О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50135

гр. София, 15.03.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 808 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД против решение № 205/31.12.2021г. по в. т. д. № 455/2021 г. на Апелативен съд –Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260014/26.03.2021г. по т. д. № 47/2020г. в частта за уважаване на предявения от С. Л. К. против застрахователното дружество иск на основание чл. 432 КЗ за сумата от 25 000 лева - дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинените му телесни повреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.10.2019г. в [населено място], обл. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2020г. до окончателно изплащане на сумата.

Счита въззивното решение в описаната част за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Намира, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и несъобразен със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период. Позовава се на решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2979/2013г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 130/09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС и др. Твърди, че съдът не е обсъдил обществено-икономическите условия на живот в страната и по местожителството на ищеца към датата на ПТП и как те се отразяват на размера на справедливото да го овъзмезди обезщетение. Не е коментирано в мотивите на решението и какви са били доходите на ищеца и стандарта му на живот, като относим критерий към справедливия размер на обезвредата. На следващо място, касаторът намира за неустановено по делото при условията на пълно и главно доказване ищецът да е получил тежки и необратими увреждания и усложнения в здравословното състояние в резултат на процесното ПТП, които да обуславят присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева. Позовава се на изготвената и приета по делото СМЕ, според която в резултат на процесното ПТП ищецът е получил многофрагментно дислоцирано счупване на дясна подбедрица, закрито - тибия и фибула. Според медикът проведеното лечение е било адекватно и своевременно, което е довело и до пълно анатомично и функционално възстановяване на счупването. Не са налице данни/документи за провеждани рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, които имат за цел скъсяване на възстановителния период. Не са установени и невъзстановени травми и остатъчни негативни последици за здравето на ищеца, които да обуславят завишаване на застрахователното обезщетение. Според жалбоподателя решението на апелативния съд се явявало неправилно и необосновано и по отношение на приетото процентното съпричнняване от страна на ищеца в размер на 30%, което не съответства на реалния принос на пострадалия за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от него по отношение на собствения му телесен интегритет. Твърди се, че съдът не отдал нужното значение на обстоятелството, че ищецът е извършил нарушение на чл.113, ал.2 ЗДвП, като е пресичал неправилно улицата и по този начин е станал непосредствена и основна причина за настъпване на процесното ПТП. Счита, че както с оглед конкретния механизъм на ПТП, така и с оглед възпитателната функция, която с решения по подобни дела българският съд следва да изпълнява към обществото по отношение на пътната безопасност и в частност досежно стриктното спазване на законовото задължение за движение /пресичане на пешеходци/, приносът на ищеца следва да бъде отчетен в по-висок размер - 95%, респ. съобразно това да бъде намалено и присъденото му застрахователно обезщетение. Предвид на изложеното се иска отмяна на въззивното решение в осъдителната му част; а в условията на евентуалност се иска намаляване размера на присъденото застрахователно обезщетение, като се приеме и по-висок процент съпричиняване (95% и повече) от страна на пострадалия за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на него самия. Претендира се присъждане на направените разноски за три съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, С. Л. К., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намира за несъстоятелно възражението на ответника да бъдат взети предвид доходите на увредения и стандарта му на живот като показатели при определяне размера на дължимото обезщетение. Излага становище, че подобно отношение е неприложимо относно спор за дължимото справедливо обезщетяване на претърпени болки и страдания, приравнявайки го по-скоро на спор за пропуснати ползи. Относно възражението за съпричиняване сочи, че на основание чл.20, ал.2, изр.2 от Закон за движението по пътищата водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като се позовава на показанията на вещото лице, че при определени условия причинителят на вредите е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието. Иска присъждане на направените за настоящата инстанция разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Окръжен съд-Силистра е образувано по предявен на основание чл.432 КЗ и чл.497 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД иск от С. Л. К. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД - [населено място] за сумата от 30 000 лева, като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни повреди при ПТП настъпило на 16.10.2019г., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 620 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 16.10.2019г., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд е уважил претенциите за сумата от 25 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 500 лева -обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Апелативният състав е приел за безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина (влязло в сила решение №23/11.06.2020г. по а. н.д. № 60/2020г. по описа на РС-Дулово); наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Определил е за спорни единствено размера на дължимата обезвреда за претърпените неимуществени вреди и процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

