000 лв. Предвид сочената обща стойност на заприходената стока, това несъответствие, макар и да формира извод за нередовно счетоводство, не е съществено. Дори да се приеме, че наличните към датата на пожара стоково-материални запаси са на половината от удостоверената в справките стойност, тя значително - с повече от 50 % надвишава застрахователната сума по процесния договор. Предвид изложеното въззивният съд е намерил, че вредата на „Ерос“ ЕООД следва да се приеме за доказана и обуславя дължимост на претендираното застрахователно обезщетение.

На следващо място съдът е разгледал и е намерил за неоснователно възражението на застрахователя за наличие на подзастраховане при сключване на договора, като е изложил следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.389 ал.1 КЗ, подзастраховане е налице, когато уговорената застрахователна сума е била по-малка от действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор. Това означава, че за подзастраховане може да се говори, когато предмет на застрахователна защита са индивидуално определени или посочени по вид и количество родово определени вещи, с определена пазарна стойност към датата на сключване на договора, която може да бъде съпоставена със застрахователната сума. При процесната застраховка такива вещи са застрахованите сгради. С оглед дадените от единичната и тройната съдебно-технически експертизи пазарни оценки на двата склада, видно е, че по отношение на същите не е налице подзастраховане, а напротив – надзастраховане по смисъла на чл.388 ал.1 КЗ, защото уговорените за тях застрахователни суми съответно от 62 400 лв. и 62 520 лв. са по-големи от действителната им стойност. При застрахована съвкупност от вещи, които не са индивидуализирани по вид и количество, застрахователят не може да се позовава на подзастраховане, защото преценката за наличието на такова изисква да се установи, че уговорената застрахователна сума е била по-малка от действителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор, а подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Това е така, защото от една страна към датата на сключване на договора застрахователят изобщо не знае и не се интересува какви вещи се включват в застрахованата съвкупност, а от друга, през срока на действие на застрахователния договор застрахованият търговец съхранява в своя склад различни по вид, количества и стойност вещи и при осъществяване на търговската му дейност във всеки един момент наличностите в склада се променят, при което е много вероятно увредените от настъпилото застрахователно събитие стоково-материални запаси изобщо да не са били налични в склада при сключване на застраховката. Едва при настъпване на застрахователното събитие ще се конкретизират видът, количеството и стойността на увредените вещи. След като при настъпване на застрахователното събитие е дължимо обезщетение за погиването и увреждането и на вещи, които не са били налични в склада на застрахования търговец към момента на сключване на застрахователния договор, се налага изводът, че при този вид имуществено застраховане стойността на застрахованите вещи към датата на сключване на договора е ирелевантна, поради което не може да има подзастраховане. При направения извод за липса на подзастраховане както по отношение на двата склада, така и по отношение на стоково-материалните запаси, няма основание да се обсъжда разпоредбата на т.24.1 от глава 1, раздел V на Общите условия, предвиждаща редуциране на размера на дължимото от застрахователя обезщетение. Застрахователят дължи обезщетение за пълния размер на вредата, като отговорността му е ограничена до размера на застрахователната сума.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Първите два от формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси – относно това, какво означава пълно и главно доказване и дали и как то може да бъде осъществено с косвени доказателства, касаят изцяло правилното приложение от страна на съда на опитните и логически правила, респективно се отнасят до обосноваността на неговите изводи, която е извън предмета на спора в производството по чл.288 ГПК. Дори да се приеме, че въпросите удовлетворяват общото селективно изискване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, то същите не се преценяват като разрешени в противоречие с практиката, цитирана от касатора, според която пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства; последните установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на конкретния факт; за да бъде проведено пълно и главно доказване е необходимо от анализа на всички доказателства да бъде възможен само един извод. В случая съставът на въззивния съд, преценявайки всички доказателства в тяхната съвкупност, е достигнал именно до единствения възможен извод, че наличната и погинала в резултат на пожара в двата склада на ищеца стока надвишава с повече от 50 % застрахователната сума по процесния договор, възлизаща на 240 000 лв.

Третият въпрос - приложими ли са правилата за подзастраховане при застраховане на родово определени вещи и към кой момент се преценява наличието на подзастраховане, е обусловил решаващата правна воля на съда, доколкото неиндивидуализираната съвкупност от стоки, предмет на договора, може да се приравни на родово определени вещи, поради което и въпросът е значим за постановяване на обжалвания резултат по делото. Противно на доводите на касатора обаче този въпрос е разрешен не в противоречие, а в съответствие с цитираната практика на ВКС – решение № 128 от 12.07.2010 г. по т. д.№ 969/2009 г. на ІІ т. о. с докладчик съдия Т. В. с оглед на което не се установява допълнителният селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация.

Четвъртият въпрос няма значение за изхода от спора по конкретното дело, тъй като касае преценката от страна на въззивния съд на изявление за намаляване размера на исковете, направено във въззивната инстанция, което веднага е било оттеглено. Спрямо него не може да се формира никакъв оценъчен извод, тъй като същото се счита за ненаправено.

Петият въпрос изисква съдът да се произнесе по доказателствената стойност на конкретен писмен документ по делото („Опис на увреденото имущество“), с оглед обстоятелствата по неговото подписване, поради което също не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът е израз на несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд относно това, какви факти се установяват от преценените в съвкупност доказателства, и следователно отново касае правилността на неговите изводи, а тя, както се посочи по-горе, е извън предмета на спора в селективната фаза от касационното производство. В посочения смисъл са и задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че в случая не се доказва приложното поле на касационното обжалване, поради което и

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 239 от 14.10.2021 г. по в. т.д. № 18/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: