Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 7196/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ - София чрез юрк. Б. против Решение № 17421 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 11796/2023 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт № Р -22220621005963-091-001 от 19.05.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1212 от 24.08.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който са установени задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 90 419,01 лева и лихви за забава в размер на 27 174,03 лева.

В касационната жалба се навеждат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционния съд е направил неправилна преценка на представените в хода на ревизията документи, установяващи извършваната от ревизираното лице стопанска дейност, като не е отчел, че след 01.01.2018г. от страна на "Е. Е. ООД куриерската дейност се документира чрез съставяне на електронни документи. С подробно изложени доводи се оспорват изводите на административния съд по съществото на спора. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба – А. С. А. чрез адв. Д. в писмено становище оспорва касационната жалба.

Представителя на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е бил Ревизионен акт № Р -22220621005963-091-001 от 19.05.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1212 от 24.08.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който са установени задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 90 419,01 лева и лихви за забава в размер на 27 174,03 лева.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат е установил от фактическа страна, че ревизираното лице е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, като към момента на извършване на ревизията няма регистрация като ЕТ или като лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност. Констатирано е, че и за двата ревизирани периода – 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. А. е работил по трудово правоотношение в “Контракт сити” ООД на длъжност “общ работник”. Не са установени доходи от извън трудови правоотношения. А. А. не е подавал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и за двата ревизирани периода.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22220621005963-020-001 от 26.10.2021 г., с обхват задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за същите периоди – 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г., изменена по отношение на срока със Заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, издадена от органа, възложил ревизията № Р-22220621005963-020-004 от 02.12.2022 г. и № Р-22220621005963-020-005 от 15.12.2022 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22220621005963-092-007 от 17.03.2023 г. връчен на ревизираното лице на 30.03.2023 г. Ревизията е приключила с РА № Р-22220621005963-091-001 от 19.05.2023 г., потвърден с Решение № 1212 от 24.08.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София.

В хода на ревизионното производство с Протокол № Р-22220621005963-ППД-002 от 17.02.2023 г. са приобщени събрани доказателства при извършена предходна проверка на жалбоподателя за установяване на факти и обстоятелства – представени от „Е. Е. ЕООД документи по Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № П-22220621018877-041-001 от 11.05.2021 г. След анализ на представените данни от „Е. Е. ЕООД органите по приходите са установили, че на А. А. са изплатени суми в размер на 517 119,89 лева през 2019 г. и в размер на 85 673,40 лева през 2020 г.

Предвид тези установявания, органите по приходи са направили заключение, че от А. С. А. са извършвани регулярно продажби на вещи през ревизираните периоди и въпреки, че не е бил регистриран като търговец, извършваната системно, по занятие търговска дейност е насочена към реализиране на печалби, което предпоставя облагане на получените доходи, съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Разглеждайки подадената жалба административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, но при правилно приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е приел, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства са недостатъчни, за да обосноват наличието на основанието, на което са се позовали органите по приходите – по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин обстоятелството, че ревизираното лице е получавало доходи от продажба на стоки. Според решаващият състав, фактическите констатации са направени единствено въз основа на получени справки и обобщени данни в таблични форми от „Е. Е. ЕООД при липса на представени първични счетоводни документи, включително и други доказателства, които да дават основание да се приеме, че оформените документи за приети пратки в куриерските офиси на „Е. Е. ЕООД представляват именно стоки за продажба, чиято реализация е осъществявана от жалбоподателя посредством предварително договорени условия с крайния получател. В тази връзка е изведен извод, че дори и да се приеме за установено, въз основа на представената допълнително информация в съдебното производство, че именно А. А. е получил суми от парични преводи и по наложен платеж в куриерски офис на „Е. Е. ЕООД, липсват доказателства относно основанието за изплащането.