От назначената и приета по делото СМЕ е установено, че травматичните увреждания, получени от ищеца С. Л. К. вследствие на процесното ПТП са: многофрагментно дислонирано счупване на дясната подбедрица - тибия и фибула, които са получени вследствие удар с или върху твърди тъпи предмети и повърхности и могат да бъдат получени при удар с бронята на автомобила в момента на контакта с дясната подбедрица на пострадалия ищец. От приобщеното към доказателствения материал по делото заверено копие на поетапна епикриза на С. Л. К., представено от личния му лекар, е установено, че действително на 16.10.2019г. с получил травма на десен долен крайник и приет за оперативно лечение, с последвала имобилизация за срок от 3 месеца.

За лечението на процесните увреждания е било необходимо оперативно лечение, което по данни на вещото лице е било предпоставка за добро възстановяване на фрактурата и последващото оптимално функционално възстановяване на пострадалия. Проведеното лечение е за многофрагментна фрактура на дясна подбедрица, опериран, поставена плака. Според вещото лице, при подобни комплицирани счупвания на костите на подбедрицата, изискват средно 7-8 месеца продължителност за оптимално възстановяване, като този процес може да се удължи при по-възрастни хора, какъвто е пострадалия, като същият е следвало да ползва помощни средства до около година. Вещото лице е приело според данните по делото, че е налице пълно функционално възстановяване на счупването, каквито са и данните от последния консултативен преглед, без данни за налична необходимост от придружител. Препоръката на лекуващия лекар е била за употреба на бастун от пострадалия като помощно средство до година от травмата.

От събраните по делото свидетелски показания е установено, че пострадалият е навлязъл внезапно в платното за движение на МПС, измежду два паркирали автомобила, което е препятствало възможността па водача да забележи пешеходеца и да предприеме спиране на управлявания от него автомобил. Свидетелят М. А. твърди (което е потвърдено и от изготвената по делото САТЕ), че ищецът е пресякъл платното за движение на МПС на нерегламентирано за целта място. При това автомобилът е бил управляван със скорост по - малко от 20 км/ч при отлична видимост. От показанията на В. Н. и Д. Я. е установено, че пострадалият е преживял тежко последствията от причинените травми. Преди инцидента същият е бил енергичен, деен мъж, подвижен и трудолюбив човек. Често работел земеделска работа на открито. Следствие получената травма ищецът С. К. много страдал, както от силни болки, така и от принудителното обездвижване. Вечер болките в крайника били постоянни. Употребявал е обезболяващи и не е можел да помръдне. Бивал е обслужван от сина си и снаха си, които дори са го къпели на леглото, в стаята. Според свидетелите ищецът и до момента не е възстановил напълно здравословното си състояние и мобилността си от преди инцидента. Свидетелят Н. твърди, че кракът на пострадалия е надут, а шините поставени в него все още не са премахнати и предстояли медицински процедури. По данни на свидетеля Юкуб кракът на пострадалия и до настоящия момент е „на страна“, така е останал след проведените лечения. Налице са безспорни промени в личността на пострадалия, не е човекът който е познавал преди случката.

Съгласно изготвената и изслушана по делото САТЕ е установено, че процесният автомобилът „Сеат И.“, с ДК. [рег. номер на МПС] , е бил в техническа изправност и управляван от М. М. А.. Видимостта в момента на настъпване на ПТП и в двете посоки на пътя е била добра. ПТП се е осъществило в границите на населеното място. Според даденото експертно заключение пострадалият е предприел пресичане на пътното платно и въпреки че водачът на лекия автомобил е задействал спирачната система на ППС се е стигнало до сблъсък, вследствие на който е пострадал ищецът. Скоростта на движение на процесния лек автомобил, според вещото лице, е била в диапазона между 12-20 км/ч и въпреки това водачът не е успял да предотврати сблъсъка при внезапната поява на пострадалия пешеходец. На мястото на процесното ПТП не е имало пешеходна пътека и пострадалият ищец е предприел нерегламентирано навлизане в платното за движение предназначено за автомобилите, без да се огледа и да съобрази дали е налице възможност за безопасно пресичане. Липсата на пешеходна пътека на мястото на ПТП се потвърждава както от изложените по-горе данни от свидетелските показания, така и от представената скица № 597/09.12.2020г. от [община] (л. 125-129 от първоинстанционното дело).

