О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50042
гр. София, 15.03.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 874 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ВИВА МЕДИКА“ ООД против решение № 804/23.12.2021г. по в. т.д. № 905/2021г. на Апелативен съд – София, в частта в която, след частична отмяна, съответно потвърждаване на решение № 260082/21.06.2021г. по т. д. № 111/2020г. на Окръжен съд - Враца, са отхвърлени предявените от МБАЛ „В. М. ООД срещу МБАЛ „Х. Б. АД искове за заплащане на: 1/ сумата от 77 486,16 лева, представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от договор за наем от 18.03.2009г.; 2/ сумата от 4 500 лева, представляваща договорна неустойка по чл.21.1. от същия договор за период от 100 дни, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.10.2020г. до окончателното плащане; 3/ сумата от 89 297,37 лева – обезщетение по чл.24.3 от същия наемен договор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част, поради неправилно прилагане на материалния закон и постановяването му в противоречие със събраните в предходните инстанции доказателства и установените факти. Иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЛЕЧЕНИЕ „Х. Б. АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира направените разноски за настоящото производство, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с изключение на частта, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 4 500 лева, представляваща договорна неустойка по чл.21.1. от договор за наем от 18.03.2009г. за период от 100 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2020г. до окончателното плащане, в която част касационното обжалване е недопустимо, на основание чл.280, ал.3 ГПК, с оглед цената на иска.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.92 и чл.55, ал.1 ЗЗД, за заплащане на: сумата от 77 486.16 лева - представляваща договорна неустойка за забава по чл.24.2 от договора, на сумата от 89 297.37 лева - обезщетение по чл.24.3 от договора; на сумата от 4 500 лева - заплатен гаранционен депозит, както и на сумата от 4 500 лева - неустойка по чл.21.1 от договора.
От фактическа страна е установено, че между страните е сключен договор за наем от 18.03.2009г. с нотариална заверка на подписите, който е вписан, при месечен наем в размер на 4 500 лева с ДДС. Първоначалният срок на договора е 15 години с начална дата - датата на подписване на приемо - предавателния протокол по чл.4.2. С анекс към договора за наем от 20.07.2009г. срокът на договора е променен от 15 на 10 години.
По силата на договора МБАЛ „Х. Б. АД предоставя на МБАЛ „В. М. ООД правото да полза временно и възмездно обособена част от двуетажен болничен корпус на бивши УНГ, Офталмологично и Неврологично отделение към болницата, като съгласно чл.3.2. от договора, наемодателят предава на наемателя владението на имота на датата на сключване на договора, а неговото състояние се описва подробно в приемо-предавателен протокол (Приложение № 1). С приемо-предавателен протокол от 18.03.2009г. (Приложение №1 към договора за наем) страните са удостоверили техническото състояние на имота, към момента на предаването му на наемателя.
В чл.4.1. от договора е предвидено, че наемателят се съгласява да извърши строително-монтажни и довършителни работи на имота в срок от 12 месеца, считано от датата на подписване на договора, като предварително съгласува проекта с наемодателя и съгласуваният проект става неразделна част от него, а съгласно чл.4.2., след приключването на строителните работи страните подписват приемо-предавателен протокол за състоянието на имота, точната стойност на извършените от наемателя работи и сумата, която страните се съгласяват да приспаднат от дължимия наем. В чл.5.1. от договора страните са постигнали съгласие изразходваната от наемателя сума за ремонтните работи да се приспада от дължимия наем по начина, посочен в протокола по чл.4.2., но не повече от 700 000 лева.
В чл.7 от договора е посочено, че в деня на подписването му наемателят заплаща гаранционен депозит в размер на 4 500 лева, който служи като гаранция за добро изпълнение на задълженията му по договора, а съгласно чл.8.2. този депозит се връща на наемателя в срок от 7 работни дни, считано от датата на прекратяване действието на договора. От представен партиден лист от 20.03.2009г. се установява, че ищецът е заплатил гаранционен депозит в размер на 4 500 лева.
Съгласно чл.21.1 от съглашението, при забава за плащането на каквито и да било суми, дължими по силата на договора, неизправната страна дължи неустойка в размер на 1 % върху дължимата сума за всеки ден забава.
