№ 50291/2022 г.
София, 09.03.2023 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
с участието на секретаря Д. Ц. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 5156 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 605 от 21.07.2022 г. е допуснато по касационна жалба на Г. Д. З. и по касационна жалба Прокуратура на Р. Б. касационно обжалване на решение № 37/27.09.2021 г. по в. гр. д. № 316/2021 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 6/28.04.2021 г. на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. № 627/2020 г., искът на Г. Д. З. против Прокуратура на Р. Б. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен до размера от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2017 г. до окончателното изплащане, а в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв. е отхвърлен.
Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – на нормата на чл.52 ЗЗД, на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е оценил в пълна степен продължителността и тежестта на търпените от касатора мерки за процесуална принуда – задържане под стража и забрана за напускане пределите на Р. Б. при определяне размера на обезщетението. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е приел, че не са доказани настъпили неимуществени вреди от факта на отнемане на законно притежавано от касатора оръжие в резултат на незаконното обвинение. В открито съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представители поддържа касационната жалба и моли въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. да бъде отменено, като се постанови решение, с което искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде уважен.
Касаторът - ответник обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Доводите са свързани с нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД. Твърди се, че не е налице причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и част от отчетените при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретни факти и обстоятелства, както и че съдът не посочил в мотивите на решението конкретното значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение – как всяко от тях се отразява на размера на обезщетението. В открито съдебно заседание поддържа касационната жалба и излага становище за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба на ищеца.
Обжалването е допуснато по въпроса относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за проверка налице ли е противоречие със задължителната съдебна практика - т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и с цитираната в изложенията на касаторите казуална практика на ВКС.
Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи /ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Размерът на дължимото обезщетение във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. За всеки конкретен случай съдът е длъжен да направи преценка на установените по делото факти и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на тези факти, т. е. необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения.
С оглед даденото в практиката на ВКС разрешение на повдигнатите въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав, касационната жалба на ищеца се явява частично основателна, като съображенията за това са следните:
По делото се установява, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение с постановление от 23.10.2007 г. за престъпление по чл.215, ал.2, пр.1 вр. ал.1 НК / вещно укривателство в големи размери на поставени под специален режим вещи-паметници на културата/, а впоследствие с постановление от 24.03.2008 г. към това обвинение е прибавено и друго – по чл.321, ал.1 НК – за организиране и ръководене на престъпна група, т. е. за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК. Досъдебното производство по първото обвинение е продължило до 17.04.2015 г., а по второто до 22.12.2010 г., чрез издаване на постановления за прекратяването им от РП Пазарджик в досъдебната фаза Към момента на повдигане на обвинението за вещно укривателство, ищецът е бил на 30 години, семеен, с десетгодишно дете. По отношение на него са били приложени следните мерки за процесуална принуда: задържане под стража за период от 8 месеца, впоследствие заменена с парична гаранция от 5 000 лв. и забрана за напускане на пределите на Р. Б. за почти целия период на наказателното производство. Няма спор, че в хода на последното от ищеца е иззета и сумата от 120 000 долара, която му е върната едва през м.01.2015 г. след като е отменено обезпечението на бъдещ иск на КУИППД и е вдигнат запора върху вземането за процесната сумата в „У. Б. АД. Във връзка с повдигнатото обвинение за умишлено престъпление от общ характер, законно притежаваното от ищеца оръжие е било отнето от органите на МВР. По време на престоя в ареста, здравословното състояние на ищеца рязко се е влошило, проведена е консултация с психиатър, както и медикаментозно лечение по време на престоя му в специализирана болница за лечение на лишени от свобода за срок от един месец с диагноза „тревожно-хиподепресивен синдром у дистимна акцентуирана личност; хипертонична сърдечна болест – гр.II, дислипидемия, хиперурикемия“. След връщането му в ареста ищецът е получил задух, изтръпване на ръцете и краката, което е наложило двукратно викане на Спешна помощ. Установява се от събраните по делото гласни доказателствени средства, че наложените мерки за процесуална принуда, освен че са предизвикали негативни психически и физически изживявания, провокирани от престоя в социална изолация и при лоши условия, са довели и до невъзможност ищецът да осигурява издръжка за семейството си за дълъг период от време, доколкото последният се е занимавал с внос на коли от чужбина и продажбата им в България. Установява се също, че повдигнатите обвинения срещу ищеца са станали известни на широк обществен кръг в града, поради факта, че задържането му е извършено на публично място пред много хора и поради множеството публикации в медиите във връзка с наказателното производство. В досъдебното производство са извършвани множество процесуално-следствени действия с участието на ищеца, като с поведението си последният не е станал причина за увеличаване на продължителността на последното.