Съдът е посочил, че липсата на оригинални документи не може да се компенсира с представената в таблична форма информация от „Е. Е. ЕООД, подписана с електронен подпис на представител на дружеството, на която са се позовали органите по приходите, като е приел, че същата не представлява счетоводен документ. Доколкото съдържа вторична, обобщена информация, представена от трето лице, за проверка на обективността и достоверността на данните, е следвало да бъдат представени и първичните документи, въз основа на които е съставена – разходни касови ордери, товарителници и др.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо място, в нарушение на задълженията си по чл. 170, ал. 1 от АПК, приложим предвид нормата на 2 от ДР на ДОПК, като инстанция по същество, АССГ не е разпределил ясно и конкретно доказателствената тежест между страните и не се е съобразил и със задължението си служебно да изясни фактите по делото. С определение от 22.12.2023 г. са дадени общи указания относно доказателствената тежест и относно това кои обстоятелства следва да бъдат доказани от страните, а делото не е попълнено с относимите към спора доказателства.

Според съставния ревизионен акт, за установяване на извършваната от А. икономическа независима дейност, ревизиращите органи са се позовали на справки и електронни изявления за изплащане на суми от наложни платежи и пощенски парични преводи вследствие на извършвана от лицето електронна търговия на стоки доставяни на крайните клиенти от служители на [Фирма 4]. Тези електронни изявления са оспорени от жалбоподателя още с подадената пред първоинстанционния съд жалба, поради което съдът е следвало да изиска представянето им по делото с цел извършване на дължимата проверка, което не е сторено. Настоящият касационен състав съобрази, че единствените представени по делото електронни извлечения са: от 02.01.2020 г. – за сумата от 5 957,15 лв., от 03.01.2020 г. – за сумата от 3719,35 лв., от 30.12.2019 г. – за сумата от 6 052,33 лв. и от 06.01.2020 г. – за сумата от 5857,67 лв. /папка № 2/9 от приложенията/, които се отнасят до суми значително по-малки от установените в оспорения ревизионен акт. С определение от 22.04.2024 г. административният съд е изискал информация от трето неучастващо лице „Е. Е. ЕООД, а именно: други документи - товарителници, РКО и разписки за периода 01.01.2019 г. -31.12.2020 г. (каквито в случая не се твърди да са съставяни), като не е указал изрично предствяне на спорните „електронни изявления“, които според ревизиращите органи съдържат информация за осъщественото приемо-предаване на суми и пратки между А. С. А. и служител на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД. Това е довело до неизясняване на спора от фактическа страна, поради непопълване на делото с релевантните за спора доказателства.

На следващо място, съдебния акт не съдържа мотиви относно фактите по делото и правни изводи на съда по отношение на доказателствата и доказателствените искания. Действително в оспорения съдебен акт решаващият състав е изложил мотиви, но същите не съответстват на доказателствата по делото и се основават на практика на ВАС, която не е приложима за конкретния случай. Разрешаването на спора по същество предполага преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните и за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси.

В обобщение настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до непопълване на делото с относими и допустими доказателства, съответно до неизясняване на фактите, от значение за правилното разрешаване на спора. Последното не може да бъде поправено предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство. Налице е основанието по чл. 209, т. 3 АПК и съдебният акт следва да бъде отменен изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, административният съд следва да посочи относимите към спора факти, като разграничи спорните от безспорните. След определяне на спорните факти, на страните следва да бъдат дадени подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, съобразени с техните конкретни твърдения и възражения. Делото следва да се попълни с относимите към спора доказателства, включително съставените електронни изявления за приемо-предаване на суми и пратки между А. С. А. и служител на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД, като се извърши преценка на характера им - дали същите представляват електронни изявления по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и какъв е характера на положения върху тях подпис. Първоинстанционният съд дължи, както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на извод по приложението на материалния закон, така и отговор на всички възражения и спорове на страните. В случай на необходимост, съдът следва да допусне изслушване на експертиза, относно установяване на фактите за които са необходими специални знания.

С оглед крайния съдебен акт, по искането за разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 17421/22.05.2025 г. постановено по адм. дело № 11796/2023 г. по описа на Административен съд София – град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА