О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50155

гр.София, 10.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

шести март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3406/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1090 от 12.05.2022 г. по гр. д.№ 14693/ 2021 г., с което след като са отменени решение на Софийски районен съд № 3057/ 13.10.2021 г. и определение № 7633/ 29.10.2021 г. по гр. д.№ 28401/ 2021 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Служба „Военно разузнаване“, гр.София, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 365 от 21.04.2021 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „доцент” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 16 032 лв за период от 28.04.2021 г. до 28.10.2021 г.

В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол като очевидно неправилно. Според него при решаване на спора съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл и се е произнесъл явно необосновано по твърдението му за извършено от ответника злоупотреба с право. Освен това релевира правните въпроси „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ и „Приложима ли е разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10б във връзка с чл.8 ал.3 от КТ спрямо хабилитирани...