За да определи размера на претендираните неимуществени вреди, съдът е съобразил възрастта и личността на пострадалия - 84 години, с придружаващи заболявалия, които са били добре контролирани от провеждано системно лечение. При изслушването на изготвената СМЕ вещото лице е дало мнението, че придружаващите заболявалия не би следвало да се отразят на периода на заболяване и степента на възстановяване от тази травма. Костното срастване е било завършило към датата на извършения преглед при ортопед, но предвид възрастта на пострадалия и с цел предотвратяване на последваща травма е препоръчана употребата на помощно средство - тип „бастун“, при придвижване. Липсват данни за проведени рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, целящи съкращаване на възстановителния период. Пострадалият е претърпял травматични увреждания, които са довели до продължителни и силни болки и страдания, които не са отшумели напълно и до настоящия момент. Понастоящем липсват медицински данни движенията в увредения крайник да не са се възстановили, оздравителният процес е приключил, но за придвижването е необходимо и препоръчително пострадалият да употребява помощно средство. На фона на доказаните физически страдания, при ищеца се наблюдават промени в личностното поведение. Предвид гореизложеното въззивният съд е приел, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 50 000 лева кореспондира с тежестта на понесените травми. Намерил е, че то отговаря на обществено-икономическите условия в страната към третата четвъртина на 2019г., индиция за което са лимитите на застрахователни покрития по чл. 492 КЗ, макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост /В този смисъл се позовава на: решение № 42/21.05.2021г. по т. д. № 494/2020г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 31/25.03.2014г. по т. д. № 1203/2013г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 217/20.12.2017г. по т. д. № 990/2017г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 15/12.02.2018г. по т. д. № 1423/2017г. на 2ро т. о. на ВКС и мн. др./

За да определи размера на твърдяното съпричиняване, апелативният състав е съобразил, че в участъка на настъпване на процесното ПТП не е имало наличие на пешеходна пътека, като на пътната лента, разделящата пътните платна, маркировката е прекъсната осева линия. Процесното ПТП се е осъществило в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка. В близост на участъка на настъпване на произшествието е имало пешеходна пътека на разстояние от около 39-40 м от мястото на удара. В случая пострадалият С. Л. К. е осъществил пресичане на пътното платно на неразрешено за това място, като процесният автомобил се е движил със скорост от 20 км/ч или под разрешената за пътния участък 50 км/ч. Водачът на процесното МПС също е имал възможност да забележи стъпващия на пътното платно пешеходец и съответно да предотврати настъпването на удара при определени условия, подробно изложени в заключението на вещото лице. От друга страна пострадалият не е съобразил пътната маркировка в процесния участък, респ. липсата на прещеходна пътека, както и с движещите се по пътното платно МПС-та. На основание чл.113 и чл.114 ЗДвП съдът е приел, че причината за настъпването на процесното ПТП се дължи в голяма степен и на поведението на пострадалия С. Л. К.. Същият е имал безспорната възможност да избегне удара, в случай че се съобрази с движещия се в насрещното платно автомобил, изчака неговото преминаване и предприеме пресичането след това. Предвид изложеното, решаващият състав е намерил, че претърпените вследствие на него вреди са настъпили при условията на съпричиняване от страна на пострадалото лице, което следва да се определи на 30 %.

Предвид гореизложеното, съобразно тази установена степен - 30%, на съпричиняване на понесените от пострадалия неимуществени и имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, е определил справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 35 000 лева, а за имуществени вреди - сумата от 434 лева (при установени действително извършени разходи за лечение на травмите получени в резултат на процесното ПТП в размер на 620 лв.). С оглед липсата на жалба от страна на ищеца, както и обстоятелството, че подаването на жалба от страна на ответника, не може да доведе до влошаване на неговото положение, въззивният съд е приел, че определеното с решението обезщетение за неимуществените вреди в размер на 25 000 лева не може да бъде променено.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?; Твърди се несъответствие на атакувания акт с решенията по: т. д. № 795/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС, т. д. № 619/2011г. на 2-ро т. о. но ВКС, т. д. № 916/2011г. на 1-во т. о. на ВКС, т. д. № 2143/2014г. на 1-во т. о. на ВКС и др; 2/ При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 93/23.06.2011г. по т. д. №0566/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 73/27.05.2014г. по т. д. № 3334/2013г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 114/03.11.2014г. по т. д. № 1053/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 101/03.07.2014г. по т. д. № 4391/2013г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 158/17.10.2014г. по т. д. № 3594/2013г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 4/03.08.2015г. по т. д. № 40/2014г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 749/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС и решение № 223/13.04.2017г. по т. д. № 2273/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС.; 3/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено - икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?; 4/ Следва ли да се отчете 95 % съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано - при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия, изразяващо се в пресичане на необозначено за целта място, без съобразяване със скоростта и разстоянието на приближаващото МПС, които нарушения пряко и непосредствено са довело до настъпване на ПТП и на телесните увреждания на ищеца и са били преимуществена причина за настъпване на същите?; Твърди се несъответствие на обжалвания акт с: решение № 18/17.09.2018г. по гр. д. № 60304/2016г. на ВКС, решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, решение № 43/15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС, определение № 750/30.11.2010г. по т. д. № 442/2010г. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл. трето ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

По отношение на поставените въпроси (№ 1-3 ) относно приложението на чл.52 ЗЗД е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, и са обусловили определянето на размера на присъденото обезщетение. Независимо от това, тези въпроси не предпоставят допускане на обжалваното решение до касация, тъй като не се доказва наличието на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика - ПП № 4/1968г. и практика по чл.290 ГПК, в съответствие с която е постановен съдебният акт в атакуваната му част. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Апелативният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта. Загубите на доход и финансов приход за семейството не са сред критериите, посочени в ПП № 4/1968г. при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при телесно увреждане, като те са относими единствено към претенцията за имуществени вреди, по отношение на която решението е влязло в сила, а социалното положение на лицето е критерий, приложим при причиняване на смърт на увредения, какъвто не е настоящият случай. При определянето на размера на обезщетението, противно на твърденията на касатора, е отчетена и обществено - икономическата обстановка в страната към момента на ПТП, вкл. застрахователните лимити. С оглед горното, не се доказва осъществяване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

Не е осъществено и поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на посочената разпоредба не са загубили своето значение и днес, което изключва допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по посочения въпрос. Разликата в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, произтича не от неточното прилагане на закона, поради трудности по приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, а от разликата във фактите, на които се основава решението по всяко конкретно дело. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.

Четвърти въпрос, така както е формулиран, изисква проверка по същество на правилността на фактическите и правни изводи на съда, която може да бъде извършена само при вече допуснат касационен контрол, но не и в селективната фаза по допускането му. Ето защо, този въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. На второ място, по отношение на степента на съпричиняване между страните е формирана сила на пресъдено нещо, с оглед влизане в сила на въззивното решение по отношение на частично уважения иск за обезщетение за имуществени вреди, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван във връзка с иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от същото ПТП.

По отношение искането за достъп до касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, настоящият състав на ВКС приема следното:

В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В конкретния случай не се не се констатира явна необоснованост на решението, предпоставяща допускането му до касационно обжалване, или тежко нарушение на закона - материален или процесуален, което може да бъде подведено под хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК.

Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022г.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205/31.12.2021г. по в. т.д. № 455/2021г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Л. К., ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 500 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.