О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3502

гр. София, 10.12.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 781 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. Д. Н., пълномощник на В. Д. М., срещу определение № 74 от 19.02.2025г. по в. т.д. № 478/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 451 от 11.12.2024г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е определил адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна защита пред първата инстанция в размер на 3200 лева и пред въззивната инстанция в размер на 300 лева, като се е позовал на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС. Сочи, че въззивният съд е определил адвокатското възнаграждение като процент от цената на иска, приемайки, че тези проценти пред първата и втората инстанция следва да са съответно 3% и 4%, без да обвързва така определения процент с реално извършеното от адвоката процесуално представителство, без да съобразява времето, което съответният адвокат е отделил за защита на законните интереси на клиента си, и без да изложи мотиви за съобразяване на възнаграждението с фактическата и правната сложност на делото. Намира, че определеният размер на адвокатските възнаграждения не съответства на фактическата и правната сложност на спора, броя на съдебните заседания, подготвителните действия за образуване на делото, отстоянието на съда от адреса на страните и техните процесуални представители. Поддържа, че в случая адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗДА не подлежи на...