Страните са договорили и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора от която и да е от страните по непредвиден в него или в който и да е приложим нормативен акт начин (чл.24.2), която е в размер на дължимия месечен наем за 12 месеца, а съгласно уговореното в чл.24.3, ако инициативата за непредвиденото в договора и в закон прекратяване изхожда от наемодателя, същият дължи на наемателя освен неустойката по предходната алинея, също така и обезщетение в размер на стойността на всички извършени от наемателя разходи за строително-монтажните и довършителни работи и за обзавеждането на недвижимия имот, определена в протокола по чл.4.2., за които не е извършено прихващане от наема.
С приемо-предавателен протокол от 08.11.2010г. страните са удостоверили състоянието на наетата сграда след завършване на строително-монтажните и довършителни работи, извършени от наемателя, определили са стойността им на 789 297,37 лева, като е постигнато съгласие сумата 700 000 лева да бъде приспадната от дължимия наем, а остатъкът над тази сума остава за сметка на наемателя. Предвидено е прихващането на посочената сума да се извърши на базата на издадената от наемателя фактура и по този начин ще се прихване счетоводно вземането за наем срещу задължението.
С анекс към договора за наем от 28.07.2014г., с нотариална заверка на подписите, страните са постигнали съгласие наемателят да извърши със собствени средства, материали и работна ръка в полза на наемодателя възникналите неотложни и възпрепятстващи лечебната дейност СМР на помещения, находящи се над отделението по кожни и венерически болести, резултат от падналите обилни поройни дъждове, причинили значителни щети както на покривната част на сградата, така и на помещенията на втория й етаж, на стойност 41 929.52 лева съгласно изготвена и одобрена от двете страни КСС. За сметка на извършения неотложен ремонт от страна на наемателя страните са уговорили удължаване срока на действие на договора за наем до 18.03.2023г. С анекс от 01.03.2017г. страните са договорили месечена наемна цена в размер на 6457,18 лева без ДДС, считано от 01.01.2017г.
От представени от третото неучастващо лице НЗОК справки за клиничните пътеки са установени извършвани плащания към МБАЛ „Вива МедикаООД и МБАЛ - „Христо БотевАД по частични идентични клинични пътеки в периода 2011г.-2018г.
С приемо-предавателен протокол от 13.04.2020г. наемателят е предал на наемодателя наетия имот в описано в протокола състояние.
За да отмени първоинстанционното осъдително решение за сумата от 77 486.16 лева, апелативният състав е намерил за основателно възражението за недействителност на подписаното между страните споразумение от 28.07.2014г. След съобразяване с разпоредбите на чл.9, ал.6 ЗЛЗ и § 15 към ПЗР е констатирал, че с подписаното от страните споразумение е продължен срокът на действието на договора, след влизане в сила на измененията на ЗЛЗ, забраняващи на територията на държавни или общински лечебни заведения да се осъществява конкурентна дейност от друго лечебно заведение. Установил е, че страните не сключват нов договор за наем (за осъществяване на болнична помощ на територията на държавно или общинско медицинско заведение), а продължават срока на вече сключен, преди изменението на закона договор за наем, който съгласно разпоредбата на §15 от ПР на ЗЛЗ, следва да продължи своето действие до изтичането на срока. С оглед на изложеното, апелативният състав е намерил, че така сключеното споразумение е нищожно, на основание чл.26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД, поради заобикаляне на закона и същото не е произвело целените с него последици.
Съдът е счел за неоснователни и твърдения на ищеца по отношение на началния момент на течението на срока на сключения договор за наем. Тълкувайки при условията на чл.20 ЗЗД уговорките между страните в тяхната цялост, съдът е приел, че същият е породил обвързващо за страните действие на датата на неговото сключване. Аргументирал се с държането на имота, което е предадено на същата дата, за което е съставен и приемо-предавателен протокол от 18.03.2009г. С оглед на това е счел, че уговореният срок на наемния договор е започнал да тече от момента на предаване на държането.
Решаващият състав е намерил за неоснователен доводът за несъответствие на отдадените помещения с целите на наемния договор, предвид събраните по делото доказателства. Позовал се е на разпоредбата на чл.3.1 от договора, че наемателят изрично е декларирал, че е направил обстоен оглед, запознат е със състоянието на имота и същият отговаря на неговите цели и задоволява изискванията му. Съдът не е възприел доводите на ищеца, че договорът е породил действието си от датата на подписване на приемо - предавателния протокол по чл.4.2, посочен в титулната му част като начална дата на наема. Приел е, че предназначението на този протокол е да удостовери извършените от наемателя СМР и стойността на същите, подлежаща на приспадане от дължимата наемна цена. Също така въззивният съд се е позовал на неформалния характер на договора за наем, като при наличието на съгласие относно съществени елементи договорът се счита за валидно сключен и е намерил за ирелевантен по отношение на действителността му е фактът, дали вещта реално е предадена на наемателя.
Апелативният състав е приел, че претенцията за заплащане на сумата от 77 486,16 лева, представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от 18.03.2009г. е неоснователна, предвид нищожността на разпоредбата на чл.24.2 от договора. Счел е, че същата попада в хипотезата на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, където са описани предпоставките, при които съдържащата се в приватизационните и в търговските договори уговорка за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). В тази връзка съдът е приел процесната сделка за търговска предвид, че за извършване дейността за която е създадено търговското дружество (медицинска дейност, включваща и болнично лечение) е необходимо същата да разполага с помещения и с оглед на това сделката е сключена от търговци и е свързана с търговската дейност на ищеца. За да извърши служебна преценка за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, в конкретния случай към момента на сключване на договора и използвайки примерно изброените критерии в цитираното тълкувателно решение на ОСТК на ВКС, съдът е изходил от характерните особености на договора за наем и вида на насрещните престации: наемодателят се задължава да предостави на наемателя ползването на една вещ срещу наемна цена, а наемателят - да я заплати, но само срещу отстъпеното му ползване. Съобразил е, че при прекратяване на договора за наем наемодателят не получава наемна цена, но може да отдаде вещта за ползване на друго лице, от което да реализира пропусната печалба. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем от наемателя, в размер на всички или част от оставащите неплатени по договора наемни вноски до края на срока му, наемодателят по прекратения наемен договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. По аргумент за противното, уговарянето на неустойка в полза на наемателя, в размер на всички или част от оставащите неплатени по договора наемни вноски до края на срока му, би дало възможност на наемателя да си възстанови дължимото по договора за период, в който той безспорно е ползвал имота и дължи заплащането на договорената наемна цена. С оглед на това е заключено, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите на неустойката функции, като създава условия за неоснователно обогатяване на страните и нарушава принципа на справедливост.
Предвид изложеното по-горе по отношение на срока на договора и нищожността на споразумението от 2014г., съдът е намерил за неоснователен и предявеният иск за заплащане на сумата от 89 297,37 лева, представляваща обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор от 18.03.2009г. Мотивирал се е, че така уговорената неустойка се дължи само при условията, уговорени между страните, т. е. при предсрочно прекратяване на сключения договор за наем.
За да отмени първоинстанционното осъдително решение и в частта за сумата от 4 500 лева, апелативният състав е намерил, че уговорената в процесната разпоредба на чл.21.1 от договора неустойка има характер на мораторна такава, тъй като е договорена с оглед забавеното или неточното във времево отношение изпълнение на парично задължение от страните. В случаите на договор с периодично изпълнение отговорността за вреди, поради развалянето/прекратяването на договора, под формата на неустойка - предварително определен размер на тези вреди, може да се търси единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично предвиден в клаузите на сключения договор, т. е. дължима е само уговорената неустойка за обезщетяване на вредите от развалянето/прекратяването на договора.
Решаващият състав е намерил предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за основателен, тъй като след преустановяване на договорната връзка липсват основания ответникът да задържа внесената сума в размер на 4 500 лева, представляваща депозит. Същата подлежи на връщане, тъй като се явява платена на отпаднало основание. Поради това е потвърдил първостепенното осъдително решение в тази му част.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Допустимо ли е съдът да игнорира изричната воля на страните, обективирана в договор за наем, като приема, че при всички случаи началният момент на наемния срок по договор за наем започва да тече от съвпадението на волеизявленията на страните (наемодател и наемател) по отношение на съществените елементи на договора за наем, т. е. от посочената в договора дата на неговото подписване (сключване), вместо на по-късна такава, която е изрично определена и посочена от страните в подписания по между им договор за наем като „начална дата на наема“ ?; 2/ Допустимо ли е в договор за наем да е постигнато изрично съгласие между страните да отложат началния момент, от който започва да тече наемният срок спрямо датата на подписване на договора, тъй като по отношение на наемания имот е констатирано, че е налице необходимост от извършване на ремонт и реновиране, за да бъде приведен имотът във вид, годен за използването му, съобразно предвиденото в договора за наем негово предназначение?; 3/ Чл. 9, ал.6 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), във връзка с § 15 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗЛЗ, забраняват ли сключването на договори за наем, съответно продължаването на срока на сключени договори за наем, или забраняват единствено извършването на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ на еднакви медицински дейности от клиниките, отделенията и лабораториите в две лечебни заведения за болнична помощ, от които едното е държавно/ общинско, а другото не е?; 4/ Ограниченията, въведени с разпоредбата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ, във връзка с § 15 от ПЗР на ЗЛЗ, регулират административно-правни или гражданско-правни отношения, съответно какъв тип са самите ограничения (административно - правни или гражданско-правни), нарушаването им по какъв ред се установява и констатирането на нарушения влияе ли на законността и валидността на сключени, съответно продължени, договори за наем на помещения на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ?; 5/ Допустимо ли е разходи за строително-монтажни работи, извършени от наемател от името и за сметка на наемодател, да бъдат за сметка на удължаване на срока на действие на договора за наем, като се отчете, че удължаването на срока е извършено след влизане в сила на разпоредбите на чл. 9, ал. 6 от ЗЛЗ и на § 15 от ПЗР на ЗЛЗ, и такова удължаване може ли да бъде квалифицирано като заобикаляне на закона, което би било основание за нищожност на уговорката, съгласно чл. 26, ал. 1, предложение 2-ро ЗЗД?; 6/ Следва ли съдът при тълкуване на договор да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички критерии за тълкуване, посочени в чл.20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)? Твърди се противоречие с решение № 106/16.07.2018г. по гр. д. № 4088/2017г. на 3то г. о. на ВКС и цитираните в него: решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009г. на 4то г. о. на ВКС, решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009г. на 4то г. о. на ВКС, решение № 504/26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 220/31.07.2014г. по гр. д. № 6126/201г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 134/25.06.2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на 3-то г. о. на ВКС, решение № 430/20.01.2015г. по гр. д. № 1673/2014г. на 4-то г. о. на ВКС и др.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 /по отношение на въпрос № 6/ и по чл.280, ал.1, т.3 / спрямо въпроси № 1-5/ ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Решаващите изводи на съда, за да отхвърли исковете за претендираните вземания по чл.24.2 и чл.24.3 от договора, са за липса на предсрочно прекратяване на сключения на 18.03.2009г. договор за наем, като е прието, че след изтичане на 10-годишния срок на договора на 18.03.2019г., е извършено прекратяване на същия от наемодателя на 13.01.2020г., на основание чл.238, ал.1 ЗЗД чрез отправяне на едномесечно предизвестие на 12.12.2019г. Въз основа на тълкуване на клаузите на договора е прието, че 10-годишният срок на договора тече от сключването му, а не от подписване на 08.11.2010г. на приемо - предавателния протокол за извършените от наемателя СМР, като анексът от 28.07.2014г. за удължаване на срока на договора с 5-години – до 18.03.2023г., с оглед извършване на нови ремонтни работи, не проявява действие, тъй като е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД – заобикаляне на закона, а именно - на чл.9, ал.4 ЗЛЗ, вр. пар.15 от ПЗР на ЗЛЗ, в сила от 14.12.2010г. Относно недължимостта на неустойката по чл.24.2 от договора е изложен и допълнителен аргумент - нищожност на клауза, на основание чл.26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД – накърняване на добрите нрави.
Първите два въпроса и пети въпрос, така както са формулирани, не могат да обусловят допускане на решението до касационен контрол, тъй като отговорът на същите изисква извършване на преценка относно правилността на изводите на въззивния съд, която може да бъде направена едва след допускане на касационното обжалване, но не е предмет на настоящата селективна фаза на производството пред ВКС.
Трети въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, защото е относим към основанието за нищожност по чл.26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, докато в настоящия случай решаващият състав на апелативния съд е извел нищожността на анекса към договора на друго основание – по чл.26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД.
Гражданскоправните и администранивното последици, произтичащи от едни и същи обстоятелства (в случая – нарушаване на забраната по чл.9, ал.6 ЗЛЗ), не са взаимноизключващи се, поради което четвърти въпрос също не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Нещо повече, обстоятелството, че забраната на чл.9, ал.6 ЗЛЗ има гражданскоправни последици категорично се потвърждава от разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗЛЗ, обн. в ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., според която, лечебните заведения за болнична помощ, които осъществяват дейност на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ и не отговарят на условията по чл.9, ал. 6 ЗЛЗ, могат да продължат да извършват досегашната си дейност до изтичане на сроковете, уговорени в сключените до влизането в сила на този закон договори за наем или за съвместна дейност. Предмет на посочената разпоредба, предвиждаща изключение от правилото на чл.9, ал.6 ЗЛЗ, са случаите на извършване на медицински дейности от лечебните заведения за болнична помощ на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ, осъществяващо същите дейности, относно които са сключени заварени към момента на влизане в сила на разпоредбата договори за наем, по отношение на които не е изтекъл уговорения в тях срок, какъвто е и настоящият договор.
Независимо, че спрямо последния въпрос е налице общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК, той не може да обуслови допускане на касационния контрол, тъй като липсва сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният акт е постановен в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, вкл. тази, цитирана от касатора. Страните са сключили срочен договор за отдаване на помещения под наем, в който са предвидили първоначално да бъдат извършени от наемателя СМР, без да се договаря отделен срок за изпълнението им, поради което срокът на договора за наем обхваща и времето на извършване на СМР. Фактът, че в договора отделно се сочи друг момент, от който се дължи заплащане на наемната цена, а именно – датата на приемането на СМР, не променя извода за началния момент на действие на договора, обхващаш и изпълнението на строително - монтажните и довършителни работи, който е релевантният момент при преценката, дали договорът е прекратен преди изтичане на срока му на действие. Изводът, че действителната воля на страните е срокът на договора да тече от датата на сключването му, се потвърждава категорично и от обстоятелството, че в последния анекс (приет от съда за нищожен) е посочено, че срокът на договора от 18.03.2009г. се удължава с още 5 години (при уговорен срок от 10 години), като той се счита сключен до 18.03.2023г., която крайна дата е изчислена именно при начален момент на течение на срока на договора датата на неговото сключване - 18.03.2009г.
Следва да се има предвид, че спрямо вземането за неустойка по чл.24.2 от договора е наведен от въззивния състав и допълнителен довод за недължимост - нищожност на клаузата по чл.26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, който самостоятелно предопределя изхода на спора по отношение на това вземане, като във връзка с тези мотиви на съда не е формулиран от касатора въпрос. Ето защо, само на това основание, постановеното по това вземане решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като отговорите на поставените от касатора въпроси сами по себе си не могат да доведат до промяна на изхода на спора за това вземане.
С оглед изложеното, касационата жалба трябва да се остави без разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка от 4 500 лева по чл.21.1 от процесния договор за наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2020г. до окончателното плащане, като в останалата обжалвана част въззивният акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касацията трябва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 18 600 лева с ДДС - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно договор за предоставяне на правни услуги, фактура и банков превод.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на МБАЛ „В. М. ООД против решение № 804/23.12.2021г. по в. т. д. № 905/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, в която, след частична отмяна на решение № 260082/21.06.2021г. по т. д. № 111/2020г. на Окръжен съд - Враца, е отхвърлен предявеният от МБАЛ „В. М. ООД срещу МБАЛ „Х. Б. АД иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 500 лева - договорна неустойка по чл.21.1. от договор за наем от 18.03.2009г. за период от 100 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2020г. до окончателното плащане; като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 804/23.12.2021г. по в. т.д. № 905/2021г. на Апелативен съд – София в частта, в която, след частична отмяна, съответно потвърждаване на решение № 260082/21.06.2021г. по т. д. № 111/2020г. на Окръжен съд - Враца, са отхвърлени предявените от МБАЛ „В. М. ООД срещу МБАЛ „Х. Б. АД искове за заплащане на: 1/ сумата от 77 486,16 лева, представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от договор за наем от 18.03.2009г.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2020г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 89 297,37 лева – обезщетение по чл.24.3 от същия наемен договор.
ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ВИВА МЕДИКА“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЛЕЧЕНИЕ „Х. Б. АД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 18 600 лева с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмодневен срок от съобщението му в частта, в която касационната жалба на МБАЛ „В. М. ООД е оставена без разглеждане, като в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.