О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50123София, 10.03.2023 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 494/2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Джи Енд Джи Груп” ООД, [населено място], [община] срещу решение № 1294 от 06.12.2021г. по гр. д. № 815/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260106 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 133/2020 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу [община] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 193 373.40 лв., платена по договор № 120/03.10.2007 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че вземането за процесната сума е погасено по давност. Излага подробни съображения в подкрепа на застъпваната и пред инстанциите по същество своя теза, че давността в случая започва да тече от 20.03.2014 г., когато е влязло в сила съдебното решение за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за суперфиция поради невъзможен предмет, а не от датата на плащане на сумата по него, тъй като правото на вземане по договора не може да съществува едновременно с правото за връщане на даденото по същия. Акцентира и на спецификата на настоящата хипотеза, изразяваща се в това, че порокът на сделката, заради която тя е прогласена за нищожна, не е нито явен, нито видим при обичайни условия и откриването му предполага извършването на съвкупност от действия, изискващи специални знания, като едва след това възниква правото за връщане на даденото и съответно започва да тече давността за вземането....