При така установените конкретни обстоятелства, въззивният съд правилно е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконно воденото срещу него наказателно производство, изразяващи се в психически и емоционален стрес, особено по време на престоя в ареста за срок от осем месеца; силно притеснение за издръжката на семейството си и за бъдещето на малолетното си дете, доколкото в хода на наказателното производство от ищеца е отнета парична сума в голям размер – 120 000 щатски долара, а и с оглед невъзможността да реализира доходи от дейността, с която преди се е занимавал, поради наложената му забрана да напуска пределите на страната; влошаване на здравословното му състояние с развиване на хипертония, изискващо постоянно медикаментозно лечение; коренна промяна в характера и начина му на живот – затваряне в себе си, преустановяване на спортната си дейност, нежелание за контакт с приятели и близки; чувство за вина, че е станал причина за задържане и на други членове на семейството му по обвинение за участие в организирана престъпна група; широкият отзвук на повдигнатото обвинение сред местното общество. Правилно въззивният съд е приел, че по делото не е установено воденото наказателно производство да е довело до трайно и необратимо психическо заболяване, както и че в резултат на отнемане на законно притежаваното оръжие, ищецът е търпял негативни преживявания, доколкото за тези твърдения, по делото не са ангажирани доказателства.
При правилно съобразяване на релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелства в конкретния случай, същите не са достатъчно оценени от въззивния съд с оглед начина, по който същите са се отразили върху ищеца и са засегнали негови нематериални блага. Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил 30 годишен, имал е семейство, за което е полагал грижи, вкл. за издръжката му, чрез извършване на стопанска дейност и не е бил осъждан, поради което повдигнатите му обвинения за тежки умишлени престъпления и предприетите срещу него тежки мерки за процесуална принуда - задържане под стража за срок от осем месеца и забрана за напускане на страната, действала почти през целия период на досъдебното производство, както и продължителността на последното – 7 години и 8 месеца, който срок, въпреки фактическата сложност на делото, не може да се приеме за разумен, са довели до по-висок интензитет на негативните изживявания на ищеца /емоционален стрес, силни притеснения и страх/, както и до сериозно засягане на здравословното му състояние /физическо и психическо/ и на неговия социален живот. Именно тежестта на престъпленията, за които е повдигнато незаконното обвинение, дългата продължителност на наказателно преследване и високия интензитет на мерките за процесуална принуда и тяхното конкретно проявление върху засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения, обуславят завишаване на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. на 25 000 лв.
Неоснователни са твърденията на касатора-ответник за допуснато противоречие от въззивния съд с посочената в изложението казуалната практика на ВКС по въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такова противоречие би било налице, ако при идентични обвинение и взети по него мерки за неотклонение, както и по идентични последици в емоционалното и здравословното състояние на незаконно обвиненото и задържано лице, са присъдени съществено различаващи се по-размер обезщетения. В приложените от касатора решения на ВКС са определяни по-ниски по размер обезщетения, но по нито едно от тях ищецът не е бил с най-тежката мярка за неотклонение за период от осем месеца и продължителността на наказателното производство не е била извън разумния срок.
При тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решението на първата инстанция и е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв., следва да бъде отменено. Вместо това следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от считано от 16.04.2017 г. до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ, на касатора-ищец следва да се присъдят разноските за държавна такса за касационната инстанция, които са в размер на 35,00 лв. На адвокат И. В. следва да се определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗЗД за касационната инстанция, чиито размер с оглед уважената част на иска, възлиза на 706,25 лв. На касатора-ищец се дължи и неприсъдената част от своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, която е в размер на 468,23 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 37/27.09.2021 г., постановено по в. гр. д. № 316/2021 г. по описа на Апелативен съд Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 6/28.04.2021 г. на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. № 627/2020 г., искът на Г. Д. З. против Прокуратура на Р. Б. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на Г. Д. З., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4 – адв. И. В., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпления, за които образуваното наказателно производство е прекратено окончателно с постановление от 17.04.2015 г. по ДП № 96//2013 г. по описа на ОСлО-ОП [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/27.09.2021 г., постановено по в. гр. д. № 316/2021 г. по описа на Апелативен съд Пловдив в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на Г. Д. З., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4 – адв. И. В., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 35,00 лв. - разноски за държавна такса за касационната инстанция, както и сумата от 468,23 лв. - неприсъдената част от дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на адв. И. В. от САК, на основание чл.38, ал.2 ЗЗД, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 706,25 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: